Потресаваща история на живота си разказа внукът на известния от миналото партиен секретар на МВР Димитър Момчев. Покъртителната изповед обикаля Фейсбук, а в края й внукът на Момчев, който носи неговото име, разкрива, че всъщност от няколко дни мистериозно не знае нищо за майка си, а с другия си роднина – вуйчо си, разговаря през секретарка.
Назначен на 21 години за граничен полицай, няколко лета по-късно тотално провален от алкохол, наркотици и свърталища. Объркано детство, бурни тийнейджърски години, тежки проблеми в семейството, неразбирателство с майка си и вуйчо си, порочна служба като полицай, фаза на разкаяние и особено странна връзка с една безспорно властова и манипулативна дама с претенции за изключителни способности.
Bnews публикува без редакторска намеса изповедта на Димитър Момчев:
Казвам се Димитър Евгениев Момчев и съм внук на известния на цял Добрич Димитър Момчев,който се пенсионира като партиен секретар на МВР в Добрич. Синът му Евгени Момчев се жени за майка ми Малина Радева,понастоящем негоеа вдовица и носеща фамилията му Момчева преди 39 години. Майка ми също е служител на МВР,който за да получи висока пенсия беше преместена от деловодство в последната си година в отдел Наркотици в СДВР.Няколко месеца след пенсионирането си тя отново беше назначена в МВР.Неин брат е ген.Кирил Радев,бивш директор на НСБОП,който на като бях на 21години ме назначи като граничен полицай на Аерогара София през 1998г.Там аз използвах дадената ми власт,за да изнудвам минаващите през границата, без законово осмование,за собствено обогатяване и така потънах в блатото на корупцията и наркотиците.Интересното е, че колкото повече затъвах в блатото ,нито майка ми,нито вуйчо ми ми направиха забележка.По-късно като попитах вуйчо ми защо ме е иставил да крада той ми отговори,че не знаел че правя такива неща.Всеки изминал ден изпитвах все по-голямо напрежение и желание да избягам от тази действителност и тъй като нямах сили да се разбунтувам открито продължих да се друсам,да се държа безотговорно към изискванията на вуйчо ми и майка ми,докато отношенията ни станаха ужасни,видно от видеото,което ви изпратих.От там насетне за да си набавям наркотици станаха дребен мошеник,започнах да завличам приятелите си с дребни суми.Реших,че е добре да се присъединявам към добри хора с користна цел и да преживявам някакси покрай тях.Това продължи докато съдбата не ме отведе при Марта Петрова от Ново село,обл.Видин.Нещата,които тя ми каза отначало бяха самата истина,която аз не исках да призная пред самия себе си и непрекъснато я отхвърлях.Не веднъж тя ме прогонваше включително и веднъж с полицейска заповед.В резултат на общуването с нея загубих желание да пия алкохол,да пуша цигари и марихуана, да се друсам.Времето,в което тя ме допускаше в имота си работехб в градината-копаех,плевих и т.н.От физическата работа и добрата храна,която тя ми даваше аз укрепнах физически.Промяната беше видима за всички мои познати при завръщанията ми в София.За мое учудване единствените недоволни бяха вуйчо ми и майка ми.Вуйчо ми престана да общува с мен,не ми вдигаше телефона, а майка ми беснееше и ми забраняваше да общувам с Марта Петрова.Твърдеше,че й е чела досието и че не бива да общувам с нея.Всеки път когато бях в Ново село,майка ми звънеше през ден и ми казваше да се махам от там, а в София отново се връщах към стария начин на живот.Не можех да проумея как е възможно моето семейство всячески да се опитва да ме отклони от пътя,по който аз се разделям със само му си навици и поведение.Такива бяха отношенията ни включително и на рожденния ми ден 26.07.2016 когато майка ми звъня няколко пъти по телефона и все ме пита ме къде съм,с кого съм,какво правя там и ми държеше заповеднически тон.Раздразнен от тона й казах,че съм в Австралия.От тоя момент до днес не съм й чул гласа.Няколко часа след последния скандален разговор с нея при разговор с братовчед ми Момчил Димитров научих,че смъртта на баща ми на 22.08.1981г. не е била нещастен случай,а убийство,което било потулено от дядо ми Димитър.Понеже бил влиятелен човек е потулил убийството под мотото „Митко така и така вече няма баща,поне да има майка“.Дадох на Момчил телефона на майка ми да й каже какво се говори в Добрич за убийството на баща ми.Той твърди,че без да търси информация за случилото се различни хора са му казвали едно и също нещо за вуйчо му и мой баща.Момчил звънял няколко пъти,аз също звънях и след като майка ми не вдигаше той й изпрати следното съобщение:
4eatit ti rojdennik da e jiv i zdrav!!! Istinata rano ili kasno izliza na jve za obistvoto na vui4omi Evgeni Momchev, i az ve4e znam koi umi6leno sa butnali vui4omi ot terasat, a mi e interesno kak savesta na tezi hora im dava mira da jiveijt?
Четвърти ден вече се опитвам да се свържа с майка ми и вуйчо ми.Неговата секретарка ми каза,че той е забранил да ми дава телефона му, майка ми или не вдига или затваря,а като й звъннах от друг номер вдигна и веднага затвори след като ми чу гласа.За това се обръщам с молба към гражданите на гр.Добрич всеки от тях който знае нещо по случая и има желание да ми каже истината да се свърже с мен на тел. 0988765883 или да пише на мейл evgenimomchev@abv.bg.Предварително благодаря на всеки,който ще се отзове на моя зов за помощ./БИ НЮЗ