Урожаят от харманлийска градина, отгледан като дете от стопаните, преди ден е краден, ритан и влачен с чаршафи от мигранти. Нашествието станало в ранните часове, около 1-1.30 часа. Защо са си оставили мръсните обувки тези, най-вероятно, афганистански пепеляшки, не е ясно.Това не е единствената вандалщина в 15-ината овощни и земеделски парцела, имащи до скоро щастието да са в най-хубавия район на Харманли, до река Марица. Ама до скоро. Откакто в близост отвори врати най-големият приемателен център за мигранти в България /РПЦ/, хората нямат бял ден. А в последните месеци въобще.
Кандидатите за международна закрила редовно плячкосват каквото има в градините – методично и с настървение. Щото гладни не са – в центъра ги хранят доста по-добре, отколкото много харманлийци могат да си позволят, пише harmanbg.com.
След незаконното пресичане на държавната ни граница, чужденците посегнаха и на частните граници. Знаете какво става, ако пресекат и личните, в малкото градче със затихващи функции … не дай си Боже!
Ситуацията в лагера в Харманли коренно се промени в последните два месеца. Напоследък се приемат по 60-80 мигранти дневно. И ако досега всички напускаха /рано или късно/ центъра и се юрваха да ги закриля /разбирай: храни, издържа и осигурява жилище/ Германия или скандинавските страни, сега мандалото хлопна. Оттичането свърши. Границата със Сърбия се пази строго. Именно от върнатите там, по мое мнение, е напливът в последните дни. Което никак, ама никак не е радващо. Това означава, че групите от млади афганистанци /предимно такива влизат/ са пролазили, отрязали и поругали държавната ни граница, разходили са се като на парад през страната ни и чак сърбите са ги сгащили. Какви са ги вършили у нас и колко време, не я ясно. И другата хипотеза – течащата пробойна на българо-турската граница, не е розова. Фронтекс, армия, полиция, жандармерия – дворът си е пак разграден.
Профилът на обитателите на РПЦ Харманли също коренно се промени – идат афганистанци, които определено имат икономически и цивилизационни проблеми, като последните са с разлика от нас столетия. Хора, живеещи или имащи магазини около площада, са втрещени – „бягащите от войни“ са като току-що пуснати от коневръз. Ядат по централните затревени площи и оставят зад себе си богато находище от боклуци, къпят се в шадравана и се пекат там, подсвиркват на момичетата.
Преди дни се колеха на воля под терасите на блок, автобусната спирка дълго бе опръскана с кръв. Живеещите в кв. „Дружба“, където е РПЦ, ги е страх да се прибират пеша. Полицията е засилила на макс контрола. Далеч съм от мисълта да бъда апологет на която и да е институция, но полицията в Харманли си върши много добре работата – видях с очите си. Благодарение на това няма по-тежки инциденти, досега…
И докато харманлиецът търпеливо чакаше нещата да се оправят, ядосваше се на новините за ултра-скъпата спортна площадка, която се строи в момента в центъра /при положение, че в кв. „Дружба“ няма ни една люлка/, гледаше санирането на бившето поделение, което доста изпревари санирането по националната програма в града, четеше за печения арабски хляб, броейки стотинките в магазина, за страшните болести на бежанците, нещата се влошиха. Докато граждански организации апелираха за ненадвишаването на обитателите в РПЦ над 10 % от реално живеещите в малкото градче, за да няма напрежение и засилване на престъпността, преди ден дойде новината, която преля чашката на търпение. Разширяват лагера в Харманли с 68 жилищни контейнера за около 400 души, правят парно отопление! Това означава, буквално, че ще си имаме афганистански град – над 3000 души!
Организира се протест /за него четете в следващ материал/. Ръководството на Община Харманли мълчи.
Какъв е изходът от това Харманли да стане жертвеното агне на българските градове в борбата с нашествието на чужденци? Премиерът угрижен, видяхме по национална тв, уплашен от „бежанска“ вълна. Която, по всичко личи, зависи от настроенията на Турция и е в пряка зависимост от изпълнението на поставени от нея условия към ЕС и България, в частност. Ясно е, че на пачите /пардон, мигрантски/ яйца в Европа, се е насадила именно България. „Излюпят“ ли се, ставаме буферна зона. Харманли – клоака. Трябва да се разбере – не се ли хвърли ресурс на границата и не се ли покаже твърдо, че ще дадем отпор на мигранска вълна – ще сме винаги в една особена поза, характерна за борбата. Пробойната и сега си върви.
РПЦ-то ще се пълни скоростно. Вече никой не си тръгва от него. Чакат сигнал от каналджиите, ама и там работата се закучва след сръбския граничен отпор. Къде ще идат мигрантите? Какво става със струпването на 3000 млади афганистански мъже на едно място, които гледат мръсно и се заканват на местните /не липсват и такива случаи/?
Изходът, за така създалата се ситуация, е следният – промяна на статута на центъра в Харманли от отворен в затворен тип. Най-малкото за рисковата част от неговия контингент – сингъли, конфликтни групи. Строг вечерен час, по-ранен от досега съществуващия, за останалите. Строги наказания за нарушители и ясно и категорично запознаване на „гостите“ с правилата на обществения ред в страната, която ги е приютила.
Тези искания ще бъдат отнесени до Държавната агенция за бежанците.
Иначе земята на Града на Белоногата ще търпи афганистански ботуш, отбелязва в заключение авторът на фоторепортажа Светлана Николова./БЛИЦ