Днес Фреди Меркюри можеше да навърши 70. Но един от най-великите музиканти в новата история стана жертва на СПИН-а. Той беше душата на всяко шоу – на сцената и в живота. На 60-я му юбилей соло китарата на „Куин“ Браян Мей и барабанистът Роджър Тейлър почетоха паметта на уникалния си фронтмен по най-достойния за него начин – с грандиозно парти и представление на лондонския мюзикъл We will Rock you. Сега те издават юбилеен комплект с плочи и непоказвани досега фотоси, пише в специален обзор по темата „Стандарт“.На 24 ноември пък се навършват 25 години, откакто роденият като Фарук Булсара почина в лондонския си дом от бронхиална астма, усложнена от СПИН. На 22 ноември 1991 г. Фреди извиква мениджъра на „Куин“ Джим Бийч в къщата си в Кенсингтън, Лондон, и му връчва следното съобщение за пресата: „Поради огромния натиск на медиите през последните две седмици искам да потвърдя, че съм болен от СПИН. Смятах за коректно да пазя в тайна информацията досега заради близките си. Но настъпи моментът приятелите ми и феновете да научат истината. Надявам се всички да се присъедините към лекарите ми в борбата с тази ужасна болест. Личният ми живот винаги е бил много важен за мен.“ 24 часа по-късно, сякаш загубил сили от това признание, певецът угасва.
Индоперсиецът е вулкан от музика и звуци, от превъплъщения и таланти, от любов и емоции. И в това е трагедията му! Той не успя да понесе бремето на толкова много талант. Времето му на земята се оказа кратко. Само Господ би могъл да устои на подобна надареност.
Дори и днес, толкова години след смъртта на артиста, историята на неговото заболяване е забулена в тайна. За всеки друг известен човек, който умира при сходни обстоятелства, могат да се прочетат хиляди страници, пълни с подробности. Но не и за Фреди Меркюри. „Мистерията около смъртта му вероятно никога няма да бъде разкрита в нейната цялост, тъй като тя е свързана с глобалната фармацевтична промишленост, влизаща в корпоративни съвокупления с шоубизнеса, както и с таблоидите във Великобритания, с EMI и „Queen Productions“ и с много от приятелите на звездата. Поръчителите на убийството на Фреди са военните, които възглавяват анти-СПИН програмата. Изпълнителите – личният лекар на певеца Гордън Аткинс и неговите подчинени“, пише музикалният журналист Василий Соловьов-Спаски, син на известния шахматист Борис Спаски.
Преди две години избухна скандал – великият Фреди е бил убит като опитно зайче със смъртоносна ваксина срещу хепатит Б. Това, което все още се пази в дълбока тайна е, че преди да бъде сложена на Меркюри, ваксината е инжектирана на още много гейове. Това всъщност е периодът, когато стартира СПИН епидемията в САЩ и умират хиляди хомосексуални хора в Америка. Тя е oбявeнa зa „нeизвecтнo зaбoлявaнe“.
В книгата си „The Secret AIDS Genocide Plot“ лекарят Алън Кантуел-младши коментира потресаващи подробности.
„Още през 60-те епидемиолозите са открили, че гей общността е пет пъти по-податлива на хепатит Б, инфекциозна болест, предавана по полов път. Ваксината е разработена от някой си Волф Жмунес, полски евреин, с много интересна биография, който е бил затворен в Гулаг. Работил е като лекар в Полша и емигрирал в Америка през 60-те. Ваксината за хепатит Б се превърнала в делото на живота му. В края на 70-те години той получава безвъзмездна финансова помощ от милиони долари и пристъпва към работа. Запознава се с гейове, ходи в гетото и изследва барове, дискотеки и сауни. Той наема на работа гей лекари и гей активисти.
Избира ги като опитни морски свинчета
Защото най-често те имат безразборни сексуални изяви. Това е много скъп експеримент, в който участват големи американски здравни заведения и фармацевтични гиганти – цяла корпоративна верига. Като изследовател съм участвал в тези проучвания в Лос Анджелис и Сан Франциско. Около 10 хиляди души са се съгласили да се включат в експеримента на Жмунес. Първата група хомосексуалисти са били ваксинирани през ноември 1978 г. в донорския център в Ню Йорк.
Експериментът продължава до октомври 1979 година. Повече от 1000 са инжектирани с ваксината. През януари 1979 г., няколко месеца след като Жмунес започва експеримента, върху кожата на младите бели гей мъже започват да се появяват лилави петна. Лекарите не са сигурни какво точно не е наред с тези хора. През следващите 30 месеца лекарите в Манхатън са изправени пред десетки случаи на новата болест, която се характеризира с тежък имунен дефицит, сарком на Капоши и бързо развиваща се бронхопневмония. Всички мъже са били млади гейове и са имали безразборни полови контакти. Всички са умрели в ужасна агония. В рамките на няколко години СПИН ще бъде обявен за главната причина за смъртността сред младите мъже и жени, живеещи в Ню Йорк.“
Няма обаче лекарство, което би могло да противодейства. Създателите на биооръжията вадят от рафтове най-токсичното вещество, неприличащо дори на химиотерапия и в рекордно кратки срокове правят изпитвания – и под аплодисментите на гей активистите, настояващи за нови, „иновативни“ лекарства, го хвърлят на пазара, при това на астрономически цени.
Митът, че „Фреди Меркюри умира от СПИН“, е официалната версия за смъртта на великия артист. Фактите обаче сочат, че точно тази ваксина води организма му до катастрофален имунодефицит. По онова време нашумява с дейността си и новата макрокорпорация с все още нищо неподсказващото име „Spidprom“.
Програмата се управлява от две велики сили – медико-промишлен комплекс и висши милитаристични кръгове в САЩ. Целта – огромни, неподозирани печалби. Идеята за ново биологично оръжие, наречено СПИН, все още зрее в съзнанието на своите създатели. Стратегия на шефовете на корпорацията, записана на хартия, изглежда така: „Човешкият боклук – гейовете и наркоманите, е най-добре да бъде унищожен. Хетеросексуалните могат да спят спокойно…“
Ваксината против хепатит Б старателно се прикрива от обществото. Военните кръгове в бившия СССР правят официално изявление, в което се казва, че Америка разработва нови биологични оръжия. Америка отрича това твърдение на съветските генерали. В скандала се намесва Индия, а вестник „Ню Делхи“ излиза с публикация по темата, като се съгласява с мнението на Москва. И предупреждава – управлението на американските биологични оръжия вече е извън контрол. Всичко това се случва през 1986-1987-ма, годината на създаването на раждане на „Spidprom“. За убедителност, че СПИН съществува и трябва да му се търси противодействие,
корпорацията отчаяно се нуждае от нашумяла рок звезда
на която да се лепне диагнозата СПИН. Така на мушката попада нищо неподозиращият Фреди Меркюри. За ролята на жертва той е най-подходящият в момента. На първо място е мегазвезда и дава добрата възможност за светкавично процъфтяване на анти-ХИВ кампания. Често ходи по гей клубовете и, разбира се, от време на време използва наркотици. Всичко това се използва перфектно от корпорацията.
В средата на 80-те и в началото на 90-те в историята на западния шоубизнес е написана една от най-мръсните и тъмни страници, която може да се нарече „Лов на звезди“. Нейни жертви стават известни мъже – красиви, милионери, самотни или разведени, но идоли на милиони хора по света. На първо място е Меркюри, след него са Рок Хъдсън и Рудолф Нуриев. Целта на създателите на новата ваксина е жертвата да се разболява и да изгаря за рекордно кратко време. До леглото на безпомощния умиращ обезателно се оказва някой активист за борба срещу СПИН или движение за правата на сексуалните малцинства. Причината за смъртта е обявена като СПИН, а жертвата задължително е хомосексуалист. И
машината за правене на огромни пари се завърта
Разпространяват се небивали клюки за болните и мъртвите, а техните фенове се призовават да помагат в борбата срещу СПИН чрез дарения във фондове. По това време в пресата се появява скандално интервю на журналиста Пол Претнер, в което Меркюри е представен като активен гей, който има връзки със стотици мъже.
Седмица след това в друго измислено интервю певецът „казва“: „СПИН напълно промени моя поглед върху нещата. Преди това бях много разпуснат, а сега си седя у дома и не излизам никъде… Мисля, че всеки, който има безразборни сексуални контакти, трябва да се изследва за СПИН и да се ваксинира…“ След тази публикация Фреди е повече от бесен. Интервю е имало, но той никога не е казвал пред журналисти подобни думи. Точно обратното – говорил е за енергията, която има, за бъдещите си творчески планове и никога не е казвал каквото и да е, свързано със СПИН или с медицински тестове.
„Мислите ли, че приличам на умиращ от СПИН?“, крещи следващото заглавие на „Сън“. И така, първата атака се провеждa в началото на 1986 г., хвърлeно е първото семе на спин легендата в съзнанието на масите чрез жълтата преса, корпоративно здраво свързана със СПИН-промишлеността. Оттам нататък в очите на обществеността Фреди и СПИН започват да си съжителстват. Меркюри настоява за извинение и опровержение, което не се случва. Но всичко това кара Фреди да се изследва за ХИВ.
Според хроникьорите на Острова, умишленото заразяване с вируса на СПИН става през септември 1986 г. в лондонската болница „Харли Стрийт“. Певецът отива там, за да си направи ХИВ тест, а лекарите използват това, за да го ваксинират. Това, което се случва в цитираната болница, не е медицинска грешка или небрежност, а внимателно планирано поръчково убийство, което през 2014-а е разгадано от журналисти от в. „Сън“. На певеца е поставена ваксината на Жмунес. „Същата изпитана ваксина, с която е поставено началото на СПИН епидемията в края на 70-те. Убийците на рок звездата са могли да го лекуват, след като са знаели от какво е болестта му. Но на тях не им трябва болният Фреди,
той им е нужен само мъртъв
И ваксината си казва думата – за по-малко от четири години организмът на Фреди е съсипан и той умира“, казва Мариам Ахундова, която е написала книга за живота на звездата.
Волф е възхитен от огромния успех на експериментите си с хепатит.
През март 1980 г. под надзора на CDC се провеждат допълнителни експерименти с гейовете в Сан Франциско, Лос Анджелис, Денвър, Сейнт Луис и Чикаго. През есента на 1980 г. първият случай на СПИН е открит в млад мъж от Сан Франциско.
В началото на 80-те д-р Волф Жмунес получава като награда милиони долари за своите експерименти с гейовете и заради „изключително успешната му ваксина с безгранично глобално значение“. Предположенията са, че тайната на тази ваксина се пази в института „Тависток“ – най-секретната институция във Великобритания.
Мери Остин крие праха му
Както всичко у Фреди, така и сексуалността му е уникална. Официално Мери Остин му е гадже и това непрекъснато е навирано в очите на таблоидите. Но той не крие и другите си наклонности.
„Аз съм колкото гей, толкова и нарцис. Всичките ми любовници ме питат защо не могат да заместят Мери. Това е невъзможно. Тя е единственият ми приятел, не искам друг. Тя е законната ми съпруга. Не бих могъл да се влюбя в мъж по същия начин, както в нея“, казва в интервю за „Ню мюзикъл експрес“ още през 1974 година. Приятелството им остава до края. Той дори става кръстник на първородния й син.
Мери е и край смъртното му ложе. Заедно с Джим Хътън – любовника от последните шест години, който се грижи за все по-отпадащия Фреди. „Той се отнасяше към мен като към съпруг“, признава по-късно в книгата си „Меркюри и аз“, една от 11-те биографични творби за звездата.
Преди три години се появиха слухове, че легендарният вокал е погребан в лондонското гробище Кенсъл грийн. „Прахът на Фреди не е там. Той не искаше някой да се опитва да разравя гроба му, както това се случва с редица знаменитости. Феновете понякога са много вманиачени. Той настояваше мястото да се пази в тайна и то няма да бъде разкрито. Никой няма да разбере къде е погребан. Защото това бе последното му желание“, казва Мери, на която бе предаден прахът.
Учени разкриха тайната на гласа му
Неотдавна специалисти по акустика от Австрия, Чехия и Швеция са анализирали архивни записи на солиста на „Куин“. Те изясняват в какво именно се състои уникалността на гласа му. Тяхната концепция е представена в Logopedics Phoniatrics Vocology. Експертите не потвърждават слуховете за четириоктавния диапазон на вокала.
„Гласът на Фреди Меркюри е в пределите на нормите – нито повече, нито по-малко. Той по-скоро е бил баритон, който е пеел като тенор, като майсторски е управлявал своя глас“, казва водещият автор на изследването Кристиан Хербст. Учените дискутират и изкривяванията на гласа, които Фреди е осъществявал при своето специфично пеене.
Карайки съвременен певец да имитира този стил на Фреди, учените записали на видео случващото се с неговия ларинкс със скорост 4000 кадъра в секунда. Установено е, че легендарнят фронтмен на „Куин“ е поддържал стила на майстора на прочутото монголско гърлено пеене от град Тува – при него са вибрирали не само гласните, но и вентрикуларните гънки. И накрая – Меркюри се е отличавал с необичайно неравно и бързо вибрато.
Изключително срамежлив в живота
– Въпреки че е невероятен на сцената, той е изключително срамежлив в живота си извън нея.
Екстравагантността му изчезва, когато е поканен на чуждо парти или събитие. Там става кротък, любезен, дори срамежлив. Пълна противоположност на личността, позната от концертите и скандалните оргии. Тази раздвоеност на личността прави и дрогата негов партньор.
– Отглежда 10 котки наведнъж. Именно на тях посвещава първия си солов албум „Mr. Bad Guy“ (1985).
– През 1990 г. момчетата от „Куин“ получават статуетка за изключителен принос от „Британските музикални награди“. Всички членове на бандата се качват на сцената. Това е последното появяване на Фреди пред публика.
– Страстен филателист е. Неговата изключително богата колекция от марки все още се показва на различни изложби по света и предизвиква огромен интерес.
– Написва невероятното парче „Crazy Little Thing Called Love“ в банята. Бил във вана в хотел и изведнъж вдъхновението го връхлетяло. Дори се говори, че му закарали пиано в банята, за да може да довърши песента там.
– Вид жълти цветя са кръстени на него след смъртта му.
– Статуя на Фреди е открита в Монтрьо, Швейцария, на 25 ноември 1996 г. Тя е една от ефектните забележителности срещу Женевското езеро./БЛИЦ