В общините около София проблемът с бездомните кучета остава нерешен. През последните три-четири години Столичната община решава техният проблем с безстопанствените животни повече, отколкото своя собствен. Това заявиха в интервю за БТА д-р Марина Иванова, директор на Фондация „Четири лапи“ и Явор Гечев, ръководител на отдел „Комуникации“.
Според „Четири лапи“ в София има кастрационни програми от 20 години, които първоначално започнаха в малък мащаб, но от 2007 г. масово се кастрират домашни и бездомни животни. Културата на собствениците на животни в София достигна по-високо ниво, посочиха от фондацията. В населените места около София просто събират и пускат бездомните кучета на територията на столицата.
Честа практика в общините около столицата е залавяне на бездомните кучета и превозването им в микробуси до София, където просто биват изхвърляни. Така си мислят, че решават проблема, но направено по този начин, това е невъзможно, коментира Иванова. Като негативен пример тя даде Перник и областта, където проблемът с бездомните кучета е много голям и често изход се търси в изхвърлянето на животните в София. В цяла Югозападна България е подобно положението, посочи Иванова. По думите й изключение прави община Кюстендил, където има работещи кастрационни програми и приют. Общината обаче също е жертва на съседните общини, които изхвърлят животните на нейна територия.
Откакто влезе в сила Законът за защита на животните, фондация „Четири лапи“ осъществява съвместно с желаещите общини в страната проекти за кастрация на бездомни животни. Досега сме работили в над 35 общини. В парньорство със Столичната община имаме клиника в Банкя, където безплатно се лекуват бездомни животни, отбеляза Иванова. Тя подчерта, че има и общини, които полагат усилия за решаване на проблема и даде за пример община Ботевград. Там инициативата дойде от кмета, който искаше по-дългосрочни действия с цел намаляване на броя на бездомните кучета. Досега в общината не е правено нищо по въпроса, освен че бездомните кучета са изхвърляни на територията на София, посочиха от фондацията.
От фондацията отбелязаха, че е важно да се регистрират и идентифицират всички домашни кучета, защото проблемът с бездомните животни идва от недобросъвестните стопани, които изхвърлят на улицата домашните си кучета. Явор Гечев и Марина Иванова информираха, че община Горна Малина също е потърсила фондацията за съдействие за проблема с бездомните кучета там – предстои да се уговорят условията, да се направи план. Горна Малина е с амбициите да стане изцяло „зелена“ община и да въведе всички добри практики в тази насока. Една от тях е именно решаването на проблема с бездомните животни, която включва и създаването на отговорна култура на гражданите по темата, каза Иванова.
От „Четири лапи“ коментираха, че има общини, които самостоятелно изпълняват кастрационни програми и като положителен пример дадоха община Бургас. Там много добре си сътрудничат с общината, областната дирекция на Българската агенция по безопасност на храните и практикуващите ветеринарни лекари. Бургас е пример за това, че дори и със собствени усилия, общината може сама да се справи с проблема, коментираха експертите. В Пловдив също резултатите са много добри. В близо половината от областните центрове има ефективни програми за овладяване на популацията на бездомните кучета. Има и такива като община Варна, които имат нужда от промени, за да могат да постигнат трайни резултати, там бездомните кучета са към отдел „Обществен ред и сигурност“, каза Явор Гечев.
По думите на еколозите малките общини по-трудно се справят сами, защото нямат нито финансов, нито човешки ресурс да правят такива мащабни програми. Гечев и Иванова коментират, че решаването на проблема е свързано с правилното му разбиране – какъв е източникът и какво е решението. Ако има разбиране за проблема, дори най-малката община може да положи усилия да регистрира домашните кучета, каза Марина Иванова. Според нея първата стъпка е поставянето на микрочип и регистрирането в националната база данни./ПИК