Неочаквана археологическа находка вдига самочувствието на жителите на Плиска и е на път да докаже, че първата столица на българите е била град 1000 години преди новата ера.
При спасителни разкопки в непроучван досега терен преди полагането на нов водопровод учените намират полувкопано жилище. Досега се е смятало, че това място е било заселено след столичния период на Плиска.
Находките са на метър и половина под съвременния пласт. Датировката им показва, че фрагментите от керамика са на 3 300 години, тоест още от времето, когато се е развивала културата в древните Египет и Микена.
Намереното жилище от късната бронзова епоха и пещ, с която са загрявани речни камъни според учените доказват, че градският живот на това място е започнал много по-рано, отколкото се считало досега.
„Откриваме хранилищни съдове, изцяло изработени на ръка от груба глина, съдържаща едри механични примеси. Част от тях имат т. нар. гирляндовидна пластична украса, с езически дръжки“, разказва археологът от Археологическия институт на БАН в Шумен Янко Димитров.
Намерени са и следи от основите на дървена ограда и пещ с опушени от огън речни камъни. „Древните славяни са имали практика да поставят такива речни камъни в жарта на огнището и след като те се нагорещят, се поставят в дървен съд, на каца например и след това се пълни с вода, за да се нагорещи“, обяснява археологът.
Предстои да се направи геофизично изследване на терена, което може да разкрие още исторически загадки./монитор