Светът днес е претоварен от проблеми. Политиците изглеждат объркани и разстроени. Но няма по-спешен проблем от милитаризацията на политиката и новата надпревара във въоръжаването. Да бъде спряна и върната назад тази разрушителна надпревара, трябва да е наш върховен приоритет.
Ситуацията е прекалено опасна.
Все повече войски, танкове и бронетранспортьори се прехвърлят в Европа. Силите и оръжията на НАТО и Русия, които обикновено бяха разгръщани на разстояние, сега са поставени близо едни до други, сякаш за пряка стрелба.
Докато държавните бюджети трудно посрещат основни социални потребности на хората, военните разходи растат. Лесно се намират пари за усъвършенствани оръжия, чиято разрушителна мощ е сравнима с тази на оръжията за масово унищожение; за подводници, от които един залп е способен да опустоши половин континент; за ракетни системи, които подкопават стратегическата стабилност.
Политиците и военните лидери звучат все по-войнствено, а отбранителните доктрини – по-опасно. Коментатори и телевизионни личности се включват в този войнствен хор. Всичко изглежда така, сякаш светът се подготвя да война.
Би могло да е различно
Във втората половина на 80-те години заедно със САЩ ние започнахме процес на съкращаване на ядрените въоръжения и снижаване на ядрената заплаха. До днес, както и Русия, и САЩ отчетоха на конференция за Договора за неразпространение на ядрени оръжия, че 80% от ядрените оръжия, натрупани в годините на студената война, са снети от въоръжение и унищожени.
Сигурността на никого не е намаляла и опасността от започването на ядрена война в следствие на технически проблем или инцидент бе намалена.
Ничия сигурност не бе принизена, а опасността от ядрена война, предизвикана от техническа повреда или случайност, спадна.
Това стана възможно преди всичко поради разбирането на лидерите на основните ядрени сили, че ядрена война е недопустима.
През ноември 1985 г. на първата среща на върха в Женева лидерите на Съветския съюз и САЩ обявиха: Една ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да бъде водена. Нашите две страни няма да търсят военно превъзходство. Това изявление бе посрещнато с въздишка на облекчение от целия свят.
Спомням си заседание на Политбюро през 1986 година, на което беше обсъждана отбранителната доктрина. Предложеният проект съдържаше следната формулировка: „Да се отговори на нападението с всички налични средства”. Членове на Политбюро се противопоставиха на тази формулировка. Всички се съгласиха, че ядрените оръжия трябва да служат само на една цел: предотвратяване на война. И че крайната цел би трябвало да е един свят без ядрени оръжия.
Да излезем от омагьосания кръг
Днес обаче ядрената заплаха отново изглежда реална. Отношенията между великите сили вървят от лошо към по-лошо вече няколко години. Лобистите на трупането на оръжия и военно-промишлените комплекси потриват ръце.
Трябва да се измъкнем от тази ситуация. Трябва да възстановим политическия диалог, насочен към общи решения и общи действия.
Има възглед, че диалогът трябва да се съсредоточи върху борбата с тероризма. Това наистина е важна, неотложна задача. Но тя не е достатъчна за ядро на нормални отношения и евентуално партньорство.
Фокусът би трябвало още веднъж да падне върху предотвратяването на война, укротяване на оръжейната надпревара и намаляване на оръжейните арсенали. Целта би трябвало да е съгласие не само за нивата и границите на ядрени въоръжения, но и за противоракетната отбрана и стратегическата стабилност.
В съвременния свят войните трябва да бъдат поставени извън закона, защото нито един от глобалните проблеми, пред които сме изправени, не може да бъде решен с война – нито бедността, нито околната среда, миграцията, нарастването на населението или недостигът на ресурси.
Направете първата стъпка
Призовавам членовете на Съвета за сигурност на ООН – органът, който носи първостепенна отговорност за международния мир и сигурност – да направят първата стъпка. По-точно предлагам Съветът за сигурност да се събере на равнище държавни глави и да приеме резолюция в дух, че ядрена война е недопустима и никога не трябва да бъде водена.
Мисля, че инициативата за приемане на такава резолюция би трябвало да дойде от Доналд Тръмп и Владимир Путин – президентите на двете страни, които разполагат с над 90% от ядрените арсенали в света и следователно носят особена отговорност.
Президентът Франклин Д. Рузвелт бе казал, че една от основните свободи е свободата от страха. Днес милиони хора чувстват бремето на страх, а основна причина за него са милитаризмът, въоръжените конфликти, оръжейната надпревара и ядреният Дамоклев меч. Избавяне на света от този страх означава да направим хората по-свободни. Това би трябвало да се превърне в обща цел. Тогава много други проблеми ще бъдат по-лесни за решаване.
Сега е времето да се решава и действа.
Михаил Горбачов, сп. „Тайм“