Ивайло Иванов Иванов – Играта е музикант и водещ, роден на 25 април 1985 г. Едва 18-годишен започва да се изявява като радиоводещ в първото и единствено хип-хоп радио у нас по онова време – радио “Мила”. Там Ивайло е автор и водещ на предаването „Ти искаш комерс – на ти комерс“.
Шоуто предизвиква огромен интерес сред феновете на черната музика в цяла София. Именно по това време Играта е забелязан от Мишо Шамара и е поканен от него в лейбъла „R & B Records“. Така младият рапър става единственият член от София. Под крилото на Шамара, Играта записва ремикс на хита си „Искаш да танцуваш“ feat. Конса & Angel. Следват редица хитове.
Рапърът дава едно най-личните си интервюта само пред ”ШОУ”- за отношенията с Криско и Румънеца и Енчев, Устата и ДесиСлава. За това как едно момче от улицата става голяма звезда и не спира да се надява, че баща му се гордее с него. Играта – за живота, който трябва да се живее като на игра!
– Ивайло, как ще прекараш оставащите летни месеци, къде ще почиваш?
– Изключил съм си най-тенденциозно и тържествено телефона до 30 юли. Просто искам да намеря време за себе си и да си почивам. Обожавам да пътувам, за мен това е като адреналина за някои спортисти. От известно време ходя и на фитнес.
Обичам да обичам да пътувам в България, да обикалям тази китна, хубава, прекрасна страна, защото ние имаме уникални кътчета. Забавно винаги има.
Последния път пътувахме заедно с Тото и Лъчо от група “Скандал”. Видяхме един камион и
се разврякахме все едно има катастрофа
Даже го записахме и скоро ще си го качим в профилите. Един път тръгваме с Лео към Варна, пътувахме 3 часа. По едно време спираме в Бургас, в хотел със същото име като този в морската столица. Тогава си казахме – не сме ли за Варна…тогава какво правим в Бургас? Обикновено има и такива моменти – тотална обърквация!
– Ще ми разкажеш ли за първите си стъпки в музиката? Как започна всичко? Защо точно рап?
– Всичко започна от даскалото, тогава се събирахме с мои приятели, нахлувахме в стаите в свободните часове. Всеки си носеше листата с това, което е записал, и се надпявахме. Дори имаше едно момче, викахме му Сричката, защото сричаше. Няма да забравя това време, бяхме една голяма група. Музиката винаги е присъствала в моя живот.
Майка ми е писала текстове на песни за големи величия от популярната естрада. Може би тя ми е дала пример. Докато е била бременна, си е кънтяла на една китара и явно съм попил! От друга страна, баща ми ми е дал хъса за спорта, защото той, лека му пръст, играеше в “Славия”.
Рапът перфектно ме описва. Не мога да си представя моментите, в които съм играл баскет и не съм слушал хип-хоп. Спомням си първите песни, например група “Амнистия”, която слушах приглушено, защото баща ми влизаше в стаята и ми се караше.
Това, което аз виждам в последно време, е далече от културата на рапа. Съвсем скоро имаше пост в мрежата от пионерите на хип-хопа, които много държаха на думите. В момента не се пее рап.
– Как започна в началото в радио “Мила”? Там си водещ и автор?
– Бях с едни кубинки, имаше огромен сняг. Вървях с един мой приятел. Носехме си двете дискчета с песни. Чухме за едно радио, само за хип-хоп, което се пуска в София. Всичките други станции пускаха всякаква музика. Търсихме дълго адреса на станцията, докато накрая не го намерихме. И така…в един сняг влязохме в голям блок (смее се). Изненадах се от топлото посрещане на тогавашния шеф на медията.
Оставихме дисковете, хората успяха да чуят песента, почнаха да я искат. Няма да забравя, беше 8 март, когато ми казаха: “Искаме да пробваме да си водещ”!
Аз останах без ума и дума. Така започна кариерата ми. Дори си спомням първия въпрос, който зададох на всички дами, и телефонът гръмна:
“Защо момичетата носят прашки?”
(най-простото нещо, което ме вълнуваше тогава).
– Тогава се запознаваш с Мишо Шамара?
– Първият ми хит “Искаш да танцуваш” ни запозна. В радиото имаше R&B club, отидох там на едно парти. Дори получих покана да направим ремикс на първата ми песен. Покани ме в неговия лейбъл, дори бях единственият човек от София, който успя да влезе в тази варненска компания. Истории с Мишо имаме много. Една вечер пътувахме за Варна с неговото възпято БМВ. На задната седалка бяхме аз и 100 Кила. Каква мъгла имаше тогава!
Докато не ни спря един полицай. Мишо отвори прозореца и полицаят каза: “Ама ти нашето момче ли си, ти Шамара ли си? “ Дълги разговори водихме.
– Хората свързват тази музика с дрогата? Ти използвал ли си наркотици?
– Наркотиците не се свързват вече с рапа. Чувам поп фолк изпълнители, които възпяват разни бели магии и вдигат хеликоптерите. Някои хора зад Океана пеят: “I am inloved with coco”, но може да става дума за Коко Динев, кой знае… Аз съм пробвал трева, не мога да го отрека. Не пуша цигари, никога не съм пушил дори. Кафе пия от 2 месеца.
– Преди време имаше няколко проекта с ДесиСлава, изключително успешни бих казал. След това пишеш текстове за другифолкпевици. Как така започна с фолка?
– Не съм я търсил аз, тя самата ме намери и ме избра. Можете да питате нея защо.
Паснали сме си като характери. ДесиСлава – чалга или не, има глас. Това, че не правим вече дуети, не е, защото сме се скарали. А защото така сме решили.
Смятам, че сме оставили трайна следа в историята на музиката. Не деля хип-хопа и чалгата.
Писал съм песни за Райна, Expose, ДесиСлава. Правил съм две реклами, в които са участвали две поп фолк изпълнителки. Пиша до днешен ден текстове. Обичам да експериментирам със себе си, животът е прекалено къс.
– Устата набляга предимно на поп фолк дуетите…
– Не искам да правя повече поп фолк проекти, защото това не ми е приоритет.
Устата без това мина всичките вече, той да ги прави. И на мен би ми дошла добре една крупна сума, която се изкарва от това. Устата е човек, който може да ви даде представа как, когато пожелаеш да бъдеш отдаден изцяло на едно нещо, можеш да го направиш. Браво на него! Щом това го задоволява и му е ок. До ден-днешен получавам покани от фолк изпълнителки, но отказвам.
– Част си от вечната четворка с Рафи, Део и Лео? Как се запознахте?
– Мога да ти кажа, че съм много учуден как се случи всичко, никога не съм го предполагал. С Део още от времето, когато съм му бил фен, съм се чудел как не остарява. Но аз казах, че Део е хапан от вампири и ще го докажа. Той ми е пример за професионалист. Запознахме се в БНТ, останах приятно впечатлен от неговата чистота и човечност и до ден-днешен ми е много добър приятел. С Рафи се запознахме в “The Voice”, взимал съм му интервюта. Едно много усмихнато и мило момче.
Лео е много близък мой приятел, дори бих казал брат. Познаваме се от 10 години. Имаме страшно много истории, които ни свързват. Да е жив и здрав. Имаме много забавни случки с него. Веднъж отидохме на един концерт и едно момиче раздаваше пластмасови свирки. Тя през цялото време крещеше:
“Искате ли свирка, искате ли свирка?”
Мен също ме попита – казах: “Не, благодаря ти”. Отива при Лео и му казва: “Ти искаш ли свирка?” А той: “Как така свирка, аз има приятелка, ти на мене предлагаш?!” Той вярно си помисли, че му предлага френска любов, не се бъзикаше! (смее се).
– Имаше конфликт с Румънеца и Енчев – какво се случва сега?
– Конфликт е силно казано, просто накрая всеки пое по своя път. Дори в момента се засичаме по едни общи участия. Не сме се карали, не сме се съдили. Всичко е малко пресилено.
– Помниш ли първият си хонорар от рапа? Какво си купи с него?
– Купих лекарства на баща ми. Той почина преди няколко години, всичките пари, които съм изкарвал, съм ги давал на него, за неговото лечение. Радвам се, че накрая видях баща ми с малко повече пари в джоба и с нужните му лекарства. Надявам се, че ме гледа там отгоре и ми дава сила.
– Какъв човек е Ивайло? Как би се определил в няколко реда?
– Луд по своему и борбен. Може би човек, който е до болка оптимист, мразя дребнавите неща. Все още ми правят впечатление как има идиоти, които си хвърлят боклуците през прозореца. Или пък как плюват по улиците. Тези неща все още ме дразнят.
– Често можеш да бъдеш засечен във фитнеса? Да не си от онези мъже, които често се снимат, докато вдигат тежести?
– Фитнесът е мястото, което ми помага да се капсулирам и да се запазя от външния свят. Имам дисциплина, което е много полезно. Още докато баща ми беше жив, му направи впечатление, че качвам килограми и трябва да спра.
– Разкажи ми за любовта?
– Играта в последно време си има не играчка, а игра. Радвам се, че от известно време имам една изключително стойностна жена до себе си. Тя дава всичко от себе си, за да запазим този съюз. Вече от 5 месеца сме заедно и се надявам времето да покаже само хубави неща.
– Готов ли си да бъдеш баща?
– Кой може да го каже…обичам децата, не ме дразнят. Божа работа.
– Лошо момче ли е рапърът Играта или всичко е само имидж?
– Не мога да скрия, че е имало моменти, в които съм бил лош, в детството си, в младите си години. Имал съм моменти, в които не съм постъпвал правилно.
Все пак съм момче от улицата. Не се срамувам обаче от нищо, това е моят живот. Имал съм моменти, в които не съм постъпвал правилно.
Едно интервю на Костадин КОСТОВ
Криско да не забравя откъде е тръгнал
Искрено се надявам Криско да не забрави една фраза – това, че не трябва да забравяш хората, с които си бил някъде, разказва Играта пред “ШОУ”.
Можеш да забравиш от къде си – но хората – никога. Надявам се да съумее да се запази, а не да придобие навици и начин на поведение, които са неприятни за мен. Познаваме се от много години, помня го от времето, когато ми пишеше в Myspаce, една първа социална мрежа, където ме молеше за съвети и какво ли още не. Нямам какво друго да кажа, желая му успех и да не забравя от къде е тръгнал, надява се рапърът.
Искал да прилича на Жан Клод ван Дам
Правех женски и мъжки шпагат и исках да стана каратист. Любимият ми детски спомен е от една Коледа. Бях награбил един телефон, който имам чувството, че е бил по-голям и от мен. Имаше жица и беше с шайба, бях много щастлив, защото чрез него усещах близостта на татко и майка… А елхата е най-големият ми спомен от детството, връща лентата назад Играта./ШОУ