Сирия след кратката фаза на подем към свобода и демокрация страната затъна в самоунищожение, смята критикът
Американски политически критик, анализатор и философ Ноам Чомски говори пред Дойче веле. Професорът в Масачузетския технологичен институт обвинява САЩ в престъплението на века. Вижте какво още казва той в интервю пред медията.
Eмран Фероз: Обама е в края на президентския си мандат. Какво остана от онова, което обяви в историческата си реч в Кайро и как оценявате неговата политика за Близкия изток?
Ноам Чомски: За мен речта в Кайро беше доста безсъдържателна, не очаквах да доведе до сериозни резултати и тогавашното ми впечатление впоследствие се потвърди. Положително в политиката на Обама беше въздържането от агресивна външнополитическа намеса от рода на зловредната инвазия в Ирак – най-голямото престъпление на този век. Положително може да се оцени и ядрената сделка с Иран, макар че до нея можеше да се стигне и значително по-рано.
Основното, което Обама завеща на Близкия Изток, е глобализираната война с дрони, която открива нова ера на международния тероризъм. Тази война, според мен, ще се разрасне неимоверно и ние ще видим не само новия разцвет на технологията на дроните, а и това, че тя ще се окаже лесно употребима и от страна на различни терористични групировки.
Емран Фероз: Арабските диктатури в Египет и в Сирия се оказаха изключително жилави. Смятате ли, че Арабската пролет окончателно се е провалила?
Ноам Чомски: Не можем да кажем дали наистина е така. Имаше напредък, но сега настъпи поврат. Работническото движение в Египет например, което беше важна и водеща част от съпротивителните движения на Арабската пролет, успя да извоюва важни победи. Мисля обаче, че диктатурата на Ал Сиси няма да е в състояние да реши огромните проблеми на страната. В Сирия наблюдаваме нещо друго – след кратката фаза на подем към свобода и демокрация страната затъна в самоунищожение. Всички опити да се сложи край на катастрофата доведоха до още по-голям хаос. Насилието обаче на всяка цена трябва да се прекрати.
Емран Фероз: Носи ли, според вас, и американската администрация вина за сирийското самоунищожение?
Ноам Чомски: Трудно е да се каже. Режимът на Асад е чудовищен и отговорен за повечето злодейства в Сирия. „Ислямска държава“ (ИД) е вторият чудовищен виновник за тях, а Фронтът ал Нусра, представител на Ал Кайда в Сирия, не се различава много от нея. Има и други групи, действащи в Сирия, които са тясно свързани с ИД. Кюрдските групи успяха да защитят територията си и да наложат донякъде своята власт. Има и редица други групировки – като местните милиции и части от първоначалното реформаторско движение – както и други, демократични елементи. Спорно е обаче дали те изобщо могат да повлияят на конфликта. По принцип в Сирия е налице пъстра палитра от много различни групировки. Поради това за момента има само минимален напредък за налагане на примирие, но и това е все пак по-добре, отколкото пълното разрушение на Сирия.
Емран Фероз: Успя ли администрацията на Обама да постигне напредък в близкоизточния конфликт?
Ноам Чомски: Ни най-малко. Не видяхме нищо повече от декларации за бъдещи намерения. Извън тях в близкоизточния конфликт няма никакво раздвижване. Администрацията на Обама дори беше сред онези американски правителства, които най-много подкрепяха израелската експанзия. Докато останалият свят критикува нелегалния строеж на еврейски селища, САЩ подкрепят позицията на израелското правителство по този въпрос. Вашингтон оказва на Израел военна, дипломатическа, икономическа и дори идеологическа подкрепа за продължаване на планираните строежи. Най-забележителната стъпка на Обама по този въпрос беше ветото над резолюцията на ООН за ограничаване на строителството на нови селища, наложено от САЩ в Съвета за сигурност през февруари 2011 г. Понастоящем американското правителство продължава преговорите с Нетаняху – и то за увеличаване на финансовата помощ, която ще доведе на практика до разширяване на застрояването. Същевременно сме свидетели на последните безскрупулни нападения на Израел в Газа, които САЩ подкрепят.
Емран Фероз: Национализмът и десният екстремизъм сякаш все повече пускат корени в Европа. Хората, които бягат от ужасите в Близкия изток и в други части на света, се превръщат в обект на омраза от страна на дяснопопулистки и антиислямски групировки. Можем ли да очакваме, че влиянието на тези сили ще продължи да се увеличава?
Ноам Чомски: Политическите последици в контекста на бежанската криза са ужасяващи. В Австрия, например, един неонацист е на път да спечели голям политически успех. При това Австрия не е приела много голям брой бежанци. От европейските страни най-много е приела Швеция – около 150-160 хиляди. Страната има население около 10 млн. души, което означава, че 1,5% от това население вече са с бежански произход. Другояче стоят нещата с Ливан – една доста бедна страна, чието население междувременно се състои от близо 40 на сто от бежанци, като 25% от тях са от Сирия. Йордания също е приела много бежанци. В сравнение с тези страни Европа прави твърде малко.
Въпросът е, разбира се, откъде идват бежанците? – Идват главно от Близкия изток, но и от Африка. Европа има дълга история в Африка. Последните столетия са белязани от експлоатацията и разрушението на африканския континент. Последиците се проявяват и до днес и те са една от причините толкова много африканци да продължават да напират към Европа.
Много са причините за продължаващия бежански поток от Близкия изток. Една от тях е американската и британската инвазия в Ирак, която напълно разруши тази страна. Има държави, които с политиката си в региона предизвикаха бежански потоци – и към тези държави се числят САЩ, Великобритания и други европейски страни.
www.blitz.bg