Колективното опростачване на нацията в последните 26 години вече ражда своите отровни плодове. Те може и да сияят с телевизионна сладост и дългокраки балерини, но разяждат отвътре малкото останал здрав разум на обществото ни.
Чалгата, подобно на тумор, който не се спира от никаква химиотерапия, отдавна пусна пипала в политиката и я сведе до нивото на махленско шоу, до кръчмарски разговор с псевдоекзистенциална патетика, до актуален хит на едрогърда брюнетка, минала през творческите лаборатории на „Пайнер“ и през масите на десетки пластични хирурзи. Днес битката вече изглежда окончателно загубена, след като стана ясно, че законодателят на чалгата, нейната дълга метафора, певецът на мутрите Слави Трифонов е решил да влиза в политиката.
Маските паднаха, а лъжите си проличаха, след като Конституционният съд поряза и спря три от въпросите на прословутия референдум на шоумена. В патетична телевизионна проповед Трифонов изсъска: „Мисля, че КС и разни други субекти доста сериозно ме тикат към нещо, което се двоумя. Но те са се засилили. Когато някой си го проси, обикновено си го получава“.
От една година насам слушаме как идеята за референдума била чисто гражданска, нямала политически смисъл, инициативата искала да поправи част от недъзите на демокрацията. Всичко това се оказа лъжа. Няма да се учудя дори, ако част от въпросите умишлено са направени противоконституционни, за да има Слави грандиозен повод за влизане в политиката. Супергероят на чалгата идва да поправи всички несправедливости! Звездата на кючека ще установи окончателната справедливост по нашите географски ширини!
Това обаче също е лъжа. Дългия щял да влиза в политиката. Моля?! Че кога точно Слави е излизал от нея?
Хората не са задължени да помнят всичко, но паметта е основно средство за съпротива срещу телевизионни чудовища. Нима Слави вече не влезе в политиката в онези блажени години, когато с Бойко Борисов бяха първи приятели, а разговорите им приличаха на забранена приказка от „1001 нощ“?
Нима Слави не влезе в политиката през 2011 г., когато целият му екип, воглаве със сценаристите, направиха един доста нелеп и смешен опит да подкрепят Меглена Кунева за президент, опит, който катастрофира не само заради нарцисизма на кандидатката им, но и заради медийния бълвоч, в която превърнаха нейната кампания. От години насам Шоуто на Слави прави отчаяни опити да използва ефира за структуриране на определени обществени нагласи, но, видите ли, водещият на това предаване бил политически девственик. Много е важно човек да има съпротивителни сили срещу постоянната подмяна, която се извършва пред очите ни.
Слави Трифонов от години насам прави опити да кешира своя медиен капитал. Всяка вечер, в продължение на много време, зрителите бяха облъчвани от този БГ Кашпировски, отново и отново им бяха наливани някакви патетични заклинания и опорни точки. То заради това в последните пет години предаването просто не става за гледане. Постепенно то бе превърнато в някаква черна крепост за проповеди, за заканително клатене на глава, за пробутването на свръхсъмнителни послания.
Никой друг персонаж в България не е имал такъв комфорт да развива собствените си видения и да се изживява като телевизионен месия, който има отговор на всички въпроси. Навсякъде по света шоумените правят политически коментари, но само една миниатюрна част от тях решават, че щом могат да разкажат правилно виц, значи стават за управлението. Но тук, в България, отдавна е ясно, всеки шофьор на такси има универсална рецепта за справяне с кризата, така че защо и една чалга звезда да не опита? Трифонов обаче няма оправданието на непознаването на правилата. Още откакто инициативата му за референдум започна да се върти, много хора предупреждаваха, че поне три от въпросите са в пряко противоречие с Конституцията.
Самият аз също нямам голямо доверие на съд, където съдия е Филип Димитров, увековечил се в българската история със своите инициали Ф.Д., наричан още Фил Кенеди, но тук не опира до личностите, а до телевизионната фантазия, че основният закон на страната е нещо като сценарий на шоу, който може да бъде извъртан както си искаш. Именно в тази Конституция има описани механизмите по нейната промяна и референдумът не е един от тях. Ясно е, че телевизионният популизъм вече е внушил поне на 700 хиляди граждани, че това не е така, но, както казах – колективното опростачване на нацията вече дава своите отровни плодове.
Допитването до хората не може да се превръща в инструмент на най-долнопробния популизъм и играчка на едно свръхего. А политическите маневри на Слави целяха точно това – превръщането на референдума в начин не за промяна, а за трупане на точки, за паразитно впиване във възможността за бъдещо политическо действие. Нито един от въпросите, с които ще се сблъска наесен избирателят, не вървят срещу налудничавата икономическа и политическа система у нас. Това са повърхностни въпроси, безцелни и безумно нестратегически. Което говори за едно – че те целят да налеят адреналин на ново политическо инженерство, а не да променят страната.
Перките на Слави със сигурност са се надули и след онова, дошло неясно откъде, проучване, което го короняса като най-популярната обществена фигура в България и заради това смятам, че сценарият за влизане в политиката е начертан далеч преди решението на КС. Просто онова задкулисие, което най-много обича да говори срещу задкулисието, вече е намерило своя нов герой, поредния чудотворец, който обещава лек за българските беди и неволи, а най-накрая ще се окаже, че е просто една телевизионна цаца, въобразила си, че е акула.
Въпрос на време е всички, които са се подвели по акъла на Дългия, с кървави сълзи да съжаляват за своя избор. Това не е пророчество, не е проклятие, а просто неизбежно събитие. Човек, който е изкарал живота си в съскане, няма как да роди позитивно бъдеще. Слави Трифонов е телевизионен рекетьор, а пренасянето му в друга сфера ще е фиаско с много спецефекти. Да не кажете след това, че не съм ви предупредил?
В цялата телевизионно-политическа драматургия на Дългия има един много сюрреалистичен аспект. „Умните, красивите и богатите“ са го набелязали за свой враг, като, разбира се, удобно пропускат любовните сценки между Радан и Слави, които ни бяха демонстрирани в течение на година. Виртуалните сноби обаче не могат да живеят без ясен враг, защото без враг грантовете стават по-малки, а това води до социализъм, тоест до необходимостта да работят. И заради това сега хора, които преглъщаха като колгърл исторически компромис след исторически компромис, сега са решили да влагат цялата страст на безсмислените си животи в пържене на телевизионния шоумен и упражнения по по-язвителни коментари. Това е шизофрения от висш порядък.
Защото Слави Трифонов е естественото продължение на „умните и красивите”. Той е техен продукт, защото именно от времената на техния летен протест стана ясно, че една миниатюрна група може да наложи собствените си депресивни фобии като дневен ред. Стига, разбира се, всички медии вдъхновено да ги обрисуват като някакви ходещи светци, като някакви себеотдадени политически монаси, пренебрегвайки факта, че пред камерите им минават самодоволни сноби, които дори за един ден в своя живот не са изпитвали материално затруднение и считат бедността за проблем единствено за тези, които са толкова тъпи и нещастни, че даже нямат пари. Слави Трифонов е това, което „умните и красивите” искат да бъдат, но ги е страх да си признаят.
На този фон единствено е тъжно за България, страната, която удавиха в чалга, в простотия, страната, която можеше да има хубаво бъдеще, но избра телевизионната митология. Трябва да вярваме обаче, че съпротива срещу всичко това ще има. Месиите – и те са хора, и те могат да бъдат наритани яко на избори, нали?/ПИК