Джон Наш (1928 – )
Историята на Джон Наш става известна на целия свят с филма „Красив ум”. Наш е световно признат математик, който страда от параноична шизофрения и е допринесъл изключително много за теория на игрите. Идеята за „Равновесието на Наш” разглежда въпроса дали играчите в една игра ще имат изгода, ако един от тях промени стратегията и се прилага в различни сфери, включително и в икономиката. Американската армия дори прави тактика през Студената война, базирана на идеите му.
Въпреки, че филмът не представя точно истинският живот на Наш, той наистина е изпитвал халюцинации и заблуди. Чувал е гласове без да вижда хора и е виждал неща, които в действителност не били там. Наш смятал, че всички световни лидери се опитвали да се доберат до него. Той прекарва 30 години в борба с разстройството си и сменя различни болници. Успява да отбележи значително подобрение през ’80-те. През 1994г. Джон Наш получава нобелова награда в областта на икономиката за работата си по теория на игрите.
Винсънт ван Гог (1853 – 1890)
Картините на Винсънт ван Гог, като „Звездна нощ”, се познават бързо по уникалния стил и изразяване. Художникът обаче става известен едва след смъртта си. В днешно време е смятан за един от най-добрите художници.
Животът на Ван Гог не бил лесен. Всеки знае, че художникът си е отрязал едното ухо. Освен това е пил терпентин и се е опитвал да яде боя докато не се самоубива през 1890г. В книгата „Маниакална депресия и креативност” д-р Джулиен Лиеб предполага, че Гог е страдал от биполярно разстройство. Д-р Кей Редфийлд Джеймисън достига до същото заключение в книгата си „Докоснат от огъня”. Тя разглежда и връзката на изкуството му с психическото му състояние. Например тя забелязва, че типичните сезонни състояния присъстват и в картините на Ван Гог.
Едгар Алън По (1809 – 1849)
Освен известната си поема „Гарванът”, Едгар Алън По е писал ужаси и детективски истории. Историята му „Убийства на улица Морг” от 1841г. често е наричана първата модерна детективска история.
По е бил много талантлив писател, но е имал проблем с алкохола и често му идвала мисълта за самоубийство. Причината и обстоятелствата около смъртта му остават неизвестни, но вероятно имат нещо общо с алкохола. Съдейки по бележките на Алан По, Кей Редфийлд Джеймисън смята, че писателят е страдал от маниакална депресия – позната като биполярно разстройство.
Самият Едгар Алън По може би е видял връзка между творчеството и психиката. Той пише:
„Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект и дали всичко славно,
всичко задълбочено, не е рожба на болната мисъл, на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума.”
Лудвиг ван Бетовен (1770 – 1827)
Приносът на Бетовен към музиката е монументален. Страстта и брилянтните му идеи издигат музиката до ново ниво. Истината, обаче е, че композиторът е имал тежък живот. Отгледан от баща алкохолик, Бетовен се е грижил за семейството си до 18-тата си годишнина. Един от трагичните аспекти на живота му бил постепенното му оглушаване между 30г. и 49г., което вероятно било резултат от побоищата, които отнасял от баща си. Забележителното е, че е успял да композира някои от най-значимите и творби след като е загубил слуха си.
Психическото му състояние е документирано в писма, които е писал до братята си. В тях той говори за самоубийство. В книгата си „Диагностициране на гении”, Франсоа Мартин Маи смята, че Бетовен е страдал от биполярно разстройство. Скорошни изследвания на косата на Бетовен разкриват високо съдържание на олово. Това може да е причина за болестта му, както и за стомашните проблеми от които често се е оплаквал.
Сър Исак Нютон (1642 – 1727)
Исак Нютон допринася много за физиката и механиката и бил изключително интелигентен. Резултатите от проведени анкети сред учените и обществото сочат, че Нютон е оказал по-голямо влияние и от Айнщайн. Някои от най-забележителните му приноси са изобретяването на висшата математика, обяснението на „универсалната гравитация”, разработването на законите за движението и създаването на първия отразяващ телескоп.
Въпреки постиженията си, Нютон имал психични проблеми и страдал от рязка промяна на настроението, заради което било трудно да се говори с него. Хершмън и Лиеб теоретизират в книгата си, че Нютон също е страдал от биполярно разстройство. Баща му е починал още преди раждането му и е бил отделен от майка си между 2 и 11 годишна възраст. Психическото му разстройство може би е резултат от травмиращото му детство.
Въпреки очевидната връзка между гениалността и лудостта, никой не е успял да докаже съществуването й.
Източник: Искамдазнам