Преди време, в речта си при откриването на 43-то Народно събрание, Плевнелиев каза и следното: Левски ни бил завещал да намерим своето достойно място в Европейското семейство и да изградим една чиста и свята република.
Така инфантилно прочетен, Апостола още малко ще излезе и като един от първооснователите на Европейския съюз.
И дори и на НАТО – като нищо след време и това може да издрънка някой.
***
Ако четеш елементарно Левски, може да съчиниш всякакви аргументи за нуждите на политическата кинкалерия.
Само че „достойното ни място в Европейския съюз“ минава през нещо друго, за което откриваме указания в пестеливото, но иначе взривоопасно словесно наследство на Апостола.
Него го интересува най-много – макар че не го натъртва като някой днешен политически бакалин – приносът ни в човещината, най-напред тук, а сетне и наоколо.
***
Най-лесно е да се изкаканиже нещо за „чистата и свята република“ – макар че всеки, който е гледал заседания на Народното събрание неизбежно се е запитал, каква „чиста и свята република“ може да се устоява при наличието на толкова противоречиви интереси – явни и още повече скрити.
Депутатите не могат да се търпят дори в минимална степен, раздирани са от кръвожадни страсти; говорят от трибуната едно, а правят съвсем друго.
В тази вакханалия е направо неуместно да се намесва и използва Левски, под каквато и да е форма; това би било кощунствена експлоатация.
***
Лаконичното наследство на Апостола по начало е една загадка, то съдържа внушения, които още дълго могат да бъдат раздипляни и осмисляни.
И да вземаш напосоки нещо и да го хвърляш в една зала, която мисли за съвсем други изкушения, е доста брутално.
За какво ви е по начало Левски – палете свещи и се кръстете пред портрета му, но не го вкарвайте насила в дрязгите си.
***
След като сентенцията – впрочем, заимствана – „Съединението прави силата“, която краси Парламента, бе изтъркана до неприличие, сега пък изглежда е ред да бъде амортизирано и видението на Апостола за „чистата и свята република“.
***
Той има някои други, далеч по важни внушения – такова е, например, убеждението му, че трябва да се даде „всекиму своето“.
Казва го и в писмо до Евлоги и Христо Георгиеви от октомври 1872 г.: „Всеки човек иска свободно да живее и да се наслаждава с природата божия, иска да бъде човек…В България трябва да повдигнем и съградим Храм на правата свобода и да дадем всекиму своето“.
Всеки човек иска да бъде човек!
Представете си, колко добре ще стоят тия думи на фасадата на Парламента.
Трябва да ги издълбаят и на всяка депутатска банка.
***
Ако се размислим над думите на Апостола – „да дадем всекиму своето“ – ще ни стане ясно, че далеч по-лесно е да се развява фразата му за „чистата и свята република“ – понеже тя вече нищо не говори.
Много по-важно е внушението му, че трябва да се разширяват хоризонтите на човещината.
Ако сме слепи за нуждите на тази човещина, на никакво семейство не можем да бъдем пълноправни членове – като изключим севернокорейското и някои подобни.
***
Без човещина никакво място няма да намерим. Никъде.
Човещината минава през човекознанието; а какво научаваме – през крясъците на днешната ни политика – за човека, за нашия човек, който вече е анимализиран до крайна сметка, и който обитава един свят на абсолютни несъответствия с нормалните човешки потребности?
Нищо не научаваме.
И заради това вече звучи и неправдоподобно, и дори кощунствено, идеалът за „чиста и свята република“.
***
Трябва да оставим Левски на мира – и то за дълго, така ще е далеч по-честно.
Достатъчно е да помним думите му: „ВСЕКИ ЧОВЕК ИСКА ДА Е ЧОВЕК“.
/Фрагменти от дописката „Оставете Левски на мира“/
***
