Още седмица остава до края на разкопките на Небет тепе в северната част- там където не са провеждани проучвания от около 40 години. Археологически екип с ръководител София Христова работи на площадката, където е вододайната зона на крепостта, съобщава БГНЕС.
Мястото е населено още от праисторическо време, а поради скалния характер на терена, най- много отговори дава сондажното проучване. Близо до възстановената щерна за дъждовна вода археолозите откриха няколко гроба- останките вече са приготвени за анализ, а разкопките продължават на по-долни нива. Във варна яма, използвана в ново време за възстановяване на щерната, още се виждат човешки останки- гръден кош- погребение от Средновековието.
Там е и мраморна колона, а това, което прави впечатление, е наличието на много остатъци от добре обработен мрамор в различни разцветки- сред тях и най-скъпият зелен. Това говори за наличието на богата сграда в района. За съжаление, фортификационните съоръжения, които са един от главните предмети на проучването, са засипани с останки от предишните разкопки през 1974, сред които има и керамика, и други находки. Нито една от тях не е описана и документирана.
Открити са няколко ценни монети, както и оброчна плочка, за която се предполага, че е с изображение на божеството Митра- окончателният извод предстои, тъй като не е цяла. Археолозите откриха и останки от кула, както и няколко вътрешни зида, строени в различните епохи на селището. За съществуването на тракийско селище тук се говори още от първите разкопки в 30-те години на 20-ти век, извършени от Димитър Цончев.
През 1960-та година Петър Детев ръководи разкопки също по метода сондаж, като открива находки от края на бронзовата и желязната епоха. Вертикалната стратиграфия вече е потвърдена, същото твърди следващата година след разкопки и Лиляна Ботушарова, която попада на каменна настилка с канал. В следващата година се проучва северната крепостна стена. Четирите културни пласта се документират от Петър Детев през 1969-та година.
Следват разкопките през 1974-та година, извършени в най- голям периметър от Атанас Пейков, които обхващат цялото северно било. През 1994 е разкрит глинен олтар близо до върха. За краткия срок, в който в момента се проучва мястото, изследвано единствено през 1974, засега археолозите са стигнали до римската епоха./ПИК