17 месеца преди България да поеме ротационното председателство на Европейския съюз, може категорично да се прогнозира, че то всъщност ще е повече Брюкселско, отколкото наше.
И не само, защото Великобритания реши да напусне ЕС, с което срокът на подготовката бе съкратен с половин година, а и защото евробюрократите никога няма да допуснат нечие председателство да се провали, което би било провал и на Европейската комисия. Така отговорните лица у нас могат единствено да извлекат дивиденти. Потърпевши ще бъдат част от държавната администрация, която пряко ще се ангажира с подготовката и самото Председателство, а основно и данъкоплатците, особено когато вече е ясно, че прогнозните разходи от 50-60 млн. лв., вече се изчисляват на 150 млн. лв.
“И утре да кажат, и утре ще се справим”, бодро обяви в края на юни в Брюксел премиерът Бойко Борисов, след като за първи път се заговори, че на България може да й се наложи да “ръководи” ЕС от 01 януари 2018 г., а не през втората половина годината. Оптимизмът на Борисов вероятно идва и от факта, че зад гърба му в белгийската столица стоеше ръководителят на Постоянното представителство на България в ЕС Димитър Цанчев. Очертава се, че дипломатът ще е този, който основно ще отнесе тежестта на Българското председателство.
Защо се стигна до ситуация, че всъщност Председателството само формално ще е Българско, а всъщност ще е Брюкселско?
Още през 2012 г. с публикацията “Ротационното председателство – зрелостният изпит за членството на България в Европейския съюз” проф. д-р Ингрид Шикова на практика изгражда Стратегията, която държавата трябваше отдавна да е започнала да прилага. Професор Шикова изрично посочва, че най-късно в края на 2014 г. трябва да е постигнато политическо съгласие по организацията, приоритетите и осъществяването на председателството. Нещо, което и към днешна дата не е направено. Срокът, поставен в научния труд, случайно съвпадна с началото на мандата на настоящото правителство. С тази разлика, че вместо с подготовката, двама от министрите в кабинета на Борисов водеха “окопна война” за това – кой да има ръководната роля. Претенции за това да координира подготовката и самото Председателство напълно логично имаше външният министър Даниел Митов. Амбициите на вицепремиера с ресор европейски въпроси Меглена Кунева обаче се оказаха по силни и в крайна сметка, наред с борбата с корупцията и образованието, министърът на просветата успя да получи лидерската позиция. Тоталният разнобой между Митов и Кунева стана видим и в сряда, когато посред нощ от Съединените щати външният министър информира първи във Фейсбук, че България ще “ръководи” ЕС от 01 януари 2018 г., докато в София Кунева още не бе смогнала да намери време, за да информира акредитираните журналисти в Министерския съвет.
Защо за Кунева е толкова важна водещата роля в Българското председателство на ЕС? Защото това е ключова възможност да получи последващ пост в Брюксел, който би бил идеален бряг за спокойна кариера след края на настоящия управленски мандат. Лидерската позиция на Кунева в подготовката на Председателството, се оказа идеална възможност и за партийния актив на Движение България на Гражданите. Някой съпартийци на Кунева вече започнаха да печелят “малките” обществени поръчки, свързани с услуги за Председателството, а други се надяват, че ще намерят кариерно развитие в т.нар. Щаб. Дори и да наложи военна дисциплина, бившият заместник-министър на външните работи и бивш посланик в НАТО Любомир Иванов, който в понеделник официално ще трябва да поеме ръководството и да стартира работата на Щаба на Председателството, трудно би могъл да се справи, защото всички срокове, от подготовка на инфраструктура, през обучение на администрацията, до комуникационно стратегия, отдавна са били забавени.
1000-1200 души трябва да преминат обучение за Председателството. Според доц. Шикова това е трябвало да стане още миналата година. И тук езиковите умения са най-малкия проблем. Тотално забавяне има във формулирането на политическо послание. По инерция Кунева лансира повече приобщаване, повече Европа, в момент, в който ще се водят преговори между “Шарлеман” и “Даунинг Стрийт” 10 за напускането на ЕС от Великобритания. Ако, обаче се пита премиерът, то Борисов веднага би казал – повече кохезия.
Единствено доволните от скъсяването на сроковете за подготовката на Председателството всъщност са правителствените и бизнес кръгове, които ще трябва да подготвят инфраструктурата. Към момента текат процедури за ремонт на сградата на бившия Партиен дом, за което трябва да отидат около 24 млн. лв., където Народното събрание ще трябва да се премести. Открита е процедура за ремонт на Дом №2 на Резиденция “Бояна”. Ремонтът на НДК тепърва ще се уточнява, но отсега е ясно, че ще трябва да се случи чудо, за да може на 31 декември 2017 г., всичките ремонти да са приключили. Много е вероятно, подобно на оградата между България и Турция, която се изгражда без провеждането на обществени поръчки, след изрично решение на Народното събрание, още в началото на септември Борисов да поиска същото и за инфраструктурата за Председателството. Ситуацията е форсмажорна, а Председателството трябва да е приоритет, да не се излагаме пред европейците, ще каже Борисов и никой няма да държи сметка за непрекъснато поскъпващите ремонтни дейности. Пък и ако започнат да се появяват дефекти, оправданието ще е ясно – кратките срокове.
Всички тези рискове биха били минимизирани, ако България реши, че вместо да прави централизирано Председателство, при което повечето прояви ще се проведат у нас, бъде избран по-евтиният вариант – децентрализирано Председателство, при което съставът на Постоянното представителство на съответната държава-членка в Брюксел се увеличава и по-голямата част от мероприятията се провеждат в белгийската столица, където са и основните институции на ЕС. Това би спестило, както излишни разходи, но пък би ограничило събитията, които родните политици биха могли да употребят за предизборна кампания.
Премиерът Бойко Борисов е изправен пред деликатен избор. От една страна, ако София се провали, то това би бил провал за него, не толкова за ресорния вицепремиер Кунева, която още отсега се оправдава, че подготовката е закъсняла, сякаш тя зависи от друг, а не от ресорния заместник министър-председател. Така, че Борисов може да избере по-евтиния вариант и да натовари с повече работа посланик Димитър Цанчев. Това обаче ще намали възможностите за платен от данъкоплатците скъп ПР на наша територия, особено в края на мандата и в навечерието на парламентарните избори. Изместването с шест месеца на Българското председателство на ЕС дава повод на премиера, първо да откаже да се кандидатира за президент, но и да поиска “вот на доверие” от опозицията за оставащите две години от мандата. Пред Борисов се отваря перфектната възможност, да обяснява всевъзможни политически грешки и ходове, които и най-безгрешния управленец би допуснал, с Председателството, чийто успех би бил гарантиран само, ако има стабилно управление, т.е. правителство, на което министър-председател е лидерът на ГЕРБ. /БГНЕС