Кристалина Георгиева, понастоящем еврокомисар, отговарящ за финансите в ЕС и непребивавала на територията от поне 2 години за повече от седмица-две е една от възможните кандидатури на ГЕРБ за президент. Да не забравим кой е локомотивът на преуспялата кариерно Георгиева – една друга госпожа, която официално вече не живее с премиера Борисов – Цветелина Бориславова, банкер.
И двете госпожи са еманации на тъй наречения кръг „Капитал”, начело с Иво Прокопиев, да го наречем бизнесмен, макар че този костюм отдавна му е отеснял.
Кръгът „Капитал” пък, помним добре всички, е тясно свързан с един друг кръг около партията на бившия премиер Иван Костов, който между другото продължава да поддържа сериозно влияние във финансовите среди у нас, на най-високо ниво.
В този ред на мисли, да кажем че Кристалина Георгиева е реалната кандидатура на дясното, няма да е груба грешка. Оставете го Трайчо Трайков и това, което е останало от някогашното СДС. Той и за чистачка на БАН да се кандидатира, трудно ще спечели конкурс, камо ли президентска надпревара.
Кой още обаче е зад Кристалина Георгиева в ГЕРБ? Вторият човек в партията – Цветан Цветанов. Г-н Цветанов размита на Кристалина тъй, че гази по най-безапелационен начин по репутацията на останалите кандидати.
Понеже по-горе стана въпрос за БАН, да кажем и коя е другата папка на бюрото на Борисов – тази на академик Стефан Воденичаров, умната и учена глава на Българската академия на науките. Български учен, известен на света със 71 патенти и авторски свидетелства; 134 внедрени изобретения и реализирани 87 нови технологии плюс 49 нови изделия, кодифицирани по системата на НАТО. И това са само 4-5 реда от обширната научна и политическа биография на известния по цял свят експерт в металознанието. Няма да пропуснем да отбележим и умерено приятелското му отношение и към другия основен геополитически играч – Русия. Академик Воденичаров активно подкрепя съвместните енергийни проекти с Русия и може би единствен от изброените кандидати редовно се отзовава на поканите на руското посолство в София. Не само на американското и другите европейски посолства. Стефан Воденичаров предвождаше кръгът от български учени, които успешно защитиха развитието на българската ядрена енергетика и строежа на Втора атомна по време на референдума в началото на 2013 г.
И не по-малко маловажно: единственият кандидат, който би привлякъл и друг вид партийна подкрепа на 6 ноември, тази на ДПС. И това – меко казано, изобщо не е за подценяване, независимо какви чувства събужда в душата на мнозинството българи тази абревиатура.
Още една кандидатура на ГЕРБ къдри въображението – тази на госпожа Цецка Цачева, понастоящем председател на Българския парламент. Но защо й е на госпожа Цачева да става президент, като тъй добре стои като глава на Народното събрание?! Дали и на нея костюмът й отесня или страхът от новото преразпределение при едни предсрочни избори я пришпорва да търси ново поприще? Но докато за академик Воденичаров е ясно, че е добре приет и във външно-политически план, че съзнателно стои на позиции за защита на българския суверинитет и развитие на националната индустрия, за г-жа Цачева ни е известно, че всъщност уж подкрепяше проекта за Втора атомна, а в последния момент се извъртя по чисто политически причини и не подкрепи проекта.
Има още една кандидатура, която също е подкрепена от Цветан Цветанов и това е на социоложката Румяна Бъчварова, турена за шеф на едно от най-важните ведомства – това на МВР. Има ли нещо несподелено за некомпетентността и угодливия характер на г-жа Бъчварова? Тя сериозно си оспорва с настоящия президент Плевнелиев палмата на първенството по неадекватни управленски и политически ходове. Да не говорим, че и един глас извън ГЕРБ не е в състояние да привлече.
Дамският гамбит на Цветан Цветанов сигурно е съгласуван с господарите в САЩ, но удивително – точно на тези избори господарският показалец няма да има чак такава относителна тежест. Защото няма българин, на който да не му е втръснало от угодливи и безлични, но затова пък крайно опасни за българския суверинитет и териториална цялост – кандидати за власт. Плевнелиев е пример за безпринципно политическо назначение, което никога повече не трябва да повтаряме. При това Плевнелиев изкласи тъкмо с протекцията на Цветелина Бориславова, кръгът Капитал и Цветан Цветанов.
Аман! На всички втръсна тайната власт на тия политически брокери. Ако на Борисов му е писано политическо дълголетие, пъпната връв с тая дружинка отдавна трябваше да бъде прерязана. А алчният за власт и пари кръжец, да бъде изолиран, тъй и тъй пет пари не дава за незавидното положение вън и вътре в страната.
Точно тези хора, воглаве с Цветанов, подляха водата на един млад и симпатичен мъж, кметът на Бургас – Димитър Николов, който по едно време беше спряган за кандидат президентът на ГЕРБ. Човек с безупречна репутация вън и вътре в страната. И не е русофоб. Единственият кандидат от ГЕРБ, за който Гугъл дава резултат „missing” за връзки с Джордж Сорос и подривната организация „Отворено общество”, която работи денонощно и упорно за разрушаването на приятелските ни връзки с Русия.
Да, винаги стои опцията, Борисов с оня, широкия жест да помете от бюрото си папките със сивитата и да се кандидатира лично. Но, властовата рокада, за която чуваме при такъв сценарий, направо ни пали сърцата за гражданско неподчинение. Говори се, че ако Борисов се кандидатира, Бъчварова щяла да поеме кормилото в Министерския съвет! Истински политически скандал, не просто поредния нелеп управленски ход.
В интерес на истината и без социологически стъкмистики е ясно, че ако Борисов тръгне към президентския стол, може и да няма балотаж. Ще се случи лелеяното, но да не забравяме за поговорката – като печелим, не знаем какво губим и като губим – не знаем какво печелим. Бъчварова е тъй зависима от Козяк 16, че чак за съветник в МВР е взела бившата преводачка на Уорлик. В този случай – защо направо да не назначим първия секретар на американското посолство за премиер и да приключваме с проекта на хан Аспарух.
Всъщност, какъв ще е кандидатът на ГЕРБ, е избор на Борисов и никой друг. Но! Хубаво е да се има предвид, че този път „народната любов” ще има по-голяма тежест, отколкото на предишните президентски избори. А не изборните машинации и междупартийни золуми от типа – ти на мене, аз на тебе, направени под масата.
Днес, ние, народът, искаме президентът да е автономна личност, на която няма как лесно да бъде наплюнчен перчемът. И още – здравият разум подсказва, че в промененото съотношение на силите между Русия и САЩ, при разпадащ се Европейски съюз и мощно бежанско цунами, на нас ни трябва ярка политическа фигура, автономна личност, а не клета женица, която да слушка посолствата и да изпълнява заповеди. Трябва ни фигура на стегнат мъж, който може да балансира нашите национални интереси в мощното геополитическо менгеме, в което е стегната България. Който ще се опълчи на безотговорния трафик на бежанци през родината, а няма да го покровителства и капитализира. Главнокомандващ, който е в състояние да ни преведе през „черната вода” до отсрещния бряг на историята. И ще се противопостави категорично на превръщането ни в буферна военна зона за депортирани от ЕС бежанци. Някой като чешкия президент Земан, а не поредната политическа фуста, който буди смях и подигравки в ролята на пръв военачалник. В този смисъл Борисов трябва да подходи не според космограмите, а според здравия разум и национална полза. И да послуша инстикта си за самосъхранение./ПИК