Известен геофизик и астроном от БАН направи отчайваща прогноза какво време ще ни мъчи до 2021, ставаме ли Сибир на Балканите

0
1406
Доц. д-р Борис Комитов е геофизик и астроном. Завършил е Физическия факултет на Софийския университет през 1979 г. Работи в БАН от 1979 г. в базовата обсерватория „Юрий Гагарин“ на Централната лаборатория за космически изследвания в Стара Загора, както и в Института по астрономия от 1991 г. Автор е на над 90 научни и около 70 научнопопулярни статии, както и на 5 книги в областта на физиката на Слънчевата система, Слънцето и слънчево-земните връзки. През 2008 г. Центърът за малки тела в Слънчевата система именува на негово име астероид от главния пояс между Марс и Юпитер.

– Доц. Комитов, от близо 30 години научната ви работа е свързана с влиянието на слънцето и на космическите лъчи върху земния климат и настъпващите под тяхно въздействие промени. Сегашната ледена зима потвърждава прогнозата ви отпреди години за предстоящо глобално захлаждане. В ход ли е то наистина?
– Да, то е факт и ще продължи през целия XXI век, като температурните минимуми, които ще сковат Земята и в частност България, ще настъпят след средата на века. Преди това обаче ни очакват изключително студени зими в периода 2017-2021 година, които ще са съпроводени от значително хладни и с висока влажност и валежи лета. Това е естествен цикличен ход. Само за справка ще посоча, че глобално затопляне сме имали през последните 350 години досега. То не е започнало с индустриалната ера и няма нищо общо с човешката дейност и влиянието й върху климата. Преди това активността на Слънцето е била много ниска, което е довело до т.нар. Маундеров минимум в дейността на Слънцето, или „малък ледников период“ на Земята. Тогава температурата на Земята е била с 1,5 градуса по-ниска, отколкото сега. Но това е като прелюдия. Причината е била ниската слънчева активност и слабият слънчев вятър, които са характерни и за сегашната дейност на Слънцето.

– Каква е причината за това?
– Относително по-студените зими се събират около минимумите на 11-годишните цикли в силата на слънчевия вятър и на слънчевата светимост. В момента е в ход 24-ият от тях. Сега имаме типичен случай на това как при прехода от максимума му, който беше през 2014 г., към минимума зимите стават по-студени. Очаквам към края на цикъла през 2019-2020 г. да имаме и други такива, дори още по-студени зими, като тези през 1954 и 1985 година. Въпреки това обаче сега по-скоро сме в период на климатична пауза. Тя ще продължи докъм 2030 г., когато 200-годишният слънчев цикъл ще навлезе в низходящ етап. Тогава ще настъпи много по-рязко захлаждане, под чийто знак ще премине и останалата част от XXI век. Неговият минимум очаквам да бъде към 2060-2070 година.

– Какво всъщност влияе върху промените на земния климат?
– Компонентите са много, но ще направим, така да се каже, едно по-ясно обобщение. Става въпрос за слънчевата активност, слънчевия вятър и галактическите космически лъчи (ГКЛ). Високото ниво на слънчевата активност усилва слънчевия вятър и намалява потока на ГКЛ, достигащи до атмосферата на Земята, и обратно – ниската слънчева активност, каквато наблюдаваме сега, води до отслабване на слънчевия вятър и усилване на ГКЛ. Последните се образуват в ядрата на галактиките, както и от неутронните и свръхновите звезди, черните дупки и др. По-високото ниво на ГКЛ обаче води до образуване на повече аерозоли в атмосферата, оттам и повече облачност и валежи. В крайна сметка това води до обратна връзка между потока на галактичните космически лъчи и температурата на Земята. С прости думи топлината на Слънцето не може да достигне до Земята.

– Това ли става в момента?
– Да, слънчевата активност е във фаза на дългосрочно понижение. Следва епоха на няколко относително слаби по мощност 11-годишни слънчеви цикли – така нареченият свръхвеков слънчев минимум. Той ще продължи няколко десетилетия. Сега сме в неговото начало. Сегашният 24-и цюрихски 11-годишен цикъл е първият от тази поредица. Както споменах, това нещо е наложено върху по-дългосрочна тенденция, също низходяща. Затова можем да очакваме, че сред следващите 3-4 зими ще има и такива, които са доста по-студени и нетипични за последните 30 години – такива, каквито ги помним. Те ще приличат на онези, при които бреговете на Черно море замръзваха.

– Тази промяна във времето има ли нещо общо с т.нар. парников ефект?
– Ефектът от парниковите газове е незначителен. По-малко от 5% от промените се дължат на въглеродния диоксид и на въглеводородите въобще. Това ще рече, че антропологичната дейност на практика е минимална в сравнение с влиянието, което ни оказват Слънцето и далечният Космос. Съотношението „природа-човек“ днес, в началото на XXI век, от гледна точка на енергетичен потенциал е многократно в полза на природата. Като цяло „приносът“ на човешката дейност за затоплянето на климата през последните 150 години е едва около или под 0,05 градуса, т.е. 14-15 пъти по-малко от това, което наблюдаваме.

– Защо тогава се защитава теорията за антропогенния парников ефект?
– Тази позиция се поддържа от Световната метеорологична организация със седалище в Женева. Причините за това отношение всъщност са извън сферата на науката, те са в сферата на политиката, икономиката и социалното управление. В теорията за антропогенното глобално затопляне се наливат огромни средства от институции като ООН, Световната банка, всякакви неправителствени организации. Трябва съвсем ясно и откровено да се заяви – поддържането на тази теория е един от най-важните елементи в усилията за установяване на световно управление. Всичко се дължи на естествени процеси и в последните десетилетия затоплянето беше свързано с високите нива на слънчевата активност.

Интервю на Христо Генадиев, в. България днес

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук