ако имат пари, всичко ще им е наред. Не знаят, че един ден тези пари няма да им служат за нищо…
Има една много стара приказка: било време, когато една камила струвала 10 гроша и била смятана за много ценна. После дошло време, когато имало много камили и една от тях струвала една аспра, но вече нямало купувачи.
Разсъждавайте върху тази приказка, защото ще дойде ден, когато хората ще имат всичко, но няма да могат да си купят нищо от това, което действително има стойност и представлява неоценимо богатство – приятелството, другарството, любовта, съпричастието…
Един ден при нас пристигна писмо от далечна Испания. Пишеше жена, до която беше достигнала славата на Ванга. Може би се беше интересувала за нея, защото знаеше много подробности от живота й. Спомням си от писмото й следния пасаж: Учудва ме твоята дарба, Ванга. Или как по-точно да се изразя: при тебе няма мистика. Но аз те разбирам и зная колко ти е трудно. Виждайки нещата като на длан, ти си длъжна (и вярвам, че е така!) да вдъхнеш кураж на всеки, който застане пред теб за помощ, дори и да виждаш трагичния му край…
Симптоматична е тази констатация на непознатата испанка, защото тя много точно характеризира една от основните черти на Вангиния характер – нейното благородство и нейния непресъхващ хуманизъм.
Всички знаем, а аз най-добре, че Ванга въобще не вижда. Но една сутрин, когато тръгваше за Рупите от дома си, се оказа, че липсва черната мрежа за коса, с която тя си прибира косите от много години. Бяхме в стаята четири жени и всички започнахме усърдно да търсим. Даже запалихме лампата. Но от мрежата така и нямаше следа./Прес