Първият мерцедес на Тато, кадилакът, возил Гагарин, пакардът на Вожда, чайките, с които пътували Фидел Кастро, Людмила Живкова, Горбачов
Голяма част от ретро лимузините, возили Тодор Живков, Людмила Живкова, Фидел Кастро, Леонид Брежнев и други комунистически величия, продадени на търг от Националната служба за охрана, са били прехвърлени в чужбина.
По нейна информация държавната охрана се е освободила общо от 46 мерцедеси и чайки, които са били официалните автомобили на властта преди 10 ноември 1989 г. Поне половината вече не са у нас.
Един от първите мерцедеси, купен за Тато, бе изложен на търг за стари автомобили в Германия преди година на стартова цена от 175 хил. евро. Как се е озовал там, никой не знае. Информация за собственика не фигурира в съобщението за аукциона. Също така не е ясно и в чии ръце е преминал.
Тодор Живков се е возел в мерцедес, който бил заобиколен от две волги отпред и отзад а първа вървяла пилотната кола на КАТ.
През цялото време, което е прекарал на върха, бившият Първи е ползвал почти само мерцедеси. Колите са подменяни, след като навъртят 50 хиляди км, разказват запознати. А последните две, возили Живков в края на 80-те години преди падането му от власт, все още стоят в гаража на НСО.
Едната за дълго време беше зачислена служебно на Симеон Сакскобургготски като премиер и после като член на Съвета на тройната коалиция (2001-2009). Това е и автомобилът, който има най-сериозната бронировка в автопарка на НСО. И въпреки че през 2001 г. в началото на мандата на царя вече е бил над 12-годишен, му е бил даден, защото бил най-надежден, разказват служители на службата за държавна охрана.
Навремето за този мерцедес администрацията на бай Тошо направила специална поръчка.
Останалите коли дори от същата марка нямали такава бронировка.
Людмила Живкова също се е возила с немски автомобили – модел 220 и 230, твърдят наши източници. Къде са те, не се знае. Вероятно също са изнесени в чужбина.
Според информация в началото на 80-те години българските гранични полицаи са хванали контрабанда от 40 мерцедеса, които били конфискувани и дадени на разположение на властта.
Само че били пребоядисани в черно. Оригиналният им цвят бил жълт и от УБО преценили, че не е добре да возят членовете на Политбюро или министрите в толкова ярки коли.
„Тъкмо се чудеха дали да купят мерцедеси, или рено за висшето ръководство, та тази контрабанда сложи край на дебатите“, обясни очевидец. В началото на 90-те години НСО е изгубила дирите на няколко автомобила на бившите величия, истински змейове за своето време.
Най-ценният е пакардът на Георги Димитров, който му е подарък от Сталин и е оценен на 6 млн. долара. Той е откраднат през 1992 г. и е открит преди 3 г. в Чикаго в частен музей с надпис „Колата на Сталин“.
А Вежди Рашидов поиска от властите в САЩ съдействие за връщане на уникалната машина у нас. Пакардът тежи 7 тона и е дълъг 6 метра, с мощност 240 коня. Подът е направен от стомана с дебелина 6 см. Стъклата са дебели 10 сантиметра и тежат около 200 килограма. Прозорците се отварят донякъде, като се повдигат със специален крик. Развивал до 140 км в час.
Следите и на светлозелен „Кадилак 62 кабрио“ се губят. Той е бил купен заедно с още един такъв след прословутия Априлски пленум през 1956 г., когато на власт идва Тодор Живков. Вторият все още е в гаража на НСО. Те са се използвали при паради.
„Влизаха в употреба и като катафалки при официални погребения на по-първи хора, но не само. Спомням си, че единият беше отпуснат за триумфален тур, когато дойде космонавтът Юрий Гагарин. Той се повози в него“, разказаха запознати. Също в неизвестност е и червено ферари, което не е било купувано за нуждите на комунистическите лидери, а е било конфискувано като контрабанда на границата и предадено на УБО.
Липсва и съветска кола – червен кабриолет ЗИС-110.
Политбюро и чуждите гости пък са били качвани на руските чайки. НСО престанала да вози политици на тях чак към 1995-1996 г. според запознати. 8 от тях през 2008 г. на търг, проведен от НСО, купува самоковецът Емилио Младенов-Хени. За тях плаща обща цена от 300 хиляди лв. Три са от по-стария модел чайка ГАЗ-13, а останалите 5 – от чайка ГАЗ-14. „Те са били предназначени за делегации, не са били персонални. Доколкото знам, в тях са се возили Фидел Кастро, Ерих Хонекер, Николае Чаушеску, всички комунистически лидери. Сега вече не са при мен, продадох ги година след покупката на една естонска фирма“, обяснява Хени.
Избрал прибалтийската държава, защото разбрал, че там по закон се освобождават от мито коли, внесени от бивша социалистическа страна. По думите на Емилио Младенов много колекционери гълтат подобни автомобили като топъл хляб, рециклират ги и тогава вече цената им се вдига космически.
Само реставрацията струвала по 250 хил. долара на автомобил, а това вдига и крайната цена. „Аз обаче не спечелих нищо. Нямах пари, за да станат 8-те чайки като нови. 3 г. им плащах застраховки, данък в общината, какво ли не.
Не ми се рентираше тази покупка. Продадох ги само с 50 хиляди лв. по-скъпо – за 350 хил. лв., защото не бяха рециклирани“, допълни Хени.
Според него видни български бизнесмени също държат по една чайка в гаража си.
Той бе осъден за отвличане и побой над двама млади мъже, но почти година успяваше да се измъкне да не влезе в затвора. Оправдал се с трудно придвижване и операции на крака, а в. „24 часа“ го снима през септември 2012 г. в перфектно здраве.
Известен е в родното си село Доспей като председател на ловно-рибарското сдружение в Самоков и командва 700 ловци в нарушение на закона и устава. Пред него на пострадалите двама младежи били закачени метални белезници на ръцете, а халките им – за куката на телфера в халето, която висяла на метални въжета.
Емилио Младенов започнал да натиска бутони, с които рязко вдигал и спускал куката, при което мъжете висели във въздуха.
Заради бързината на движението те изпитвали непоносими болки в китките на ръцете, които трудно издържали тежестта на висящите им във въздуха тела. Докато вършел това, Хени ги обвинил, че са откраднали радиаторите на негов строителен обект, което те отрекли.
Накрая ги спуснал надолу, без да опират пода, и започнал да им нанася удари с дървена бухалка и метален прът. От време на време излизал от халето и се връщал с чаша алкохол. Действието се развива 4 г. след като Хени е купил 8 от чайките на властта и вече ги е препродал в Естония.
Други две от прословутите съветски лимузини също извън страната, макар и купени от българин. Августин Пейчинов, бизнесменът, живеещ в Манхатън, се е сдобил с тях като атракция за хотелите си в САЩ, твърдят източници от НСО. Според гардове и други от соцвозилата са в чужбина, защото на търговете интерес са проявили още руснаци, украинци, австрийци, германци.
Не се знае дали впоследствие те не са сменили отново собствениците си след рециклирането и оскъпяването, какъвто е случаят с 8-те автомобила на Хени. Няколко от чайките все още са в България. Фирми за организиране на абитуриентски балове и сватби са ги реставрирали и ги дават под наем за тържествени събития.
За 4 часа ползване на автомобила цената е 360 лева, като в нея е включено гориво за пробег от 70 км, както и шофьор. Ако обаче чайката трябва да бъде транспортирана извън София, цената излиза двойна. За по-тузарския модел ГАЗ-14 цената стига и до 500 лв. за 4 часа. Други чайки обаче са изнесени от страната още след търговете.
През април 2008 г. НСО продава на търг 4 чайки, три от които купуват български търговци от Северна България. Впоследствие те пуснали обява да ги препродадат на двойни цени. Четвъртата е минала в ръцете на гръцки гражданин. Три месеца по-късно НСО отново е обявила търг за 20 чайки, 7 мерцедеса, 9 волги, 11 лади и 14 роувъра. Част от тях са купени от бизнесмени от Австрия, Германия, Гърция.
През лятото на 2005 г. НСО се освободи от 7 чайки по 25 хиляди лв. и 12 мерцедеса пура по 18 хил. лв. Не само чайките са обект на интерес за износ в чужбина. През 2003 г. НСО продава 2 бронирани ланчи, „Мерцедес 500 СЕЛ“ и 2 джипа роувър.
Едната италианска кола е била с много сериозна защита, която навремето е струвала 610 хил. лв. Имала
трипластови стъкла с дебелина 3 см и метален кожух бронежилетка
Тя също е била използвана от Тодор Живков, твърдят запознати. Нея я купува българин, но не е ясно дали вече не е изнесена в чужбина. Неизвестна е съдбата и на още по-стари автомобили, возили Васил Коларов, Антон Югов и екзарх Стефан. Бившият шеф на асоциацията на барманите Петър Петров пък купува 4 пакарда, единият от които бил на екзарх Стефан. В негови ръце са били зисът на Васил Коларов и зимът на Антон Югов. Впоследствие ги препродал и няма представа къде са. „Общо струваха не повече от 5000 лв., защото не бяха реставрирани. Знам, че две от колите ги купиха посредници от София и Пловдив, но за кого ги вземаха, нямам представа. Може и да са в чужбина, може и да са тук“, обясни Петров пред „168 часа“.
Най-скъпата кола от тези на бившите величия, която не е изнесена в чужбина и е в гаража на НСО, е „Мерцедес Бенц 600 Пулман“ от 1970 г. Ако се пусне на търг, цената му ще стартира от 1 млн. лв., но подобни автомобили в Германия се търгуват и по 2 млн. лв. В него се е возил главно Тодор Живков, но и Леонид Брежнев. Мерцедесът е кабрио и затова е използван на паради. Още тогава е произведен с климатик, тапицерия от естествена кожа и минибар. Запазен в гаража на НСО е и ръчно изработен румънски джип „Аро 304“, който Тато е получил като подарък от румънския си колега Николае Чаушеску. Той го поръчал специално, като от модела са произведени само 4 броя.
Най-старите лимузини в гаража на НСО са два зиса, които по заповед на Сталин, който е бил фен на пакард, са копирали американския модел, но габаритите им са по-големи. Освен тях при държавните охранители се пазят и други съветски машини – ЗИЛ-115, които са возили членовете на Политбюро. Затова хората ги наричали членовози. Те са бронирани и имат електромагнитна защита срещу бомби, газови атаки и дори устройство срещу спукване на гумите. А подът и вътрешната страна на вратите са тапицирани с мечи кожи.
Освен тузарските коли в гаража на НСО все още стои и джип фолксваген, подарен на Владимир Живков от бившия ръководител на ГДР Ерих Хонекер.
Чайката на Цола Драгойчева е в Пловдив
Чайката на Цола Драгойчева обаче остава в България. Първият, който я купува, е бизнесмен от град Раковски. През 1996 г. той е пред фалит и разпродава каквото може. Включително и соцвозилото. Новият му собственик – Иван Ботушаров, производител на алкохолни напитки от Пловдив, го купува на нищожната цена от 700 долара.
„Знам, че сега може да струва и 25 хил. евро, а в Германия тръгват от 40 хил. евро нагоре, но тогава имах късмет да я взема евтино. Сега разбирам, че всъщност съм на печалба“, разказва Ботушаров пред „168 часа“. Той проявил интерес към чайката от колекционерска страст. Моделът бил от 1956 г.
„Понеже това е рядка кола, реших да я взема. Скоростната кутия е автоматична, двигателят е с 5000 кубика, а явно не е карана много. Беше на 30 хиляди км, а и сега не е на много повече, защото аз също не я ползвам активно“, обясни собственикът на ретро автомобила на Цола Драгойчева. Колата е по-обикновено, не е бронирана като на Тодор Живков.
Салонът обаче е красив и тапицерията му е скъпа. Чайка ГАЗ 14 има маса и столчета пред задната седалка, както и хладилна камера за изстудяване на напитки. От чайка ГАЗ-13 в Съветския съюз са произведени общо 3200 бройки. Колата е автоматик. От следващия модел – ГАЗ-14, са изработени още по-малко автомобили – общо 1120. По-новият вариант е 6 на 2 метра, двигателят му е с 5530 кубика, а мощността – 220 конски сили. Чайките в зависимост от модела си са стрували между 13 и 17 хил. евро.
Специален вагон вози Брежнев до Банкя
При последната му визита в България за Леонид Брежнев е бил изработен специален вагон за влак, с който пътувал от София до Банкя, разказаха запознати. А иначе за съветските гости, когато идвали на посещение в България, са влизали в употреба лимузините от марка ЗИЛ.
Те според служители на НСО не били удобни, били тежки и затова при търговете няма кой знае какъв интерес към тях.
След като навъртят 50 хиляди километра, прехвърляли возилата от Живков на други
Строга система за експлоатация на колите е съществувала в гаража на някогашното Управление за безопасност и охрана, което е пазело Тодор Живков и останалите от Политбюро, разказаха запознати с реда, който е бил въведен по соца.
Автомобилите, които са возели Тато, са били спирани, като навъртят 50 хиляди километра. Тези на Гриша Филипов, Милко Балев и останалите членове на Политбюро са били карани до 70-80 хиляди километра, след което били прехвърляни на кандидат-членовете и секретарите на висшето партийно ръководство. За министрите, първите секретари на БКП и кметовете на големите градове границата за употреба на една кола е била 130 хиляди километра. И след 250 хиляди километра са били продавани на обикновени хора от някогашната фирма „Мототехника“./168часа