Прокоба: Страшен мор настъпи в Антон след трагедията с удавените в Охридското езеро

0
1731

„Не знаем какво сме сторили, но Господ не спира да ни наказва. Трагедиите са ежедневие. Корабът „Илинден” беше само началото, портата към ада ни”. Това повтаря всеки жител на село Антон, който е загубил близък преди 7 години в Охрид, пише в. „Телеграф”.На 5 септември 2009 година, в 10,30 часа плавателният съд, натоварен с 57 туристи от България, пътува от Охрид към Свети Наум. „Илинден” потъва на 250 метра от брега, недалеч от местността Елешец. 15 души издъхват, а други 38 нашенци оцеляват. 9 от жертвите са от софийското село Антон. Останалите – от Пирдоп, Златица и с. Мирково.

„Почти във всяко семейство, в което има жертви от Антон, трагедиите се множат. Аз изгубих внуче”, споделя с треперещ глас дъщерята на Кула и Нонко Маджарови, които издъхват заедно по време на разходката с корабче преди 7 години. Дори не иска да се сеща за ужаса, който изживява семейството й след 5 септември 2009 година. Но съдбата не й позволява да го забрави. „Сякаш сме прокълнати. Сега отново чакаме внуча. От страх да не се случи нещо лошо, не отидох на гроба на мама и татко тази година”, разказва наследницата на Маджарови.

Трагедията в Охридското езеро отнема и майката на две деца от село Антон. Радка и братчето й остават само с баща си допреди година. Тогава мъжът отива до магазина за хляб. Докато го плаща на касата, е покосен от инфаркт и издъхва на място. „Справят се сами. Момичето се омъжи, премести се в София, грижат се с брат й един за друг и всички се молим да не им се случват повече ужасни неща”, споделят в Антон.

С помощта на психолози и логопеди пък преживяват две момчета, останали без майка преди 7 години. Днес Георги е в 10-и клас, а Мирослав – в седми. И двамата са съкрушени след смъртта на Мария. Остава им татко им, който и досега прави всичко по силите си синовете му да са добре. Издържа ги със заплатата си като охранител в Централния софийски затвор.

През годините децата му изпадат в кризи, малкият отказва да говори. Затова Жоро и Миро често са на лекар. „Ходиха по психоаналитици, по логопеди, но темата за майка им все още ги тормози. Но аз не спирам да им говоря за Мария. Те трябва да знаят коя е майка им, никога да не я забравят” – с усмивка споделя бабата на тинейджърите, която е и свекърва на починалата жена.

Мъката след загубата на любимия човек съсипва още двама души в село Антон. Преди 7 години корабът „Илинден” убива съпругите на млад мъж и на старец. Те не успяват да продължат живота си без тях и скоро издъхват. „Звучи като легенда, като мит, но мъката уби тези влюбени сърца. И двамата бяха открити мъртви в домовете си, без следи от насилие, просто си отидоха при жените”, признават в село Антон.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук