Учени успяха да създадат възможно най-прецизната карта на човешкия мозък. Те също така са успели да идентифицират и 97 нови региона в церебралния кортекс, предаде БГНЕС. Въпреки че изследователите се опитват да направят точна карта на мозъка от над 150 години, сега за първи път са успели да идентифицират общо 180 части на мозъчната кора, които могат да дадат на учените нова информация за това как хората мислят, говорят и изпитват чувства. Новата карта също така предлага и информация за разбирането на болести като аутизма, шизофренията и деменцията.
„Мозъкът не е като компютър, който може да поддържа всякаква операционна система и да използва всякакъв софтуер“, посочва невролога Дейвид ван Есен от медицинското училище „Сейнт Луис“ във Вашингтон, който е ръководител на изследването.
За да начертаят картата учените са събрали данни от дългогодишното изследване Human Connectome Project, в рамките на което е направен скенер на мозъка на 1200 млади хора. От тях картите са направени на базата на данни от 210 здрави мъже и жени. Данните от скенера измерва церебралния кортекс на участниците. Това е външният нагънат слой на мозъка, който контролира паметта, мислите, езика, съзнанието и усещането.
Мозъците на доброволците са били сканирани два пъти – докато си почиват и докато изпълняват прости мисловни задачи като запомняне на информация и слушане на история. По този начин се измерва активността на мозъка, за да се види как различните му региони реагират на зададените ситуации.
Тази събрана информация след това се въвежда в машина за анализиране на алгоритми, създадена от учени към Университета в Оксфорд, която идентифицира отделните региони на мозъка и намира общи координати между различните скенери.
В резултат на това учените установяват наличието на 180 региона във всяко мозъчно полукълбо. От тях 83 са установени при предишно проучване, а нови 97 са забелязани за първи път. Не е лесно да бъдат маркирани всички тези региони, тъй като те не са точно изразени, а са по-скоро неясни и сложни.
„Няма ясна разделителна линия, където изведнъж червеното става синьо или зелено. По-скоро има плавно преминаване, в това число има смесване и координация между отделните сензорни модалности и когнитивни територии“, посочва още Есен./ПИК