Това вероятно е най-дълго подготвяният ми пост. Причината е, че още преди една година, когато масово из българските села започнаха да се появяват чисто нови стадиони, имах огромното желание да напиша нещо, с което да защитя тезата си, че зад тази привидно добра новина всъщност се крие нещо колкото безсмислено, толкова и опасно.
Тогава обаче си наложих да потърпя поне една година, за да видя до колко ще се ползват тези съоръжения, както и какъв ще е видът им не на официалното им откриване, а 12 месеца по-късно. И така годината си измина и преди няколко седмици реших да се самокомандировам до селата Калугерово, Динката и Лесичево (отделно, че винаги съм искал да ги посетя, защото дълго време в съзнанието ми те бяха единствено селата от табелите по магистралата
Избрах точно тези места, тъй като община Лесичево е една от общините, които са се възползвали най-добре от Програмата за развитие на селските райони и по-точно мярка 321 – „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони”. За какво точно става въпрос? През 2011 година в тази програма е включен нов критерий, касаещ създаването на спортни центрове в селските райони. Тънкият момент е, че тук Европа поема 100% от финансирането на проекта или с други думи изготвяш проект, кандидатстваш, одобряват те и започваш да строиш стадион. До тук всичко звучи много добре.
Проблемът е, че едно от условията за отпускането на тези средства е съоръжението да се поддържа и използва поне 5 години, като в противен случай санкцията може да достигне 100% от размера на финансирането. И тук идва логичният въпрос – как община Лесичево ще поддържа два стадиона, чиято обща стойност е близо 5 милиона лева (само за сравнение – годишният бюджет на общината е 3 милиона)? Съвсем друга тема е до колко тази община въобще се нуждае от подобни съоръжения при положение, че село Лесичево има население от 850 жители, а пък село Калугерово от 1100. За справка – стадионът в Лесичево е с капацитет от 680 места, а този в Калугерово от 640 или с други думи общо взето цялото село може да се събере на стадиона, за да подкрепя местния отбор. Може би известен проблем е, че в Лесичево си нямат и отбор, но вярвам, че все ще измислят за какво да си използват стадиона.
Не искам да ме разбирате погрешно и да си мислите, че хейтя просто, защото нямам какво друго да правя. Ясно е, че нивото на спортната инфраструктура в страната и по-конкретно футболната такава е ужасно и се нуждае от моментални инвестиции. Въпросът е, че с изграждането на стадиони в села, в които се знае, че няма нито футболен отбор, нито млади хора, които да ги ползват, няма да се подобри нищо. И въпреки това осъзнавам, че за много хора в строителството на тези стадиони няма нищо лошо, просто защото общината не се натоварва по никакъв начин, а получава цялото финансиране от Европа. Да, това е така, но дали някой може да ми отговори какво ще прави община Лесичево, ако стане така, че след 5 години се наложи да връща тези 5 милиона? Друг въпрос е, че целият проблем си има и още една страна – начина, по който са изграждани някои от тези стадиони. Предполагам се досещате, че в някои от селата стадионите са наблъскани с тотално безсмислени „екстри“, просто за да се усвоят повече пари. Поне за мен това е единствената причина, която може да обясни защо например на стадиона в Калугерово на централната трибуна има два реда кожени ВИП седалки плюс кабинка за коментатори.
И понеже дори на мен ми стана малко скучно докато пиша този километричен пост, реших да го разнообразя и да му вдъхна живот с галерия от снимки. Така че наградата за тези от вас, които са стигнали последните редове, е една виртуална разходка, която ще ви отведе на стадион на стадион „Спартак Арена“ в Калугерово и „Партизан“ в Лесичево, написа в личния си профил в социалната мрежа Иван Кънчев.
Автор: Иван Кънчев, Фейсбук
24news.bg