Почти на всеки човек се е случвало след консумацията на определена храна да изпитва неприятното усещане, което причиняват стомашните киселини. Когато се нахраним и поетото ястие стигне до стомаха ни, започва отделянето на стомашните киселини (част от стомашния сок), които имат много важна функция за нашия организъм. Те са незаменима част от имунната ни защита, тъй като унищожават постъпилите заедно с храната бактерии и паразити.
Стомашните киселини са и много важни за храносмилателния процес. Когато човек се храни, още в устната кухина започва обработката на поетата храна, като тя се раздробява на малки парченца благодарение на дъвкателния процес, т.е. подлага се на механична обработка, а в слюнката има ензими, които започват и химическата обработка на веществата.
Основна роля, за да може приетата храна да се усвои по най-добрия начин, играе стомашната киселина, която я дораздробява и я прави подходяща за преминаване в по-долните етажи на храносмилателната система. Също така солната киселина служи за активирането на някои ензими, които се отделят в неактивна форма, като например пепсинът. Без „лечебното” свойство на стомашните киселини храната ще бъде опасна за организма ни и няма да можем да си набавяме необходимите хранителни вещества от нея.
Разбира се, сама по себе си солната киселина, която е част от стомашния сок, е опасна и за стомашната лигавица. Вредното й въздействие върху стомаха се предотвратява чрез производството на слуз. Когато се говори за наличието на киселини, се визира връщането на стомашно съдържимо, в което има солна киселина, към хранопровода. Нормално това не би трябвало да става поради защитната функция на долния езофагеален пръстен, намиращ се на границата между стомаха и хранопровода.
Хранопроводът не произвежда алкална слуз като стомаха и реално е незащитен от солната киселина, ако се появи т.нар. рефлукс (преминаване на съдържимото в по-горни отдели на храносмилателния тракт, в случая от стомах към хранопровод). Оплакванията се свеждат до чувство за парене зад стернума (гръдната кост), болка, която може да бъде обърката с болката при сърдечен инфаркт, ако киселините стигнат до ларинкса се променя гласът и става дрезгав или се появява дразнеща кашлица. Болката се усеща в долната част на гръдния кош, но би могла да ирадиира и към гърлото. Понякога киселините се усещат и в гърлото.
Причини за повишеното отделяне на киселини могат да са някои храни, напитки и лекарства, които стимулират образуването им като: шоколад, алкохол, кофеин, аспирин, домати, портокали, грейпфрут и др. Пушенето и мазните храни намаляват способността на долния езофагиален сфинктер да се затваря след като храната е преминала в стомаха. Затлъстяването и бременността също са предпоставка за рефлукс.
След като усетят наличието на киселили много хора веднага прибягват до най-достъпното средство – сода бикарбонат. Тя дава незабавното облекчение, което търси пациентът. Но какво в действително се получава? След приема на содата ведната се неутрализират киселините, но по обратна връзка това стимулира производството на по-голямо количество и по-концентрирана киселина, която нанася по-големи поражения. Ето защо при подобни симптоми трябва да се търси лекарска помощ, а не да се прибягва до самолечение.
Лечението е медикаментозно – изписват се т.нар. Н2-блокери и инхибитори на протонната помпа. Има и други начини за справяне с киселините, освен да се избягва према на посочените по-горе храни, напитки и лекарства. Например, когато усетите парене може да приемете шепа бадеми или да пиете сок от сурови картофи преди хранене, за да свърже излишнотоо количество, произведени киселини в стомаха. Не консумирайте никаква храна 2-3 часа преди лягане и спете с леко повдигната горна част на тялото. Пийте повече вода, хранете се на често по малко, не позволявайте наднормено тегло и се движете. Ако спазвате дори само някои от препоръките, ще избегнете появата на рефлукс и повишеното отделяне на киселини./puls