Доц. Татяна Буруджиева е социолог, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, бивш депутат от „Коалиция за България“ и дългогодишен анализатор на политическите процеси в България. Доц. Буруджиева разкри ексклузивно пред ПИК какво трябва да направи БСП, за да наложи кандидатурата на ген. Румен Радев, кои са най-големите опасности от нейното издигаве пред столетницата и левицата, как ще подходи премиерът Бойко Борисов в отговор на този претендент за президент, каква ще бъде ролята на националистите и ДПС и ще има ли предстрочни парламентарни избори след вота за държавен глава.
– Доц. Буруджиева, вляво като че ли вече се очерта кандидатурата на ген. Румен Радев. Сполучлива ли е тя и на какво точно залага БСП, като издига генерал?
– Дали този избор е сполучлив или не, ще се опредили най-вече от реакцията на опонентите. Макар да съм човекът, който най-малко се съгласява с Георги Първанов, в случая той е прав. Тази много тежка изнервеност на Борисов е достатъчен аргумент, за да кажем, че кандидатурата е сполучлива. Когато опонентът ти се чувства и се държи по този начин, това означава, че си направил избор, който е крайно неудобен за него, а това е една много важна крачка в тази президентска битка.
ГЕРБ за втори път е поставена в не много удобно за нея положение. Първото е, че пред тях има категорично очертаващ се втори тур – нещо, което те категорично се опитват да избегнат. Дори премиерът Борисов се ангажира с едно обръщение: дайте да се обединим всички, подкрепете, ситуацията е много сложна. То беше по-скоро към десницата и не можеше да има особен ефект, защото ГЕРБ държи да си има чисто партийна самостоятелна кандидатура. Второто неудобство, в което виждаме, че изпада ГЕРБ, е явно очертаващата се номинация в левицата.
Иначе от позицията на левите, въпросителните и притеснението са по-големи, отколкото при техните опоненти. Там еднозначно са притеснени от кандидатурата на ген. Радев. В него обаче върху президентските избори продължава да се носи сянката на проблемите в левицата. Т.е., колкото по-бързо всички леви партии се откажат да се занимават с тяхното обединение, разединение, проблеми или обич, толкова по-успешна и ефективна може да бъде тяхната номинация.
– Но ген. Радев все пак е известен в тесни кръгове. Както човек, който е специалист по изборните технологии, смятате ли, че БСП има достатъчно време и по какъв начин би могла да наложи тази кандидатура, като имаме предвид, че той все пак е военен, а не някакъв човек, който омагьосва с прословутата харизма?
– Това е много сериозен проблем, но той е пряко свързан с проблема разпознаваемост на собствен кандидат. Не е достатъчно просто да се популяризира радев сред БСП и левицата. Той трябва по специфичен начин да бъде позициониран като специфичен кандидат на БСП. Иначе всяка свръхактивност от страна на другите партньори – а такава се очертава, защото и хората от АБВ, и хората от „Гергьовден“ са доста по-медийни, отколкото хората от БСП – ще им попречи. Те трябва да направят една свръхконцентрирана кампания към собствените си структури. Там е недопустимо дебатите и диалогът да се води повече през медиите – нещо, което като че ли започва да се получава за г-н Радев.
БСП има неща, които трябва да обере, за да може да придаде максимална ефективност на тази кандидатура. За нейния избор имаме две условия. Едното е, че ген. Радев може да застане не просто в ляво, а в патриотичната ниша, което е много важно за привличането на избиратели на втори тур. Защото тогава ще стане голямата битка.
Може би затова и ГЕРБ са толкова притеснени, защото те не могат априори да привлекат патриотичните избиратели. Ако можеха, тези избиратели нямаше да са в други партии и да имат такива проблеми в управлението с тях. Това, че са в управлението с патриотични формации, не значи, че избирателите на тези формации харесват ГЕРБ. Те не харесват ГЕРБ и за да стигнат до парламента, тези формации направиха анти-ГЕРБ кампания.
Засега дебатът се развива около това какво представлява българският генерал, но трябва да продължи с това какъв е българският патриот.
– Не стана ли много пренаселено на патриотичния политически терен? Там също вече има кандидатира в лицето на ВМРО Красимир Каракачанов. Може и реформаторите да потърсят такава кандидатура.
– Много е пренаселено от малки партии. В практиката на Европа големите партии са тези, които показват и застъпват големите теми. Тъй като голямата тема и кауза пред България в момента са интересите на България и в този смисъл патриотизмът, онази от големите партии, чиито кандидати ще се явят на балотаж, имат по-автентичен патриот, тя ще спечели патриотичните гласове.
Т.е., хората, които на първи тур са отишли да гласуват на база „България, българско, ние сме по-, по-, най-„, могат да припознаят единия от двамата кандидати, тъй като те вече са иктивни. И те могат да станат сериозна периферия на един от двамата кандидати. Защото резултатите на първи тур ще бъдат малко над или малко под милион. Оттук нататък е много важно как ще се активират онези, които са отишли на първи тур и които се притесняват от избора на единия или на другия.
Това са двете кохорти, които ще решат изборите. И затова е голкова голямо притеснението от ген. Радев, защото и в ГЕРБ, и в БСП трудно някой може да бъде натоварен с по-патриотични виждания. Трудно може да се открие кандидатура, която да внесе темата за дълга пред родината. Затова предизвикателството пред БСП е, че самите хора от БСП трябва да успеят да видят в кандидатурата, която им се предлага, от една страна техния човек, а не на някоя от другите леви партии. И от друга страна, да видят възможността да се победи, защото това ще даде възможност да се привлекат други избиратели, които иначе няма как да отидат да гласуват и да последват елитите си.
Трудно ще бъде и в двете посоки – и в доверието, че това е техния кандидат, и в БСП има куража и самочувствието да побеждава. Това е може би и изпитанието пред новото ръководство – не толкова обединението, дали са голямото, сериозно ръководство и дали изобщо са ръководство. Те имат много малко време и изпитание пред собствения си политически професионализъм.
– В такъв случай кандидатурата на ген. Радев ще тлясне ли ГЕРБ към т.н. „генералска битка“, т.е. към кандидатирането на Бойко Борисов и в такъв случай какви са опциите и пред двамана кандидати и двете партии?
– Отдавна твърдя, че никак не ми се ще г-н Борисов да се кандидатира за президент, защото не искам да видя Цветан Цветанов като премиер и не смятам, че раздрусване на държавата в тази посока не е най-целесъобразното през тези месеци. Но кандидатурата на ген. Радев поставя друг сериозен въпрос пред ГЕРБ – каква е тяхната кандидатура?
Тази кандидатура разбърква картите на ГЕРБ, независимо от всички интерпретации дали имат или нямат договорки и това беше демонстрирано от първичната, некотролируема и неуправляема реакция на ГЕРБ в първия момент. Второто е, че вече не можеш да кандидатираш когото и да било именно защото кандидатурата на БСП, ако левите оспеят да се справят със себе си, поставя много сериозно въпроса за обединението на избирателите около тази кандидатура, припознаването ѝ като кандидатура, която в този момент ще остоява интересите на България и ще ги зщити много повече от други кандидатури дори в лицето на Борисов.
Защото досега Борисов черпеше сила и привличаше авторитет от западнитеполитици на принципа дали се обичат и колко много той е обичан от тях. Сега обаче на българина точно това не му е най-необходимото. И затова, ако Борисов трябва да излезе, за да гарантира победата на ГЕРБ, ще му се наложи да си променя образа, което също е много неприятно. Т.е. твърдението, че битката е предрешена, защото народната любов към Борисов е несъизмерино по-голяма, отколкото към другите, започва да придобива друго очертание от гледна точка на самата кампания.
– Казахте, че не искате да виждате Цветанов като премиер. А какъв знак е това, че от вчера Томислав Дончев е прекият отговорник за кампанията в правителството, а шефът на Предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов?
– Това първо е знак, че той няма да бъде кандидат за президент, защото имаше такава опция. Аз говоря за г-н Цветанов, защото това е най-логичното решение, но много по-вероятно е да продължи това разделяне и владеене, което Борисов практикува по отношение на собствената си партия.
Вече се говори за предсрочни избори. Но аз смятам, че дори Борисов да се кандидатира за президент, първо трябва да се изчака изхода от изборите и второ, по-вероятно е Борисов да не е човекът, който ще прави следващия кабинет, както твърдят някои колеги. Не трябва да забравяме, че г-н Плевнелиев е президент до февруари, така че ако някой ще реди служебен кабинет, това ще бъде той, а не Борисов.
Освен това няма да се стигне до нареждане на кабинети. Смятам, че независимо от изхода на президентските избори и думите на г-н Борисов, че ако загуби, ще си подаде оставката, това няма да стане по простата причина, че загубите са въпрос на интерпретация и какво точно ще се определи като загуба. Досега г-н Борисов винаги е твърдял, че е победител, но той никога е имал мнозинство. Това е единственият български политик, който не е постигал мнозинство. Така че да побеждаваш на дребно, което те вкарва във всякакви ситуации на отстъпки, на договорки, на преговори, да купуваш и разрушаваш цели парламентарни групи, не е поведение на един победител.
Предполагам, че дори ГЕРБ да победи и ако Борисов е избраният президент, по-вероятно е просто да се сформира нов кабинет. И оттук са слуховете и интерпретациите, които вече са част от президентската кампания, кой с кого има договорки. Не бива да забравяме, че ние вече сме в кампания. Това, че няма кандидати, може да успива хората и да им налагаш всякакви лъжи и манипулации и те да си мислят, че това е извън президентските избори.
А историята и интерпретацията кой кого продава и дали в ляво вече са се договорили за нещо с г-н Борисов е част от президентската битка. Смятам, че е много важно да бъде ясно показано от страна на левицата и на БСП, че тя няма да колаборират с ГЕРБ по никакъв начин.
Така че разговорът какво ще бъде правителството след президентските избори е много важен и той не е разговор за ГЕРБ и какво ще правят те, а за всички партии, дори и за патриотите, които излизат с отделна кандидатура. Защо те и по-малките партии излизат с отделни катндидатури, какво повече ще искат от властта или как по-иначе ще преговарят в зависимост от собствените си резултати. Защото това е смисълът да се явиш със собствена кандидатура, когато си във властта – да предоговориш властта, която имаш.
В този смисъл опозицията също трябва да препотвърди своята опозиционна роля и да е много ясно каква е тя. В рамките на президентската кампания трябва да е ясна всяка дума. Аз разбирам, че г-жа Нинова се пошегува и реши да разговаря в по-лек стил с журналистите, когато каза: „Дайте ми възможност да стана министър-претседате“, но преди президентски избори, в тази ситуация, в която се намират всички партии, начинът, по който се интерпретират кандидатури, договорки, преговори, не бива да се изрича никаква дума, която поставя многозначност.
Г-жа Нинова трябва много категорично да заяви, че тези амбиции нямат нищо общо с възможността да управляват заедно с ГЕРБ. Това трябва да се заяви, ако искат да помогнат и да предадат автентичност на собствения си кандидат.
– Винаги, когато става дума за президентски изборим, се твърди, че те се решават от ДПС. Но се твърди, че в момента ДПС е в доста разчекнато положение след последното разцепление. Ще успее ли движението отново да изиграе тази роля и да запази позицията си на балансьор и ще издигне ли свой кандидат?
– ДПС няма как да се сбогува с ролята си на балансьор, докато има сериозната си компактна маса от избиратели. Независимо от разцепленията си, ущърбът, която ще нанесе партията на г-н Местан е горе-долу в рамките на партията на Касим Дал. Т.е. доста повече от първото, но това е трето разцепление в ДПС и едва ли ще има сериозен електорален привкус.
ДПС публично позалегна, виждаме, че г-н Карадайъ се е посправил с акцента си, явно работи по въпроса, но толкова рядко се появява по медиите, че като се появи, човек с изненада си казва: вярно, ДПС имаше нов лидер. Така че те явно си работят с избирателите, както се вижда от изследванията.
Затова ДПС ще бъде решаващ фактор. И вторият решаващ фактор ще бъдат патриотично настроените, които между първи и втори тур трябва да решат кой е по-автентично техният кандидат. Отсега казвам, че това в по-голяма степен няма да бъде кандидатът на ГЕРБ. Затова е важна другата голяма група – на ДПС. В този смисъл ДПС продължава да бъде решаващ фактор на тези избори.
ДПС и по места, и в управлението си е във власта и си е с ГЕРБ. Т.е. ДПС е властови фактор, виждаме какво се случва и в парламента при ключови гласувания. Но чисто електорално тя не е разчекната нито към собственото си ръководство, нито към ГЕРБ. Ако ДПС не прояви железна ръка, за да помогне на ГЕРБ – а те не могат да го направят, нито ГЕРБ може да го поиска – избирателите на ДПС ще отидат към подкрепа на лява кандидатура.
Много „ако“ и „но“ има, най вече пред ръководството на БСП, както и към избирателите и тяхната лоялност както към решенията на собствената им партия, към новото им ръководство, но и към търпението да не си предизвикат вътрешни разпри и аутодафета заради личните си натрупани отношения точно по време на тези президентски избори. Тази партия трябва да покаже не само дали е помъдряла и си е взела поуките за тези 125 години, но и дали е жизнена и може да премине през такова изпитание.
– Вече можем ли да твърдим, че страницата „избори с предизвестен край“ е затворена и стоим пред най-голямото неизвестно?
– Категорично. Още по-категорично можем да го кажем, като видем кандидата за вицепрезидент, защото, както никога, този човек няма просто да носи гласове, а ще е ключ към възможността да се върви към повече гласове. Ако това е партийната фигура, от много важно значение е каква е тази фигура за БСП и как може да се получи хармонията с ген. Радев./ПИК