Борис Марков е полицай на 23 години, който беше затрупан в руините след инцидента в Хитрино. Ударната вълна сринала почти изцяло дома му. Стоял час и половина сред тухлите. Успял да се отърве с незначителни контузии, но неговия брат е в тежко състояние с изгаряния и фрактури – настанен е в София. Майка му е настанена в Шумен.
Борко, както го наричат всички, от 3 години се грижи за реда. Работил в управлението във Върбица, но живеел в Хитрино. Баща му е единствения от семейството, който не е пострадал, но просто заради случайност, поради която отсъства тази вечер. Ето и разказа на Борис Марков:
„Легнах си малко след полунощ, бях заспал и в един момент как съм си в леглото нещо се срина. Отворих очи, но не стана по-светло, мислех, че сънувах. Нещо имаше отгоре ми, бях затиснат. Лежах на лявата си страна, усетих тежест върху кръста и краката, но успях да си размърдам едната ръка, да я раздвижа и да си направя дупка пред лицето за да мога да дишам.“, обяснява той за времето непосредствено сред случилото се.
„Чувах отнякъде гласовете на майка ми и брат ми да крещят, гледах да се сдържам и да не викам и аз, за да не ги притеснявам. Не знам колко време минаваше, на мен ми се стори час, час и половина под развалините.“
„По едно време чух някъде отгоре Стефан с пожарникарите (б. р. цивилният жител на Хитрино Стефан Нанев, който съдейства на спасителите). Разбрах, по-точно чувах че оказват помощ на брат ми и майка ми и затова спрях да викам, за да спасят първо тях. Когато разбрах, че са ги извадили, започнах и аз да крещя. Усетих, че някой стъпа отгоре ми, стана ми по-тежко, но намерих сили да изкрещя силно.“, така го намирят и вадят от развалините.
„Навън – уж ме изкарват от дома ми, а не познах нито къщата, нито мястото, където се намирам, всичко беше непознато, не виждам къщата ми. Попитах за майка ми и брат ми, видях я цялата в кръв, със сцепено чело, чух, че брат ми е в по-тежко състояние. Качиха ме линейка като придружител на майка ми. Тогава ми казаха, че е имало катастрофа с влак.“
„Не знам, кои бяха хората, които ме спасиха, но от сърце им желаая да са живи и здрави, които и да са. „/Сподели