Слави – политик?

Ако остане в телевизионната индустрия, го грози безславно затихване на кариерата му. Но ще се докаже ли по-добре извън нея?

Слави Трифонов с рокерски ботуши и яке от дизайнера филип Плейн, яхнал мотор на сцената на „Аре­на Армеец“ или националния стадион, готов да запее „Ние сме лошите в страшния филм“ меж­ду Годжи и Маестрото – това е образ, кой­то много българи харесват и обичат и който няма да разлюбят скоро.

Г-н Станислав Трифонов в костюм и вратовръзка, седнал на заседателна маса между Иво Сирома- хов и Иван Кулеков и разиграващ сценки с подчинените си – за този типаж далеч не е сигурно, че може да се каже същото.

Кой от двата образа ще доминира от тази есен нататък? Задава ли се решителна про­мяна в житейската и професионалната ми­сия на един от най-по­пулярните български шоумени? От седмица насам този въпрос придоби допълнител­на актуалност, след като в собственото си шоу Слави Трифонов извади терзанията и колебанията си наяве. Или поне се опита да се покаже терзаещ и колебаещ се.

Напоследък свикнахме да не обръщаме голя­мо внимание на това предаване, освен ако нямаме роднина, участник в „Играта на хорове“, или племенник в Кеймбридж и ако не се интересуваме от обществено-политиче­ските вълнения на Димо Гяуров, Гого Лозанов и доцент Иво Христов. Миналата седмица обаче Слави си позволи суетата да посвети цял час на своята собствена особа и на шансовете си да стане президент, премиер или какъвто си поиска в тази държава. На помощ му се притекоха верните сценаристи на шоуто му, цитиращи данни от соци­ологическо изследване, което само два уебсайта имали смелостта да цити­рат. Иво Сиромахов дори сравни пазенето в тайна на високия политически рейтинг на Трифонов с пазенето на тайната за Чернобилската авария през 1986-а. Това, като се замисли човек, съдържа­ше почти толкова ирония, колкото в подигравките на актьора сценарист към Пауло Коелю. Демек, властите крият от нас нещо, от което, ако сме предупредени своевре­менно, ще можем да се предпазим адекватно.

Ами, добре тогава, нека не се държим като кому­нистически управници от епохата на Чернобил и поразсъждаваме своевре­менно какви са шансовете на Слави да влезе с гръм и трясък в политиката и да разбичка статуквото. Това, че българинът винаги е търсел и чакал някой месия

който да слезе някъде от небето и „да ни оправи“, отдавна не е тайна за никого. Но „инициативният комитет“ на Слави може да го е загрял чак сега, със закъснението на албански реотан. Не е нужно и да си белгийска социологическа агенция, за да прозреш, че обществото винаги ще е склонно да се уповава повече на някоя харизматична личност от шо­убизнеса, неомърсена от политическото задкулисие и ежедневното взимане на трудни решения, отколкото на който и да било дейст­ващ или бивш политик. От тази гледна точка високият рейтинг, който Трифонов имал и който всички ме­дии в ужас се мъчели да запазят в тайна, прилича на повторно откриване на велосипеда.То оставаше и да няма.

Ако примерно актьорът Захари Бахаров инициира някакъв референдум и всяка седмица говори за политика в „Националната лотария“, броени месеци по-късно и той би имал по-висок рейтинг от Плевнелиев, фандъкова и Кристалина. Ако славната лекоатлетка Ивет Лалова се сдобие с някакъв ини­циативен комитет и седне в средата на заседателна маса, заобиколена от бе­ловласи многознайковци, и тя ще стане потенциален премиер. Нима някой сесъмнява?

Нима не сме гледали този филм нееднократно досега? Жорж Ганчев, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Любен Дилов, Бойко Борисов, Волен Сидеров, Николай Бареков… Това са само част от имената, на които в различни пе­риоди от най-новата ни история българинът беше склонен да даде цялото си доверие. И които впослед­ствие, макар и в различна степен, го

разочароваха, предадоха или просто евтино изи­граха, за да си спечелят някое и друго мандатче на топло. Защо и Слави Трифонов да не повтори този модел, защо да не се впише в тази схема?

Ако питаме сценари­стите му – вече е крайно време за това. Най-малкото защото като министри, зам.-министри и минис­терски или президентски съветници ще получават далеч по-големи заплати от сегашните подаяния на „Седем Осми“. Кулеков най-сетне ще слезе от таратайката, която кара, и ще я замени със служебна кола с шофьор. На Сирома­хов пък вече няма да му се налага да плагиатства и да бълва книга след книга, за да закърпва семейниябюджет.

Слави Трифонов обаче може да е всякакъв, но едно е сигурно – че е по-умен или поне има по-добра интуиция от сценаристите си. Впрочем той така си го е избрал и нагласил – да е заоби­колен от далеч по-семпли умове и характери от, своя собствен. Но да не се отплесваме. В случая’ колебанието на Слави, пораждащо тази странна поза на неощипана мома, която насъбрани около нея ергени кандърдисват да се престраши и да си даде менците да й ги напият, е базирано на неговото ясно осъзнаване, че успехът на експеримента въобще не е гарантиран. Да, той едва ли би имал нещо против да се превърне в новия Симеон Сакскобургготски или Бойко Борисов. Ве­роятно не би се дърпал и да надскочи нивото на Волен Сидеров – канди­дат-президент, достигнал до балотаж, дългогодишен депутат със значимостта на „златен палец“ и човек, от когото дори и в Брюксел се страхуват. Но вътрешният глас на Слави му нашепва, че е много по-възможно той да се превърне просто в новия Жорж Ганчев, Любен Дилов, Росен Петров или Бареков. Защото Трифонов не може да стане новият Сакскобургготски? Тук отговорът е лесен – за­щото не притежава нито историческата тежест, нито аристократичното възпитание, нито род­нинските и приятелските международни контакти на царя. Не е полиглот, няма имидж на благороден добряк и бащица обедини­тел на нацията. Спомнете си и как Симеон стигна до премиерския пост, изненадващо и за самия него. Това се случи, след като тогавашните управля­ващи направиха всичко възможно да му попречат да се кандидатира за длъжността, която много повече би му отивала – тази на президент. Пътят му към „Дондуков“ 1 беше не само постлан с народна любов и носталгия, но и с желанието за възмездие спрямо „лошите“, окопали се на жълтите павета по онова време.

Защо Слави не може да е новият Бойко Борисов? И тук отговорът изглежда прост. Не само защото не притежава особената му харизма на обикновен мъжага от народа и умението му да комуникира с медиите и обществото. Борисов също имаше в ръкава си коза на „онеправдания“, на търсещия възмездие. Спомнете си колко щастлив и доволен бе той от ролята си на главен секретар на МВР и как зорлем го вка­раха в голямата политика, след като преди 11 години тогавашният министър Румен Петков го принуди да напусне този пост. Така Бойко изведнъж се превър­на в кандидат за столичен кмет и останалото, кактосе казва, е история. За Слави Трифонов ще е трудно и дори невъзможно да копи­ра тази формула на „онеп- равданост“. Освен ако не изиграе някаква сценка с „лошата Би Ти Ви“, която го гони незаслужено и оставя стотици негови служители без къшей хляб.

Но не може ли поне дa дублира и надскочи постиженията на Во­лен Сидеров? Та нали лидерът на „Атака“, който едва не стана президент, навремето също беше най-обикновен журналист, а впоследствие и водещ на предаване в непретенци­озна бургаска кабеларка? И тук отговорът е по-скоро не, но не защото Слави няма харизма, съпоставима с тази на Волен. При Трифонов просто отсъства толкова избистрен „образ на врага“. Той няма срещу кого с такава лекота да насъсква електората, както Сидеров го праве­ше срещу цигани, турци, американци, западноев­ропейци и всякаква друга непатриотична „сволоч“. За Слави, който години на­ред припознаваше у Волен свой пълен политически и медиен антипод, би било немислимо да се пробва да влезе в неговите обувки.

Остават моделите Жорж Ганчев, Любен Дилов, Росен Петров и Бареков. Според вас дали Трифонов дълбоко в сърцето си мечтае да го застигне тяхната съдба, да има тяхната кариера След Свйините, прекарани на върха на шоубизнеса? Лесно е да си отговорим, че не. Ако искате жес­токо да обидите Слави, пробвайте някой път да го сравните с усмихнатия поет с китара и фехтовач Жорж. Или с бившия му приятел Любо Дилов. Или с другия му бивш приятел Росен Петров. А какво да кажем за Николай Бареков, който лично му гостува на кожения диван в качеството си на политически лидер преди по-малко от 2 години? За Слави ще е трудно

да повтори дори неговите

краткотрайни успехи, които за известно време го вкараха в устите на хората едва ли не като потенци­ален министър-председа­тел. Защо ли – отговорът е много прост. Трифонов никога не би усвоил без- гъбрачната адаптивност на Бареков, никога не би се научил да сяда на една маса с хора, които до вчера е наричал свои врагове. Компромисът, както правилно изтъква някогашният му партньор Дилов, е последното качество, с което Слави се гордее и би могъл да използва в своя и в нечия друга изгода.

И все пак – ще влезе ли Трифонов в политиката, ок­рилен от обнадеждаващо високия си социологиче­ски рейтинг? Ще зареже ли с лека ръка шоуто, което води вече 16 години и което го бетонира като един от най-популярните българи? Наемам се да отговоря, само че с друг въпрос – а нима има някакъв по-добър изход от ситуацията?

В сегашния си вид „Шо­уто на Слави“ е напълно изчерпано. Ако все още има някаква гледаемост в отделни вечери, те се дъл­жат най-вече на таланта на актьорите и музиканти­те около него. За себична натура като Слави ще е все по-трудно да се примирява с мисълта, че неговата I собствена заслуга за рейтинга на това предаване  от ден на ден клони към  нулата. Какво бъдеще си отрежда Трифонов, ако само подписва и препод-1 писва договори с Би Ти Ви 1 или други телевизии? На четец на аутокю, където I са му написали поредния нескопосан текст. На сри- чащ задаван на въпроси, които гледа от листовете хартия пред себе си и ги редува със спомени от плевенското си детство. И на талантлив, но изморен и болнав шоумен, който чака своето изригване в някоя арена или на някой стадион един-два пъти в годината, а през остана­лото време просто чеше егото си, заяждайки се с подчинените си в преда­ването? В случай, че не е в състояние да прави поне по няколко големи концерта на година и да се отдаде предимно на музиката, за него полити­ката идва като спасителна сламка в труден житейски а 15 луд. ако не пробва шансовете си – ако не сега, то в обозримо бъдеще.

В шоубизнеса Слави е вълк-единак и това му носи успех. В политиката обаче от него ще се изисква да е отборен играч, да се осланя на други по-знаещи и можещи хора от него. И не само да се осланя, но и да ги открива и тика пред себе си. Способен ли е на това? Бърз поглед върху физио­номиите на редакторската му маса дава също толкова бърз отговор – не.

Но все пак говорим за един от най-харесваните мъже в държавата в мо­мента – поне според някои социологически агенции, а и според мен също. Нима човек, който може да организира и направи концерт като онзи на „Васил Левски“ от 25 септември миналата година, не може да управлява и окаяната ни държавица? Вероятно може. Даже със сигурност може. Но може ли да бъде успешен държавник човек, участвал в толкова евтин и смешен водевил като предаването от вторник миналата седмица? Който показва всичко друго, но не и решителност и ясна цел, ясна обществено-по­литическа мисия? Трудно е да се каже, че да. И никакви белгийски социолози не са нужни, за да сме сигурни в това. Но нищо не го спира да опита.

Източник: в-к Уикенд