Бившите соцстрани забравиха духа на солидарност отпреди четвърт век
Дълбинната причина за ксенофобското отношение към бежанците се крие във Втората световна война
Докато хиляди бегълци се стичат към Европа в опит да избягат от ужасите на войната, при което мнозина от тях умират по пътя, един друг вид трагедия се разиграва в много от най-новите страни членки на ЕС. Държавите, познати под колективното название „Източна Европа”, включително родната ми Полша, се разкриват като нетолерантни, нелиберални, ксенофобски и неспособни да си припомнят духа на солидарност, който ги доведе до свободата преди четвърт век.
Това са същите общества, които преди и след падането на комунизма крещяха за „завръщане в Европа”, гордо обявявайки, че споделяли ценностите є. Но какво според тях означава Европа? От 1989 – и особено след 2004 г., когато се присъединиха към ЕС – те бяха облагодетелствани от масивни трансфери на средства под формата на европейски структурни и кохезионни фондове. Днес те не желаят да допринесат нищо за разрешаването на най-голямата криза на бежанци, пред която е изправена Европа от Втората световна война насам.
В Полша, страна с 40-милионно население, правителството първоначално изказа готовност да приеме 2000 бегълци – но само християни (Словакия предложи подобна уговорка). Бегълците не са източноевропейски проблем, каза един полски журналист пред Националното публично радио в САЩ, защото тези страни не са участвали в решението да се бомбардира Либия (нито го е правила Германия).
Преди не чак толкова много време, в годините непосредствено след войната, оцелелите от изтребването на евреите в Източна Европа бягаха от смъртоносния антисемитизъм на своите полски, унгарски, словашки или румънски съседи към сигурността на лагерите за бегълци, намиращи се в… Германия. Днес мюсюлманските бегълци и хора, оцелели от други войни, след като не са намерили убежище в Източна Европа, отново търсят сигурност сред германците.
В този случай историята не е метафора. Напротив, дълбинната причина за източноевропейското отношение, демонстрирано толкова мрачно днес, се крие във Втората световна война и времето непосредствено след нея.
Вземете за пример поляците, които, заслужено гордеещи се с антинацистката си съпротива, в действителност са убили повече евреи, отколкото германци, по време на войната.
Разбира се, имало е и поляци, които са помагали на евреите по време на войната. Действително броят на поляците, обявени за „праведни сред нациите” от израелския Паметен център „Яд Вашем” заради военновременния им героизъм, е най-голям сред всички европейски нации (което едва ли е за учудване, като се има предвид, че предвоенна Полша е имала най-голямото еврейско население сред всички европейски страни). Но тези забележителни личности обикновено са действали поединично, в съпротива срещу преобладаващите обществени норми и настроения.
Когато войната приключва, Германия – поради денацификационните политики на победителите и отговорността за насъскването и осъществяването на холокоста – няма друг избор, освен да „преработи” смъртоносното си минало. Това е дълъг и труден процес, но германското общество вече е станало способно на реална конфронтация с моралните и политическите предизвикателства, пред които ни изправя днешният наплив от бежанци.
Източна Европа, напротив, все още трябва да осъзнава своето смъртоносно минало. И само когато го направи, нейните народи ще бъдат в състояние да разберат собственото си задължение да спасяват хората, бягащи пред лицето на злото./ТРУД
(Със съкращения от
„Либерален преглед”)
*Авторът е полско-американски историк и социолог, професор по история в университета Принстън, САЩ.