Дина Шнайдерман почина на 9 август в шведския град Упсала, където живее повече от четиридесет години. Странно, но този печален факт стана известен близо месец по-късно. Светът научи от публикация в местен вестник.
Пред последните години голямата цигуларка се бори с коварна болест, но нито за миг, дори и в болницата тя не се разделя с любимия си инструмент. Освен това пътува, участва в журита, преподава, организира в София конкурс за млади изпълнители на името на любимия си съпруг.
Да се пише за Дина Шнайдерман, не е възможно, ако към разказа непрестанно не се изрича името на Емил Камиларов. Двамата са заедно близо шестдесет години. Разделя ги смъртта. Маестрото почина на 4 октомври 2007 г.
Годината, в която се е родила надарената цигуларка, така и остава дълбока тайна. Градът, в която се е случило това обаче, е известен: Одеса. Бъдещата професорка учи в Ленинград при най-големия за времето си: Давид Ойстрах. Там идва на специализация и българинът Емил Камиларов. Но тогава там те дори не се запознават. Срещат се в Берлин като конкуренти в един конкурс в рамките на международния фестивал на младежта. Дина печели, а Емил се влюбва в победителката. Трябва обаче да чака осем години, докато малката цигуларка навърши пълнолетие. През 1955 година се женят и идват да живеят в България. У нас създават камерен оркестър.
Дина Шнайдерман
Семейното дуо се радва и на изключителен успех по време на гастролите си. Концертите му са винаги при претъпкани зали независимо дали става въпрос за София или някое малко градче. Това, което се случва по-късно обаче, е трудно обяснимо. Никой, нито служби, нито хората, които са го решили, не са дали отговор до днес. Камиларов е освободен от Консерваторията, в която е професор, Дина – от Концертна дирекция, повишават им заплатите със сто лева и със заповед им забраняват да свирят. Една година борба на Камиларов да отмени заповедта не дава резултат. Ответният удар е прощален концерт, което предизвиква недоумение: Защо пък прощален? – препълнена зала „България” и емиграция в Швеция. Всичко започва отначало. От нулата. Но както се казва: Талант и хрема не могат да се скрият. Блестящият път на виртуозите продължава. Маестрото има честта да свири с цигулката на Паганини. Казват, че по нея е имало петна от потта на гения. Дина Шнайдерман пък влиза в „Гинес” с това, че изпълнява за една нощ, в продължение на седем часа, деветнадесетте големи сонати за цигулка и пиано от Моцарт. Година след това Оксфорд я обявява за жена на годината. България й дава най-високото си отличие орден „Стара планина”, а десетките й ученици я изпращат със своето признание и благодарност.
„В една от редките ни срещи, още в ученическите ми години, тя успя да ме накара силно да повярвам в това, че ще успея като цигулар. Казаното беше с такава абсолютна увереност, характерна за нея, че нито аз, нито хората наоколо посмяха да се усъмнят… Поклон пред таланта и оставената ярка следа!”, написа в памет на Дина Шнайдерман цигуларят Веско Ешкенази./БЛИЦ