Преди 8 хиляди години на Централните и Източните Балкани, т.е. по днешните български земи, се е зародила първата високоразвита цивилизация в Европа. Доказват го разкритията на археолога проф. Васил Николов в софийското селище Слатина и разкопките му в Провадия, Капитан Димитриево, Караново, Капитан Андреево, Мурсалево и останалите древни селища по долината край Струма. Както и откритията на неговите колеги в Стара Загора и в богатия на злато и накити Варненския некропол.През тези две златни хилядолетия се създават първите най-големи къщи в Европа – с изключително сложна за онова време архитектура, първите каменни крепости, най-старото обработено злато в света, първият промишлен за мащабите на онази епоха добив на сол и мед, пише „168 часа“
Тази цивилизация е била на изключително високо духовно ниво
Тя е разполагала със стройна система от идеограми, които се повтарят навсякъде из Централните Балкани и бреговете на Дунава. В стремежа си към съвършенство тези хора създавали едни от най-красивите цветни керамики, обект на възхищение по цял свят.
Появата им тук се свързва с миграция от Предна Азия. Предполага се, че между десето и седмо хилядолетие преди Христа Европа е била много рядко населена.
Това са били предимно ловци, събирачи, които вървели след животните, движейки се на север, в резултат на което южните зони били доста обезлюдени – разказва проф. Николов. – Нямаме доказателства за население по нашите земи от 14-о до 7-о хилядолетие преди Христа. Освен малко мезолитни кремъчни сечива от Побитите камъни, останки от живота на малки групи от хора в района.“ В останалата част от страната археолозите не откриват нищо от този период.
Ситуацията се променя през девето хилядолетие преди Христа.
„Тогава отделни групи от Предна Азия напускат така наречения Плодороден полумесец – зона, обхващаща части от Израел, Йордания, Сирия, Иран, Ирак, Югоизточна Турция – разказва Николов. – По това време там се извършва преходът от присвояваща към произвеждаща икономика. Резултатите са невероятен взрив на културата, огромни каменни светилища, каменна архитектура, кръгли постройки, изградени от хора, които съчетават лова със скотовъдството.“
Според професора в този период се извършва и една невероятна трансформация на мисленето.
„Именно тя е в основата на принципите на мислене на съвременния човек, променя се цялата концепция за света“, разказва той.
Климатът обаче се влошава и отделни групи хора се насочват към Балканите. Някои избират маршрути през Егейско море, използвайки постоянното морско течение и така стигат до долините на Струма, Места и Вардар. От Софийското поле някои навлизат в Тракия, други продължават към Средна Европа. Големи групи се настаняват в селища около Струма.
В този процес Слатина-София се оказва едно от най-ранните селища
„При разкопките открихме къщи от ранния неолит на 7 нива – разказа проф. Николов. – Второто отдолу нагоре – от края на седмото или началото на шесто хилядолетие преди Христа. Под него постройките са със 60-70 години по-стари. Имало е и още по-ранно селище, за основаването на което може да се посочи приемлива дата 6100 години преди Христа.“
Тоест преди 8100 години то се ситуира до Слатинска река, като постепенно започва да расте и в един момент вече площта му се разпростира на около 300 дка.
„Тази година стигнахме до най-ранните къщи в проучвания сектор – казва археологът. – На една от тях подът й беше огънат. Оказа се, че лежи върху ров, заграждал селището. Завърта се като дъга и стига пак до реката. Не е бил с отбранителна цел, но по него съдим, че най-ранното селище е заемало около 30-40 дка.“
Заради благоприятните климатични условия тук тази първа европейска цивилизация постепенно се развива на Централните Балкани, както и в Тракия и Тесалия.
В резултат на това културата много бързо се променя
„В Анатолия са строили къщите с плосък покрив. Заради липсата на дървен материал, са използвали кирпичи – разказва Николов. – Докато тук, на Балканите, имало подходяща глина и дъбови дървета в достатъчно количество. Така стигнали до идеята за съвсем нов тип конструкция – забиват в земята на 60-70 см дълбочина дъбови прави дървета, всяко на 30-ина см едно от друго, като правят стените от плет, измазан с глина. За покрива създават много сериозна дървена конструкция – със солидни подпори. Покриват я обикновено със слама от лимец, която е много здрава, като на места я комбинират с тръстика.“
„Още при първите ми разкопки през 1985 г. попаднах на къща с площ 117 квадратни метра. Макар че беше изгоряла при преднамерен пожар, личеше, че е страхотно направена – казва професорът. – Здрава, много умно измислена, с невероятна конструкция. В нея имаше всичко. Събрах толкова много информация, че за нея написах книга. И в момента тя се изучава в Австрия, Германия, Франция и в други страни като най-голямата и най-добре запазената раннонеолитна къща.“
Учебниците по археология обаче скоро ще бъдат променени, защото тази година експедицията в Слатина открива още по-големи къщи. При това от същия период и от същото ранно селище.
„Едната, която е изцяло проучена, е 142 кв. м, а другата, която все още я изучаваме, дотук е около 130 кв. м. Предполагам, че ще се окаже към 160 кв. м – разказва Николов. – Интересното е, че те са едноетажни, с много помещения. Вероятно в тях са живеели близки роднини.“
При разкопките му в селище до Мурсалево – между Дупница и Благоевград, строено 300 години по-късно, тази конструкция вече се променя.
„Около 5700 години преди Христа къщите стават по-малки с квадратура 60-70 кв. м, но вече са двуетажни – казва археологът. – Едното семейство живее на единия етаж, другото на втория. Също както в неолитното селище в Стара Загора. Откритата там постройка (сега музей) също се считаше за едноетажна, но при внимателен анализ забелязах, че нещо не е както трябва в тази интерпретация. А и вече имах опит, защото съм откривателят на двуетажните къщи в Европа. С колегата Петър Калчев поработихме и установихме, че всъщност къщата и там е била двуетажна.“
Проф. Николов открива първата сграда на два етажа през 1999 г. в Караново, същата година и в Капитан Димитриево, Пещерско.
„Първата е строена преди над 7300 години, за мен това беше истински шок, но два месеца по-късно в Капитан Димитриево шокът се повтори – отново разпознахме двуетажна сграда, но вече на 7700 години – едната късен неолит, другата ранен. И двете с невероятно сложна архитектура.“
„Създавали са сложни строителни конструкции, принципите на които се възпроизвеждат хилядолетия наред – процес, който бележи развитието и израстването на първата европейска цивилизация“, казва Николов.
Аргументите в подкрепа на тази теза са много. Тези хора са били земеделци и скотовъдци.
„Отглеждали са използваните и днес домашни животни, както и култивирани растения – лимец, ечемик, леща, грах и др. В Голямата къща в Слатина открихме каменен палешник – тази част на ралото, която оре земята – казва археологът. – Сега са метални. Но тогава за лимеца им е бил необходим инструмент, с който да изорат само горния пласт на около 5 см, това е било достатъчно.“
Освен земеделие и скотовъдство, иновативното мислене на тази цивилизация й позволява да създаде първото промишлено производство. Хората успели да видят в мъртвите дотогава активи, огромни възможности. Именно те откриват солта край Провадия и започват първия за епохата си почти индустриален добив. И първи те откриват обработката на златото и медта.
„Благодарение на солодобивния център Провадия-Солницата възниква богатият център около Варненския некропол с най-старото обработвано злато в света – казва проф. Николов. – Съвременните хора изобщо не се замислят за солта, защото днес тя е навсякъде. Но за онези хора тя е била злато
Още през 1975 г., когато бях в Полша на разкопки, попаднах случайно на една книга за праисторическия добив на сол в Европа и си казах, че един ден на всяка цена искам да проуча този въпрос.“
Години по-късно Николов вече е директор на Археологическия институт и музей към БАН. В някакво интервю го питат каква е детската му мечта и той, без да се замисля, отговаря, че иска да потърси праисторическо селище около Провадия, за да установи дали там наистина е имало голям добив на сол. Не след дълго телефонът му звъни и една много любезна дама му казва, че го свързва с кмета на Провадия.
„С г-н Марин Георгиев си уговорихме среща и на нея той ме изненада с думите, че иска да сбъдне детската ми мечта – усмихва се археологът. – Помислих си, че се шегува, но той беше сериозен. Още през 2005 г. ми беше осигурил работници и започнахме разкопките.“/БЛИЦ