Българските медици имат едни от най-ниските средни заплати, но в същото време поставят и рекорд за най-високите максимални доходи. Ножицата в месечните им възнаграждения е силно разтворена – от 600 до 50 000 лева на месец. Всичко зависи от болницата, в която работи даден лекар, и от специалността му. Публична тайна е, че най-добре платени у нас са кардиолозите и хирурзите в големите университетски болници.Месечните доходи на общопрактикуващите лекари у нас са средно по 10 хиляди лева, а на работещите в Спешна помощ – по около 1500 лева след последното увеличение. Инвазивните кардиолози пък се разписват на фишове с цифри между 30 и 50 хиляди лева, а рентгенолозите в общинските болници – срещу 600 лева на месец. Всичко зависи от специалността и решението на директора на болницата какви бонуси да раздаде на медицинския персонал в края на всеки месец.
„Мит е, че лекарите ни са бедни. Най-вероятно има специалисти, който работят в малки общински болници и взимат ниски заплати, но минете през служебния паркинг на някоя от големите столични болници и вижте с какви автомобили идват на работа докторите. Повечето управляват нови коли с цени над 100 000 лева“, споделя мнението си Стоян Еленков, които преди месец бил приет за лечение в „Пирогов“. Столичани са впечатлени и от автопарка пред болниците „Света Екатерина“, „Токуда“, „Света Анна“, „Александровска“, ВМА и т.н. Според тях, ако данъчните си направели труда да сравнят движимото и недвижимо имущество на медиците с фишовете им за заплата, щели да се натъкнат на интересни несъответствия.
„Наскоро моя приятелка разказа, че има ново гадже – гинеколог с 5-6 години стаж в университетска болница. Той бил с толкова добри доходи, че още на третия месец от връзката им предложил да й купи скъп автомобил. За рождения й ден пък обещал да я заведе на остров Мавриций, където никак не е евтино“, споделя впечатленията си за доходите на родните лекари и Елка Маркова. Тя също е убедена, че медиците ни не са толкова бедни, колкото опитват да се изкарат пред обществото.
„Не може на едни места да има заплата по 50 000 лева, а в същото време на други лекарите да получават по 600-800 лева. Трябва да се каже категорично, че така наречената подвижна част от заплащането не може да бъде повече от два пъти от трудовото възнаграждение например“, коментира темата и д-р Иван Кокалов, председател на Федерацията на независимите синдикати в здравеопазването към КНСБ, цитиран от столичен ежедневник.
Според неговия колега д-р Страшимир Генев дисбалансите във финансирането на входа на системата дават своето отражение и върху заплащането на медиците. „В България се наблюдават огромни различия в заплащането на един и същ или сходен лекарски труд в болничната медицинска помощ. Това се дължи първо на собствеността на клиниките. В частните лечебни заведения трудовите възнаграждения са по-високи в сравнение с тези в държавните и общинските. Ако една болница се е ориентирала към по-скъпи клинични пътеки, тя може да отделя и повече средства за работни заплати“, обяснява д-р Генев.
Вторият проблем бил в липсата на единни правила или методика за заплащане, съобразена с вложения от специалиста труд, с обема и с качеството на предлаганата медицинска помощ. Нямало и обвързаност между размера на месечния доход и постигнатите резултати в лечението на пациентите. „Третият проблем е свързан с това, че здравното министерство и касата нямат законови правомощия да поставят изисквания какъв процент от общия размер на здравноосигурителните плащания да се заделят за труд“, уточнява още д-р Генев. Затова синдикалистите предлагат като част от реформата да се напише изцяло нов закон, по който да се регистрират лечебните заведения, за да не са търговски дружества.
Друга идея е да се въведат единни правила за това каква част от парите по клинични пътеки да отива за медиците и как точно да се разпределят тези пари, както и да се въведе таван на дохода, който един лекар може да изкарва от дейността си, платена с публични средства. Експертите в здравното министерство обаче смятат, че за регулиране на несъразмерно високите възнаграждения е нужен не таван, а засилване на контрола. Тогава всеки щял да получава според труда си./БЛИЦ