Решаваща роля за бедствието ще изиграе обмяната на сол между Атлантическия и Индийския океан
Гълфстрийм ще спре да тече, Европа ще замръзне – този кошмарен сценарий се считаше за опроверган, но изследователите на климата признаха, че не са отчели една много сериозна опасност. Атлантическият океан край Кейптаун не е много благ за хората: студената вода тегли плувците навътре, дъното рязко изчезва под краката, има и много акули. Къпането съвсем не е за препоръчване.
Качеството на водата около южноафриканската метрополия е интересно не само за местните жители и туристите, но и за всички европейци, които са си останали на Стария континент.
Защото именно тук, където Атлантикът и Индийският океан се сливат, се решава бъдещето на Гълфстрийм, или с други думи, на „печката“ на Европа. Неговата топлина осигурява мекия климат в Северна Европа.
Топлото водно течение се ражда в Мексиканския залив. Оттам водата, насочвана от ветровете и въртенето на Земята, поема на север. По пътя те се охлажда и става все по-солена, защото постоянно се изпарява. Същевременно плътността й се увеличава. Накрая охладената и богата на сол вода потъва в дълбините и се връща обратно на юг.
Но как изменението на климата влияе върху тези процеси? Тук се намесва далечният нос Добра надежда, защото всъщност течението започва още там. Става въпрос за това, в коя посока Индийският и Атлантическият океан насочват товара си от сол на 34-ия градус южна ширина. Евентуална промяна в солевия баланс би могла да наруши импулса на топлото течение край бреговете на Гренландия и по този начин да предизвика края на Гълфстрийм.
За една „подценявана“ заплаха за Гълфстрийм сега предупреждават американски изследователи, ръководени от Уей Лю от Института Скрипс в Сан Диего. Условията в Южния Атлантик превърнаха печката на Централна Европа в несигурен източник. А възможният колапс на Гълфстрийм може да свали температурите в Северозападна Европа. С минус седем градуса по Целзий в Исландия, с минус пет в Северна Норвегия, минус три в Ирландия и Шотландия, минус един градус от Бретан през северната част на Германия до балтийските държави.
И то въпреки, че глобалното затоплянето дотогава ще е увеличило средната температура на Земята с най-малко до два три градуса.
Новите резултати актуализират дебат, който сякаш отдавна приключи. Ужасът от това, че Гълфстрийм може да загине, е залегнал в сценария на филма „Денят след утре“. Той се считаше за научно опроверган. В най-новия доклад на Световния съвет на климата пише, че Гълфстрийм може да отслабне поради изменението на климата с 20 до 30%, но не и да секне.
В новото проучване солта е решаващ елемент. Каква част от нея остава в Атлантика и колко от нея пресича през 34-градусовата линия между Кейптаун и Буенос Айрес – и в каква посока? Въз основа на климатичните модели, на които се опира Световният съвет на климата, се очертава следната хипотеза: Атлантикът привнася в южната си част прясна вода с ниско съдържание на сол, като по този начин солеността му спада. Ако притокът на север отслабне, и по този начин и самият Гълфстрийм, то загубата на сол също намалява. Така че в морето остава достатъчно от важното вещество, и Гълфстрийм се стабилизира. Моделът отчита, че далечното отопление е само по себе си стабилно срещу естествените колебания.
Въпреки това измерванията в южната част на Атлантическия океан рисуват една много различна картина: според тях системата на Гълфстрийм внася солта, която поддържа функцията му.
Първоначалното смущение обаче намалява количествата сол и вероятно заради това може само да се усили. Става дума за порочен кръг. „Така наречената положителна обратна връзка означава, че системата на Гълфстрийм е достигнала повратна точка, при която губи стабилност и пресъхва“, коментира Щефан Рамсторф от Института по климатология в Потсдам. Сложният механизъм за пренос на топлина вече е нестабилен. Това означава, че Гълфстрийм губи стабилност и скоро може да секне.
Екипът, ръководен от Уей Лю, е взел предвид данните от измерванията за своята компютърно генерирана симулация на глобалния климат. Новият модел се основава на силно повишеното съдържание на въглероден диоксид в атмосферата и предрича пълен срив на Гълфстрийм до 300 година. Още след 100 години течението ще се забави значително.
Основа на новите прогнози са реални измервания на разпределението на прясната вода в Атлантическия басейн. По-рано се предполагаше, че Гълфстрийм разнася сладководни води в Атлантическия океан. Но очевидно се случва точно обратното. Течението носи вода с ниско съдържание на сол от Атлантическия океан. По този начин факторът, за който се смяташе, че оказва стабилизиращ ефект върху системата, се превръща в неин екзекутор.
blitz.bg