Президентските избори стават все по-интересни. Левицата тотално се разцепи след изненадващия ход на Пламен Орешарски да се кандидатира и да се бори за топло място на „Дондуков 2“. Последната тежка дума обаче ще има ГЕРБ в неделя, когато премиерът и председател на партията Бойко Борисов ще обяви името на техния кандидат. Това е и най-голямата интрига за момента, за да може картите да се свалят на масата. За всички тези изненади и за едни от най-интригуващите президентски избори до този момент потърсихме мнението на социолога Мира Радева, която да коментира и последните проучвания, както и кандидатите.
Интервю на Гергана Танева
– Г-жо Радева, изненадите в президентските кандидатури стават все повече. Как ще коментирате последната – на Пламен Орешарски?
– Откровено казано, нямам оценка до толкова до колкото не са правени никакви изследвания по въпроса. Кандидатурата му наистина е изненадваща. От друга страна ми прави впечатление, че има много играчи на терена, всеки със собствената си популярност и при всички случаи подобно раздробяване е в полза на ГЕРБ, защото се разбива на малки части този вот. От друга страна алтернативния избор, многото алтернативи създават предпоставки за обединяване на тези алтернативни гласове на втори тур. В този смисъл цялата тази конфигурация, която се оформя може да докара до това, че ГЕРБ на втори тур да зависи от подкрепата на тези алтернативни играчи. Аз съм склонна да подкрепя тезата, че зад Орешарски реално стоят кръгове от ДПС, които искат да измерят в момента силата си и евентуално на втори тур да притиснат ГЕРБ от тази позиция. Не, че ГЕРБ инвестира в този кандидат, а точно обратното, че това е форма на натиск.
– Печеливш ли е ходът в този смисъл на ГЕРБ да бавят толкова своята кандидатура?
– Не намирам, че това е печеливша стратегия, но те очевидно разчитат на това да играят за партийна подкрепа. А не да използват качествата на кандидата. Аз не допускам, че те нямат собствени изследвания, но нашето последно проучване, което правихме февруари месец показа, че всеки един от възможните кандидати на ГЕРБ има подкрепа по-ниска отколкото партийната. В този смисъл обявяването на кандидата в последната минута рефлектира целия вот към партийната кандидатура. Кандидатът сам по себе си не разчита на тези гласове, но има силна партийна подкрепа.
Ситуацията е малко обърната спрямо 2001 година, когато се знаеше, че Петър Стоянов има огромна предварителна подкрепа, но той не можа да я защити в рамките на кампанията, а Първанов беше обявен в последната минута. Стартираше от много ниски позиции, но пък успя да събере алтернативния вот. Бих казала, че тези избори наистина са много интересни.
– Това, че са интересни е факт – има много играчи на терена, но кой според проучванията се откроява най-много?
– Как да ви кажа според проучванията, като няма нито една адекватно?! Дори и последното такова на „Алфа Рисърч“, което мери доверие, в тази ситуация е изключително неадекватно – доверието нищо не мери. Дори и да няма кандидат на ГЕРБ се учудвам, че колегите не са опозирали кандидатите един на друг. Това става много лесно с проста методика. Пускаш реален вот, кандидатите, които са известни до момента, пишеш кандидат на ГЕРБ, който и да е той. Аз не допускам, че „Алфа Рисърч“ не са задали подобен въпрос, те са го задали, само че не ни казват какви са отговорите. И ако не ни казват, трябва да си зададем въпроса, защо.
– От имената за кандидатура на ГЕРБ, които се въртят в публичното пространство – Томислав Дончев, Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, кой според вас има най-добри шансове?
– До колкото знам последно Борисов е заявил, че няма да бъде Йорданка Фандъкова. Тъй като вече е близо до изборите, приемаме, че това е истина. Предстои да видим реално между Кристалина Георгиева и Томислав Дончев кой ще бъде избран в последния момент. Ако Кристалина бъде пусната на пистата на мястото на Ирина Бокова е ясно, че ще бъде Томислав Дончев.
– Ако приемем, че той е кандидатурата на ГЕРБ, какви са неговите шансове?
– Не мога да кажа нищо, защото ситуацията на пръв поглед, ако е той, ще изглежда същата, както при Росен Плевнелиев. Въпросът, .който си задаваме е, защо всъщност загърбиха Росен Плевнелиев по този начин. Проблемът на подобни играчи, изобщо проблемът в поведението на ГЕРБ според мен е, че те сякаш искат да разрушат имиджа на президентската институция. Това е една от най-важните институции в обществото, защото 25 години държеше рейтинга си в най-добро състояние, разбира се, преди Плевнелиев, и обединяваше нацията. До последно се разтакава, че има по-важни проблеми и се обезличава президентската институция, като сега се прави същото с мигрантите и АЕЦ „Белене“.
– Имаше коментари след кандидатирането на Орешарски, че решението му е удар по БСП. Така ли е?
– Не, те БСП сами се удариха с толкова много кандидатури. Не знам дали тези изненадващи ходове напред-назад не са и някаква лична игра на Корнелия Нинова. Защото е ясно, че при толкова леви кандидатури – три на този етап, плюс патриотичната на Красимир Каракачанов, левият електорат е изключително разбит. Орешарски очевидно ще мери ДПС вота, което е личната им битка с Лютви Местан.
– Красимир Каракачанов стъпва на платформата за бежанците, ще спечели ли според вас?
– Той наистина стъпва там, но е неубедителен. Защото той е част от управляващото мнозинство и върху същата тема много добре си стъпва и Бойко Борисов. Хората, които се чувстват застрашени от мигрантската вълна си имат друга опора – Бойко Борисов. Не виждам как може Каракачанов да го застраши или изобщо – кандидата на ГЕРБ. При патриотите се получи едно измерване на обединените им усилия. Видяхме един Волен Сидеров, който е по-нисък от тревата и по-тих от водата, няма нищо общо със себе си. Това са собствените им усилия да видят обединени колко струват. Но според мен те са понесли тежки удари от страна на своите коалиционни партньори, а именно ГЕРБ, и най-вероятно ще си приберат голяма част от този вот.
– На този фон къде останаха Реформаторите с кандидатурата на Трайчо Трайков?
– Много неубедителни са Реформаторите, защото Трайков, колкото и да ми е симпатичен като експертен тип кандидат, няма харизмата, няма излъчването, визията на човек, който може да бъде президент на страната.
– Толкова ли е капацитетът на Реформаторския блок?
– Очевидно е толкова. Аз мисля, че със сигурност са имали по-подходящи кандидати, но не пожелаха да ги излъчат. Защото и те са с един крак в управлението. Трудно им е да се обединяват, говорят разнопосочено и при тях кашата е пълна./ПИК