Спомени от соца: Това бяха най-лошите моменти от нашето детство

0
1565

Ужасът от зъболекарския стол, чичо доктор и спането в детската бяха истински ужас

Спомняте ли си онези моменти, в които ни водеха на групички за преглед в зъболекарските кабинети? Това безспорно бяха едни от най-ужасяващите мигове в нашия иначе безгрижен детски живот, пише socbg.com. Налагаше ни се да изтърпим цялата плеада за Чук и Пук, за това колко е вредно да се ядат бонбони и колко са полезни млякото и зеленчуците… След това идваше и най-страшното – една лоша леличка вадеше едни още по-лоши инструменти и ужасът започваше…
Чичо доктор

Тези чичковци бяха по-опасни и от Торбалан, Баба Яга и Кумчо Вълчо взети заедно. Те бяха в състояние да ни „излекуват” на мига, щом мама изречеше думите: „Няма страшно, моето момче! Сега чичо доктор ще извади една игла и само леко ще те боцне… не се притеснявай, няма да боли.” Убедени сме, че точно в тези сюблимни моменти са се родили и най-големите таланти в българското кино, които и с най-ужасната гнойна ангина могат да изиграят най-здравия и ведър човек на света.

Следобедното спане в детската градина

Това безспорно е едно от най-големите недоразумения в нашето детство. Кой за Бога кипящ от енергия и сили малчуган ще легне да спи с удоволствие в разгара на деня? И веднага се сещаме за култовата реплика от „С деца на море” – „Имам да спя още 10 минути и идвам.”
Дааа, хич, ама хич не обичахме да си губим времето с толкова безсмислени неща като следобедната дрямка. Нея са я измислили възрастните, защото са ни завиждали, че не могат вече да си играят като нас.

Родителските срещи

Едва ли имаше някой от нас, който да не потръпва от ужас при споменаването на тези две думички (мен и до днес ме побиват тръпки). Родителските срещи бяха регулярни „привиквания“ на родителите от класния ръководител, на които се обсъждаха дейността на ученика в училище, неговите оценки (прочитаха ги пред всички), поведение, участие в дейностите на класа, събиране на пари за разни инициативи и прочее. Най-често те се провеждаха в петък, след последният час (което беше много подло, отчитайки това, че често ни проваляха съботата и неделята). Най-неприятните обаче бяха извънредните, особено ако повод за това беше някой „преслушал“.

Родителските срещи бяха съпровождани от следните естествени детски прояви:

-проява на разсеяност по отношение на такъв факт,
-необясними разболявания на голяма част от класа,
-опити за подслушвания на вратата по време на провеждането и треперене вкъщи – на спокойствие

Да се скрие родителска среща не беше невъзможно, но беше много трудно. А пък и ефектът бе отрицателен – след това мама и татко се срещаха специално с класния, и ако е имало шанс той да е пропуснал нещо, то… За родителската среща трябваше да информираш, но учителите не се доверяваха само на това – повечето известяваха родителите лично или чрез друг родител.

Някои от нас избираха подхода „днес ми е много зле“, но за съжаление това рядко минаваше. Ако имаш за какво да ти се карат, ще ти се карат!

За разлика от по-късни времена родителите (родителя) не можеха да не ходят на срещата. За това трябваше да има наистина някаква оправдателна причина и да изпратят някой роднина или познат да ги замести. Ние, естествено, предпочитахме заместниците. Баба ми ме е спасявала поне десет пъти. Да живеят бабите-спасителки!

Та, със сигурност има още доста неприятни спомени от нашето детство, но тези като че ли бяха някак общи. Иначе ние още настръхваме от миризмата на канела… и мисълта за мляко с ориз, бляхх!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук