Д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. “Български лекар”, е известен сред своето съсловие и в обществото не само с активната си гражданска позиция, но и с острите си статии и интервюта. Той е автор на 45 книги на здравна и любовна тематика. Създател е на професионално-съсловните празници на лекарите и фармацевтите. Успя да „роди” дори Деня на спасението, който бе официализиран от Министерския съвет. Наскоро излезе най-новата му книга – „111 нови любовни лекарски истории”, която е едно забавно четиво-подарък за Деня на българския лекар, на 19 октомври. С д-р Найденов разговаря репортер на „ШОУ”.
– Д-р Найденов, издавате книга след книга…
– Издадох четири нови книги, сред които едно много сериозно мое изследване „Кратка история на медицината и лекарската етика”; „Моя поклон приеми” – най-впечатляващите текстове от тефтерчето и писмата на Левски и най-пламенните стихотворения на Ботев, Вазов и Чинтулов; книгата „Небесното избухване”, която ще помогне за здравната и любовна култура на млади и стари” и последната – „111 нови любовни лекарски истории”, която е своеобразно продължение на нашумялата през годините първа част на изданието „222 любовни лекарски истории”.
– Истинска ли са тези любовни истории?
– Разбира се, че са истински. Това са си случки от живота. След като вече бях издал предишните 222, на един форум в Несебър видях знаменитата певица Ваня Костова. Тя беше дошла, заедно с “Тоника” да веселят колегите. Заговорих я с думите: “Вие сте най-романтичният алт на България”. И понеже ме изгледа учудено, й се представих, без изобщо да предполагам, че моето име й говори нещо. А тя възкликна: “Че вашата книга “222 любовни лекарски истории” стои на нощното ми шкафче… Толкова е интересна, много пъти съм я препрочитала, давала съм я и на приятели, поздравления! Напишете нови!” Може да се каже, че Ваня Костова ме вдъхнови да издам новите 111 истории. Случи се така, че за пръв път в живота си полежах няколко дни в болницата и безделието ми помогна да напиша тези истории буквално на един дъх. С тези нови 111 любовни лекарски истории, добавени към вече издадените 222, стават, общо 333 – знаково число. Имам намерение един ден да ги издам всичките – накуп. А може би ще напиша още 111, та да станат 444, после ще ги направя 555, и така – до 1001. Засега това са само мечти, но знае ли човек какво ще направи, когато му дойде музата?!?
– Кажете една-две истории за нашите читатели…
– Както знаете всичките ми истории, и тъжни и смешни, са свързани с любовта. Една от тях съм нарекъл „3 в 1”. Не става въпрос за кафето, макар че аз съм кафеджия и пия по 4-5 кафета на ден. „Три в едно” го има и в секса. Не казвам – в любовта, защото сексът се прави, без да е необходимо това най-велико чувство. Целта тук е наслаждението, върховното удоволствие, иначе защо да се прави?!? – Изпълнението, за което говоря в случая, се казва „Шведска тройка”. Виждали сме я по порноканалите и в т.нар. филми за възрастни, които се гледат и от малолетни…Конфигурацията е различна: двама мъже с една жена, или две жени с един мъж…Жените обикновено са проститутки и го правят за пари. Но има и участници на доброволен принцип,
когато посредник е алкохолът
Плюс човешкото любопитство и лекомислието. Една от моите истории е такава. Героят ми се казва Добри. Направил горната глава, вирнал долната и решил да се позабавлява. Дамите се кикотят, събличат се без свян, целуват се, галят се навсякъде… Включва се и Добри. Кипят страсти, а той като пчеличка – ха на единия цвят, ха на другия, без да подбира. ”О, че то било много хубаво, бе, коментира Добри след това. Пустите му шведи, гледай какво хубаво нещо са измислили!..” Добри първо разказа на нас за това „хубаво нещо”, което му докара голяма беля. Изследванията му откриха накуп гонококи, хламидии и гъбички. Комбинация „3 в 1”, на която едва ли някой би се зарадвал.
– Коя от историите ви е впечатлила най-много?
– Историята на един човек, прекарал доста години в Белене заради една чужда булка. Имал любовница, откъдето и да я погледнеш лъскава, та дрънка. С бяла кожа, сини очи, гърди като едри дюли, стъпвала като кралица. Мъжете полудявали само като я видят. Но и началникът на милицията й хвърлил око. Забелязал красавицата и решил да действа. Казал й, че ще я позлати, ако му легне. Красавицата се оплаква на моя събеседник за милиционерските мераци и той отива в кабинета му, гръмва му един шамар и му казва :”Това ти е за Надето!” – Нарекъл го простак и го напсувал. Още на другия ден, призори, моят събеседник бил качен в една камионетка и го откарват в Белене. Лежал цели три години в лагера, върнал се 45 кила.
– Д-р Найденов, защо точно вие решихте да има Ден на българския лекар? Не е ли това работа на държавата, на правителството?
– Аз съм лекарско дете и винаги ми е правело впечатление, че когато родителите ми се връщаха от т. нар. другарски вечери на 7 април в ямболската болница, майка ми винаги плачеше. На въпроса ми защо, тя отговаряше: “Пак ни сложиха при санитарките”. Тези угощения ги правеха в столовата на болницата, а на вратата главната сестра посочваше местата на идващите лекари. Винаги съм си мислел как така моят татко – интернист, завършил в Монпелие, и майка ми – дъщеря на богат хотелиер и търговец, сестра на въдворен в Белене, все са били слагани да стоят „в ъгъла”!.. И предишната власт, и сегашната,
унижават българските лекари
След като през 1948 г. им разтуриха Лекарския съюз, насила ги набутаха в новосформирания Профсъюз на санитарно-хигиенните работници, заедно с теляците и бръснарите. После им измислиха и празник – Деня на здравния работник, който направо ги дразнеше. Седми април е Световен ден на здравето. На тази дата през 1948 г. е основана Световната здравна организация, затова ООН създава този празник, но комунистите го преименуваха. През 1994 г. предложих на братята-фармацевти да си направят свой отделен празник на Еньовден – 24 юни, а на УС на БЛС – на 19 октомври, когато е канонизиран св. Иван Рилски Чудотворец. Той е най-великият наш светец и покровител на народа ни. Презумпцията ми бе, че добрият лекар е най-стойностният член на обществото и негов земен покровител. Предложенията ми се приеха без възражение от УС и на двете съсловни организации. Така 7 април отново се отбелязва като Световен ден на здравето, а не Ден на здравния работник. При цялото ми уважение към хората на труда.
– Но нека си го кажем направо – има лекари, които едва ли са толкова стойностни, щом като гледат пациента повече в… ръцете…
– Да, за съжаление подобни картини наблюдаваме все по-често. А когато търговията влезе в медицината, това вече не е медицина, а
търгашество с човешкото здраве
Огромна грешка беше регистрирането на всички лечебни заведения в Търговския закон. Така баш търговци станаха и университетските болници, където повече трябваше да се набляга на обучението. Областните болници би трябвало да бъдат държавни, а не ЕООД-та.
– Защо постоянно се говори, че медицинските сестри са “на една ръка разстояние” от лекарите?…
– Във всяка професия има и предизвикателства… По принцип сестрите са чаровни, хубави, гальовни, грижовни и сексапилни, те боготворят лекарите и много често създават с тях семейства или връзки. От друга страна, сестрите са много жестоко експлоатирани в работата, подложени са и на рискове от заразяване, а получават изключително мизерни заплати. Издирил съм, както знаете, над 130 лекари и 15-ина медицински сестри, починали по време на работа. Описал съм ги в моите книги “Книга за българските хирурзи” и в “Светейки на другите, изгарям”. В тяхна чест създадох и Деня на спасението, който се отбелязва с едноминутно мълчание точно в 12 ч. на 15 август пред вратите на повечето лечебни заведения у нас.
– Каква е връзката с Успение Богородично, което се празнува на тази дата?
– Никаква. Просто по едно съвпадение, на тази дата през 1963 г. д-р Стефан Черкезов спасява 47 души от пламнал автобус и умира от тежките си изгаряния. Много съм горд, че през 2012 г. Министерският съвет официализира този Ден на спасението. България стана единствената страна в ЕС, а вероятно и в света, която почита своите самоотвержени герои, загинали при спасяване на хора. Предложил съм на БЛС, на БЧК и на синдикатите да поискат от МС да предложи на Световната здравна организация 15 август да стане Международен ден на спасението. И уж всички са съгласни, но засега никой не бута каруцата.
Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА,БЛИЦ