Защо не може да сме убедени, че стигайки до съмнителен клошар-подпалвач, прокуратурата си е свършила работата
Eдва ли някой ще се хване на приказките, че клошар e запалил умишлено тютюневите складове, където се е приютявал. Но дори и да признаем този фарс за истина, дори и да повярваме, че един човек, който от 35 години живее там и няма друг покрив над главата си, изведнъж го е подпалил, то не е редно прокуратурата да твърди, че си е свършила работата. Защото по случая и с просто око се вижда цяла поредица незаконни действия, за които тя трябва да потърси наказателна отговорност на други лица:
Как така е приватизиран паметник на културата и кой от Министерството на културата е сложил подписа си под разрешението за тази сделка? Известно е, че в един паметник на културата дори пирон не можеш да забиеш, ако не разполагаш с разрешение от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) към Министерството на културата.
Защо новите собственици проявяват безстопанственост и не охраняват сградите – паметници на културата, не ги ремонтират и реставрират, което са задължени по закон, та е станало възможно изобщо клошари да влизат и да живеят там? Друг е въпросът дали 44-годишният Любомир Данчев е точно клошар, след като от разпространени в социалните мрежи снимки на ръката му се вижда златен пръстен и часовник. А съвсем отделен е въпросът как е възможно той да живее там цели 35 години (тоест, от 7-годишна възраст) и всички поредни собственици да са позволявали това…?
Какво стана с делото срещу бившия главен архитект на Пловдив Румен Русев и представителя на фирмата „Одрин 8” ЕООД – Георги Бранеков, заради събарянето на първия тютюнев склад през март тази година и защо и то потъна в забвение (протакането на едно дело е първото условие за спасяването на обвиняемия и излизането му чист от него)?
След като главният архитект на Пловдив Румен Русев и собственикът на първия склад, който бе спасен от събаряне през март т.г. Георги Бранеков, са обвиняеми заради множество нарушения на Закона за културното наследство, тоест проявили са системна безстопанственост и не са ремонтирали и реставрирали склада – паметник на културата, сега прокуратурата ще обвини ли в същото бившия почетен италиански консул в града Пиетро Луиджи Гиа заради неговите два склада?
Спрямо Русев е повдигнато обвинение, че при условията на продължавано престъпление, извършвайки близо 60 нарушения на нормативната база, регламентираща проектирането, изработването на работни и подробни устройствени планове, издаването на т. нар. скици-виза и тяхната презаверка, издаването на разрешение за строеж и неговото съгласуване и заверяване, е допуснал осъществяване на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културното наследство. Сред извършените от него нарушения са и издаване на заповеди, свързани с изменение на регулационните планове, вместо кмета на общината и без да са били налични изискуемите от закона предпоставки и съответни съгласувания, както и позоваване на фалшиво удостоверение, издадено от Министерство на културата и НИНКН. В него е записано, че сградата на тютюневите складове не представлява недвижима културна ценност. За двукратното използване на така преправения документ пред Община Пловдив, с цел издаване на разрешения за строеж, собственикът Бранеков е привлечен към наказателна отговорност за документно престъпление.
След изброените факти за първия склад, ще провери ли прокуратурата дали и италианският собственик Пиетро Луиджи Гиа не се е сдобил с документ, че тютюневите му складове не са паметници на културата и дали този документ не е фалшив като при първото дело? И ще преброи ли прокуратурата колко нарушения на Закона за културното наследство е извършил италианецът на свой ред и дали не са повече от 60?
Кой от Министерството на културата си е затворил очите или пък с отворени очи е сложил подписа си под разрешение тютюневите складове, собственост на бившия италиански консул, да бъдат заложени и ипотекирани срещу кредит от Интернешълън Асет банк? (недоизплатен кредит към банката през ноември 2012 г. извади за втори път на пазара единия тютюнев склад и още една постройка на обща стойност 1,5 милиона лева, собственост на пловдивската фирма „Минтекс” ООД. По същата схема от cъщия частен съдебен изпълнител е продаден и съседният склад, собственост на същата фирма и ипотекиран в същата банка).
Как става така, че полагащата се по Закона за културното наследство глоба от 30 000 лв. за безстопанственост и неизпълнение на разпорежданията на НИНКН, която Министерството на културата е трябвало да наложи нееднократно на всички собственици на всички тютюневи складове, се смалява до 3264 лева такса за тротоарно право и защо общината не използва законовите си възможности да си събере тези пари от италианския собственик на складовете? (Пиетро Луиджи Гиа – бивш почетен консул на Италия в Пловдив и виден бизнесмен, е задължен да извърши ремонт на опасната сграда по разпореждане на Район Централен – Пловдив, дадено още на 14 май 2012 г. На Гиа тогава се дава 7-дневен срок да премахне падащата мазилка и оградата, сложена насред тротоара, а фасадата да опакова с предпазни мрежи. В срок до два месеца бизнесменът трябва да направи цялостен ремонт на фасадата. Нито едно от предписанията обаче не е изпълнено. Напротив, сградата, на която е окачена табела: „Внимание, опасен имот”, изглежда отчайващо. Там, зад оградата, сред купищата боклуци, са поникнали дървета и храсти. Пиетро Луиджи Гиа е приканен да внесе в Район Централен 3264 лева. Това обаче дори не е глоба, а такса за тротоарно право, дължима за 4 месеца заради заградения тротоар. Дали му е наложена глоба и дали общината е предприела всички мерки, за да си я събере от него? По този въпрос се мълчи и сега, а фактът, че дори не се споменава от общинарите, навежда на съмнение, че плащане едва ли се е случило).
Ще бъде ли потърсена наказателна отговорност и на кмета на Пловдив, и на служители от екипа му, както и на служители на Министерството на културата, които не са извършили законовите си задължения и не са принудили собственика да извърши предписаните действия, да спази закона и да си плати глобите за неспазването му?
През колко ръце са продадени и препродадени складовете, залагани и ипотекирани, без поредицата собственици да са спазили цитираните вече изисквания на закона? Не е ли редно цялата поредица собственици да понесат наказателна отговорност като бившия главен архитект на Пловдив за тези законови нарушения?
На кого се явява бушон бившият италиански консул?
Колко поредни министри на културата са проявили нехайство и безотговорност към тези паметници на културата и не е ли това също наказуемо?
Ако изобщо има вина „клошарят” Любомир Данчев, той действал ли е по чуждо нареждане той? Кой му е купил нафтата и му я дал в ръцете да подпали от две различни страни складовете? И ще потърси ли прокуратурата отговор на този въпрос, а по-важното – ще намери ли отговорът място между кориците на образуваното вече разследване за палежа на складовете?
Е, свършихме работата на прокуратурата, както се казва. Просто събрахме публикуваните през годините в различни медии факти, при това без дори да сме надникнали в папките на институциите по случая, и установихме, че многобройните закононарушения около тютюневите складове са продължавали с години. И дори държавното обвинение да не си свърши работата, България е малка страна и всичко се разбира. Сядаш в най-близкото до тютюневите складове кафене и научаваш всичко с имена, дати и цифри. И тогава вече въпросът ще стане по-сложен: Защо фактите са известни, а прокуратурата не може да ги докаже?
От Богдана Кънчева в a-specto