Двойни стандарти
Понеделник вечерта в столичен автобус 84 от летището към центъра. Симпатично англоговорящо момиче седи до мен. Държи в ръцете си закупен билет и е спокойна, че е редовен пътник. Под перфоратора няма насочваща табелка за какво служи този уред, а и отдавна никъде по света няма такова нещо, че сама да се сети да дупчи. Двама контрольори я глобяват с помощта на друг пътник, който услужливо им превежда, защото проверяващите не знаят английски. А и не са и длъжни. Те са българи, живеят в София и получават минималната заплата от 460 лв. Добавките им идват от глоби, а глобите ги плащат обикновено симпатични хора – нашенци и чужденци. На забележката ми, че липсват указания под перфоратора за какво служи, въпросните контрольори ми показват табелчица със ситни букви в средата на автобуса. Който я видял – видял, който я прочел – прочел. Иначе – глоба.
Вторник сутринта, пак автобус 84. Циганин без билет говори високо по телефона. Към него се приближава проверяваща – без билет или карта е. Не го глобява, учтиво го призовава да слезе, но той не пожелава, напсува я и тя продължава да проверява останалите пътници, които не умеят да псуват.
Welcome to Sofia – градът на перфораторите и на двойните стандарти. Слоганът може да се брандира, защото няма друга столица в ЕС, която да ползва такава система на таксуване в градския транспорт – като си купиш билет от будка или от шофьор, да се чудиш трябва ли да го валидираш и къде, да липсва табела на спирката или на първата врата на возилото какво да правиш с този билет и накрая да те глобят, защото не ти е минало през ума, че в някой друг век някъде по света е имало перфоратори за самотаксуване и че ти си попаднал точно на това място и в този век.
В сайта на Центъра за градска мобилност пише, че в трамваите и тролейбусите може да си закупите билет за еднократно пътуване от автомат, който обаче често не работи или е свален, а и да работи, не връща ресто. В автобусите пък такива изобщо не са инсталирани.
След дълги обещания, че ще се въведе нова система за таксуване в градския транспорт, поръчката стартира тези дни. Прогнозната стойност е 88 млн. лв. без ДДС и предвижда доставка, внедряване и поддръжка на интегрирана автоматична система за електронно таксуване и видеонаблюдение в градския транспорт. Системата обаче ще бъде внедрена чак през 2020 г. И така от поне 10 години. Нация техническа, предана на перфоратора.
Докато чакаме още три години електронната система, кметството би могло да направи няколко прости неща, които да улеснят пътниците. На спирките да закачи указания как се пътува. На първата врата на шофьора да сложи указание как се ползва перфоратор. Под всеки перфоратор да има табелка за какво се ползва. И всичко това – на разбираем български и английски. Сега във возилата на градския транспорт по проект на ОП „Околна среда“ висят единствено две табели на български, които представляват безсмислени поменици с извлечения от наредбата за пътуване. Но дори и в тях не става и дума за перфоратор.
И второто, хайде най-сетне да спрат двойните стандарти при глобите. Етническата омраза към определен етнос се ражда тъкмо когато се подминават гратисчиите само защото са от този етнос.
Все пак съвсем легално можете да се измъкнете от глоба – като поискате например да ви се издаде акт и наказателно постановление, които после да обжалвате в административния съд. Практиката показва, че обикновено там глобите падат. Разбира се, това е свързано с допълнителни усилия и разходи. Но пък остава удоволствието да се натрие носът на общината. Ако изобщо й пука.
Автор: Иглика Горанова, сп. Икономист