САМО В ДЕЙЛИ ПРЕС! Дванадесетокласничка събира артисти и диджеи от цял свят в София

Александра Милева – Лекси е необикновено момиче. Около нея витае харизма, която те поглъща. Сякаш цялото й същество крещи изкуство. Едва на осемнадесет години, тя организира вече втори фестивал под лейбъла „Терра Номадика”. Разговорът върви леко. След всяка следваща дума в съзнанието ми се раждат нови и нови въпроси, който искам да й задам. Жадна съм да разбера, колкото се може повече за нейното удивително съществуване.

Облечена е в типичния бохемиън стил. Шарена кърпа на главата, очила тип Джон Ленън и цветна туника, а широката и леко замечтана усмивка напълно завършват хипстърското й излъчване.

– В момента си дванадесети клас и организираш фестивал, който ще е съвсем скоро. Как съвместяваш двете неща? Не се ли подготвяш за кандидатстудентски изпити?

– Да, точно така. На 29-ти януари организираме втори фестивал под лейбъла на „Терра Номадика”, който ще се състои в клуб Culture Beat. Откровено казано, нямам време на нищо. Постоянно летя по някакви задачи и курсове – бизнес, литература, рисуване. Но пък определено си заслужава.

– Как реши да се занимаваш с това? Евент мениджмънта не е лека задача, а ти си само на 18 години.

– Ами до миналата година живях в Париж. Там прекарах точно две години, през които безвъзвратно се влюбих в ъндърграунд музиката и изкуството. Започнах да посещавам събития на които се запознавах с най-различни хора – диджеи, като David Mears, Lotte Ahoi, Nato и Shale, Birds of minds и много други. Без да се усетя, започнах аз самата да правя такива евенти там. След като се върнах, реших че няма начин да не правя същото и тук.

– Каква е идеята на „Терра Номадика”?

– Нашата цел е да пресъздадем усещането, което получаваме, когато открием нова музика. Тя обгръща цялото същество и изпадаш в състояние на екстатична еуфория. Вид духовно преживяване, за момент душата превъзхожда тялото и изпадаме в безтегловност. Темата на този фестивал е Ориенталис, като идеята е да преведе всичките сетива на гостите през номадското пътешествие в Ориента.

– По-рано беше споменала, че си поканила артисти от цял свят?

– Да, така е. Но фестивалът няма да е само музикален, това би го превърнало в обикновено парти. Звуковите проблясъци на неземна музика ще са само една частица от всичко, което предстои. Посетителите ще се изправят пред еуфорични срещи с нови култури и пътешественици. Наши диджеи ще са Nato от парижкия лейбъл Rituel. Nato е обиколил клубовете по цял свят, но ще гостува за пръв път в България. От Германия ще дойде WARTE:MAL, както и Ленаки, която е наполовина гъркиня и наполовина Българка, а също и една от организаторките на фестивала. За визуалното изкуство сме поканили дуото Акаталео, които ще предлагат свои дизайнерски чанти, а от Египет ни гостува GANOOB, който превзе европейската сцена със своя боди арт и хендмейд бижута. Приключението ще продължи общо шест часа и крие много други изненади, които ще бъдат оповестени в деня на самото събитие.

– Сама ли организираш всичко това?

– Ами този път не. Първият ми фестивал в България го организирах наистина абсолютно сама и откровено казано, беше доста по-голям. Проведе се в Undergrownd Gallery Sofia и продължи 12 часа. Имаше музиканти от Франция, Германия, Италия, Гърция, България и къде ли не още. Правехме боди арт, йога, масажи, имаше live trance circle, органична храна и още много неща. Тъй като беше на два етажа, в различните зали, всеки можеше да открие по нещо за себе си. Този път обаче, вече не съм сама в борбата. Заедно с мен, дейно участие взимат Лени, която е диджейн и Еремия – математик по образование, по душа астролог, а в свободното си време се занимава с артистични проекти.

– Сами ли се финансирате?

– Не, разбира се. Първия ни евент беше с crowdfunding. Също така, една асоциация за спасяване на хора в Монт Бланк ни дари голяма сума и от там се задвижиха нещата.

– Как намираш ъндърграунд културата в България?

– Във всяка една държава има low и high culture. Хора, които просто искат да си друсат дупетата и такива, които искат да изживяват дълбоки чувства и емоции. Аз съм заобиколена от хора, които се занимават с изкуство под всякаква форма и не усещам липса на култура в България. Съдейки по събитията, които организирам има глад за такива неща.