Богомил Николов, директор на асоциация „Активни потребители“ призова в интервю за в-к Труд търговските вериги да предприемат мерки по повод некоректното спрямо потребителите представяне на оцетните имитации и натуралните оцети наравно в търговските площи. Над 55% от потребителите избират за трапезата си петролен дериват под формата на имитиращ оцет, въпреки, че разликата в цената спрямо натуралния оцет е незначителна. Според проучване на „Активни потребители“ голяма част от тези хора се подвеждат по елементи, свързани с етикирането на продуктите или тяхното позициониране в магазина. Той посочва примери като различни снимки, графики, надписи и обстоятелството, че тези продукти не са отделени на различни рафтове, а стоят заедно един до друг в търговската мрежа. Когато потребителят трябва да избира между бутилки, които много си приличат, но се различават само по надписа “Оцет”, т.е. при единия липсва, а при другия го има, потребителят в повечето случаи гледа само табелката с цената. Купува си по-евтиния продукт, без да си дава ясно сметка, че всъщност избира имитация. При положение, че над щанда с големи букви в момента пише „ОЦЕТ“, а понякога и на ценовия етикет под имитацията има думата „Оцет“, то хората няма как да обърнат по-сериозно внимание към какво точно посягат. Защото имат доверие на магазините. Ако отгоре на щанда имаше обаче един голям червен надпис “Имитиращи продукти”, а до него има щанд, на който пише “Оцет” или “Традиционни продукти”, изборът на българите щеше да бъде различен, категоричен е експертът.
Приоритет на търговските вериги продължават да бъдат обемите продажба и те не си дават сметка, че този тип подвеждане на потребителя е некоректно. Връзката между потребител и търговска верига не е маловажна, защото големите търговски вериги държат близо 50% от пазара и ако те започнат да правят стъпки, с които ясно да демонстрират, че защитават интереса на потребителите, могат само да спечелят. Например, да разделят на отделни щандове имитиращите продукти от натуралните. Потребителите ще са благодарни при един такъв акт, защото ще им е много по-лесно да се ориентират.
Необходимо е и да се прецизират по-добре законодателните изисквания спрямо етикетите на които по-осезаемо да пише кой какъв продукт предлага. Трябва да се ограничат и другите похвати, които масово се използват за заблуда от страна на производителите – изображения, надписи, или да се санкционират като нелоялни търговски практики.
Проучване на 25 марки, продавани в основните големи търговски вериги в София и Пловдив, показа, че основните групи заблуждаващи нарушения са три: в първата влиза използването на изображения на плодове, деца или туршии, с които се намеква, че продуктът е безопасен за здравето, произведен е от плодове или е подходящ за консервиране. Друга хватка е надписът, че продуктът е добър за консервиране, въпреки че имитиращите оцети не са подходящи за зимнината, и третата група заблуждаващи практики е използването на различни по големина и цвят шрифтове, чрез които се акцентира върху желана дума, а друга не се вижда. Срещаме и неправилно използване на наименованието Е260, което е основна съставка на синтетичния оцет, а към нея често се добавят различни думи в етикета.
Всички тези нарушения безнаказано тровят народа и съсипват зимнината. Именно затова „Активни потребители“ ще сезира отговорните институции за злоупотребите в бранша. Отговорни за регулацията на този пазар са Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Всички ощетени фирми, граждани или организации могат да сезират и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) или Комисията за защита на потребителите (КЗП) за нелоялни търговски практики. Министерството на земеделието и храните също трябваше да издаде наредба според Закона за виното и спиртните напитки още през 2014 г., с която да определи начините за контрол на пазара и координацията между отговорните институции. За съжаление
две години и половина по-късно такава издадена наредба все още няма.
А липсата й до някаква степен затруднява и цялостния контрол на злоупотребите.
Години наред проучванията на асоциация “Активни потребители” доказват, че на пазара у нас има засилваща се тенденция за предлагане на имитиращи продукти, вредни за здравето. Като се започне от сирената, маслото и се стигне до актуалната в момента тема за оцета. Според Николов това се дължи на ниската платежоспособност на българските потребители, която стимулира много производители да търсят поевтиняване чрез компрометиране на качеството или директно производство на традиционни хранителни продукти чрез нови имитиращи технологии. „Това е неприятна тенденция, не защото са се появили имитации, а защото те си пробиват път към хората по нечестен начин чрез заблуда. Това е тенденция, на която трябва да се противодейства, за да се спре бързо.“ коментира Николов.
Експерти от Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по лозата и виното са категорични, че оцетните имитации не стават за консервиране. Липсата на живи бактерии в синтетичния продукт не стимулира съответната ферментация на зеленчуците, които се използват в приготвянето на консервите. Това не позволява да се получи качествена традиционна туршия, каквато българите са свикнали да правят от векове с натурален оцет.
Важно е да не се забравя и че синтетичните продукти може да предизвикат или отключат алергии. Не е никак добре да се дават на малки деца. Когато концентрацията на оцетна киселина е над допустимите 6%, това може да доведе до изгаряния при контакт с лигавицата, защото тази киселина е високо токсична. Николов призовава хората, които осъзнато и информирано избират синтетичните оцетни имитации да си направят добре сметката колко спестяват с това. Според него спестеното е толкова малко, че не си заслужава поемането на риска да се развали зимнината или да има негативно последици върху здравето. Тези, които не са запознати с оцетните имитации да гледат внимателно етикета и дали той съдържа думата “Оцет”, която е позволена само за натуралните продукти./БЛИЦ