Димитър Сизякин е бивш тотомилионер, който през 2004-та година попълва фиш за 33 стотинки и печели над 180 000 лева от тиража на 6/42 – сериозна сума за това време. (През 2004 година средната работна заплата бе 200 лева, а 120 лева – минимална работна заплата. Приравнено към цените днес 180-те хил. лева от 2004 година се равняват на близо 1 млн. лв. през 2016 г.). Сумата е огромна за 71-годишния тогава Димитър Сизякин. Той решава да инвестира част от печалбата в недвижимо имущество и разбира се – да устрои децата си. За 180 хил. лева през 2004 година можеше да си закупиш цяла кооперация. Средната цена на кв. м в центъра на Бургас тогава бе под 200 евро, изчислява Флагман.
Така новоизлюпеният богаташ Сизякин си закупува 5-стаен мезонет, намиращ се зад БСУ – на улица „Шар планина”. Плаща малко под 35 хил. евро за 150-те кв. м. Бургазлията очаква до края на 2004 година да не нанесе в апартамента си.
Нищо подобно обаче не се случва. До ден днешен Сизякин все още не може да влезе в собственото си жилище, закупено със спечелените пари.
За да получи сега сградата разрешение за ползване трябва да събори мезонета на Сизякин
Цялата сграда няма акт 16, заради това, че строителят „Трансстрой – Бургас“ АД издига кооперацията без да има пълен комплект на необходимите строителни книжа. За капак проектът е преправян в движение и за да получи сега сградата разрешение за ползване трябва да събори мезонета на Сизякин, или Общината да одобри новия проект за сградата.
Входът на сградата, на последния етаж, на която се намира жилището на Димитър Сизякин
Историята на Сизякин е изключително вълнуваща и сякаш доказателство, че на българските тотомилионери не им потръгва особено в живота, след като ударят шестицата. През 2004 година Сизякин е пенсионер, горд баща, дядо и съвестен гражданин.
Той е роден 1933 година. Израснал е в скромно семейство и през живота си е бил подлаган на множество лишения. Завършва „Механотехникума” в Бургас, където се запознава и с жена си Елена. Двамата се женят през пролетта на 1952-а година и един месец по-късно заминават за бившия СССР, където започват да работят по специалността си.
„Оженихме се един месец преди да заминем за Съюза. По това време работех в „Елпром“. Назначихме датата за първи май и се получи така, че повечето ни колеги не отидоха на задължителната по това време манифестация, за да могат да присъстват на сватбата ни”, спомня си Сизякин с усмивка на лице.
През дългата си кариера той успява да се утвърди като добър инженер – в рамките на 3 години от заминаването си към СССР става технически ръководител, който има над 30 подчинени в един от най-големите заводи в Европа. Определя себе си като любопитен човек, който обича да чете. Именно тази страст към четенето му помага, при връщането си в България през 1974-а, да започне работа в Нефтозавода. Там той успява да внедри нова технология, която улеснява работата на множество служители и по този начин отново се утвърждава като водещ експерт в областта на заводското дело.
Апартаментът на Сизякин си остава недовършен, заради некоректен строител
От тук започва и своеобразната му борба с държавата. Той изобретява множество други машини, които да помагат в различни сфери на живота. В списъка се включва и подобрение на вече съществуваща машина за ветроходно корабоплаване, която подобрява КПД-то (Коефициент на полезно действие) с повече от 30%.
Близо 30 години по-късно, на рождения си ден – 3-ти февруари, през 2004-та година, той решава да изненада жена си.
„Казах й, че днес не искам да готви и че ще се нахраним навън. Тогава живеехме в „Зорница” и по път за един от кварталните ресторанти, минавахме покрай един тото пункт. Обичахме да пускаме тото, защото ни беше интересно,а и не струваше много. В този ден аз реших да не пускаме стандартното 6/49, тъй като преди седмица друг човек беше спечелил големия джакпот. Вместо това пуснахме за първи път фиш на тегленето 6/42”, разказва той.
Двамата избират по 3 числа, от които той си спомня само числото „40”. След 2 седмици, се сещат, че са пуснали тото и решават да проверят дали са спечелили нещо. Дългото търсене на фиша из различни джобове на якета, панталони и чанти, ги довеждат най-накрая до заветния фиш и те с изненада откриват, че са уцелили и 6-те числа.
„Спечелихме близо 180 000 лева, което тогава беше наистина крупна сума пари, особено за пенсионери”, спомня си Сизякин. С парите той най-накрая може да закупи жилища на двете си деца, да обезпечи дори и внуците и да си закупи апартамент – такъв, какъвто желае и винаги е желал.
Среща се с тогавашния изп. директор на „Трансстрой-Бургас“ АД Васил Илиев, сключва договор за покупката на апартамента и плаща 80 % от сумата. Според контракта, всички довършителни дейности по окончателното завършване на мезонета, трябва да се завършат за 120 дни и да бъдат предадени на купувача с Нотариален акт и Акт 16. Сизякин, пък, се задължава в 3-дневен срок да заплати договорения остатък, равен на 20% от продажната цена. Той прави това в същия ден, но с ужас установява няколко дни по-късно, че от обекта са си тръгнали както техническия ръководител, така и работниците.
„На място имаше само охрана, който ми обясни, че бригадата довършват друг обект в Несебър”, обяснява Сизякин.
С мъка в очите Сизякин гледа през недовършената терасата на апартамента, в който е трябвало да се нанесе преди 12 години
12 години след изтичането на 120 дневния срок, тотомилионера и семейството му все още не са се нанесли в легално-закупеното си жилище. В случай, че се нанесат ги грози сериозна глоба от близо 10 000 лева.
„За мен това е недопустимо. Чувствам, че цялото ми семейство – жена ми, двете ми деца, внуците ми и двата ми правнука, са сериозно ощетени от това, че не мога да се нанеса в собственото си жилище. Все пак то ще остане за тях след време”, категоричен е възрастния мъж.
През годините той е подавал множество жалби към различни отговорни лица, институции и органи. Той е запазил пълната документация по всяка една жалба, която е подавал, както и по всички съдебни дела, които е водил и всеки един договор, който е подписал. Тук любопитството и любознателността му отново му помагат – към момента той е станал своеобразен експерт по Закона за устройство на територията (ЗУТ), нарушения по който са основната причина, заради която не може да се нанесе в апартамента си вече повече от 12 години.
Според Сизякин основен виновник за нещастието му е тогавашното ръководство на Община Бургас, което не одобрява проекта за довършването на сградата.
Стълбището на мезонета, което е широко 70 сантиметра, е един от проблемите, заради които апартамента не е получил акт 16
Към момента той живее в малка гарсониера в Несебър, която е успял да закупи с последните си пари, останали от тотото, години след закупуването на съдбоносния апартамент в ж.к. „Братя Миладинови”./БЛИЦ