От 2018 година Националната програма за енергийна ефективност ще изисква съфинансиращо участие. Това е изискване от страна на финансиращите институции обясни пред журналисти министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която отговаря на актуални въпроси на депутатите от ресорната парламентарна комисия.
Въпросът ще продължи ли Националната програма за енергийна ефективност зададе народният представител Дора Янкова. Министър Павлова увери, че в момента тече бюджетната процедура, за да може вторият милиард за саниране да бъде осигурен в бюджета за 2019 г.
Тя увери, че в момента текат процедури за 2018 сгради, като 1848 от тях има започнати дейности по саниране, а в 849 са започнати процедури, свързани със строителството и избора на изпълнители.
„Имаме над 2100 сгради, които са очакващи и имаме готовност да ги включим”, заяви министър Павлова по отношение на отпуснатия вече милиард за саниране. Дейностите, свързани с тях, ще продължат и през 2017 г.
Съфинансиране ще се изисква за собствениците, кандидатстващи след 2018 г. До тогава програмата ще продължи по начина, по който функционира и сега.
„До 2018 г. остава безвъзмездно и в изпълнение на територията на цялата страна”, изтъкна министър Павлова.
Тя похвали общините Благоевград, Бургас, както и набиращата скорост община Хасково, която, по думите й, рязко е изпъкнала в последните месеци. Там имало 380 сгради, които очаквали сключване на нови договори.
„Имаме много сгради в Пловдив, Стара Загора, Смолян. Програмата се завъртя. Тази програма със сигурност трябва да я продължим много години напред”, коментира министър Павлова.
По време на заседание на комисията министърът посочи, че са необходими по-радикални и по-строги мерки, свързани с опазването на сградите, които са паметници на културата.
Тя обяви, че експерти от министерството биха се включили в работна група, предложена от председателя на парламентарната комисия Найден Зеленогорски за определянето на мерки за справянето с този проблем.
Министър Павлова подчерта, че най-големият проблем е свързан с факта, че голяма част от тези сгради са частна собственост, а общините можели само да изготвят предписания и да предписват мерки.
Според Павлова така сме изправени пред Параграф 22, а въпросната работна група трябвало да види опита на други държави, защото в оставането в това положение би означавало толерирането на безстопанственост. Министър Павлова застъпи тезата за по-радикални мерки за санкциониране на тази безстопанственост./нюз