Неизброими са титлите на Илиана Раева като състезателка по художествена гимнастика. А доста са и успехите й като треньорка и председателка на федерацията по най-грациозния спорт.
За съжаление, не за триумфите й си говорим в настоящото интервю, а за трагичния инцидент, потресъл България – падането на националката Цвети Стоянова от 6-ия етаж след отказа й да продължи кариерата си. Ослепително красивото златно момиче полетя отвисоко в момент, когато бившите й съотборнички бяха в Израел за европейското първенство. Оцеля, но и до днес е в тежко състояние и докторите се борят за живота й. в последните няколко седмици се изписаха всевъзможни версии за случилото се, като бяха тиражирани и директни обвинения към госпожа Раева. Затова няма как да не потърсим и нейната гледна точка.
– Г-жо Раева, виждаме, че намирате сили за работа въпреки трагедията, която ви сполетя – вас и всички, свързани с художествената гимнастика…
– Срещаме се в кабинет, през който са преминали изключителни жени и са оставили част от своята аура и дух. С голямо удоволствие върша работата си във федерацията по художествена гимнастика. След европейското първенство в Израел бях за седмица на почивка в Гърция. След което се върнах към служебните си ангажименти. Работата ни зове, предстои ни най-отговорното състезание – през август, на олимпийските игри в Рио де Жанейро, Бразилия. Надявам се и вярвам, че това, за което сме мечтали и което желаят многобройните ни фенове и най-вече момичетата, ще успеем да го сбъднем като наша мечта и ще се представим силно и успешно. Тренировките вървят добре, състезателките бяха в „Спорт палас” на лагер. Следобедите имам повече време да си почивам вкъщи и да бъда със семейството си.
– Трудно ли успявате да мотивирате гимнастичките да продължат напред след случилото се с колежката им Цвети Стоянова?
– Трудно беше на европейското първенство в Израел, където шокът беше огромен. След като те играха и успяха да вземат медал, дори бих казала, че след това не ми се е налагало да им обяснявам и да им помагам. Истински бойци са, минаха през много състезания, дълбоко са потопени в магията, наречена спорт на най-високо световно ниво, рутината им е голяма. Това е един отбор, който ще остане в историята на спорта. Няма друг такъв, който да е завоювал 80 медала. Изключителни постижения. Добре познават материята спорт, толкова са рутинирани, че не е необходимо да ги мотивирам. Момичетата тренират, атмосферата в залата е възобновена, опитват се по най-добрия начин да приобщят Любомира Казанова, която през цялото време беше с тях, но след случилото се с Цвети вече е в ролята на главна героиня в ансамбъла. Тя показа една изключителна психика, която, честно казано, дори и мен ме изненада. Вече се работи върху детайли за съчетанията, неща, които са много важни за важните състезания, които предстоят.
– Наситена и напрегната ли е програмата на националния отбор?
– В сряда (миналата седмица – 6. р.) момичетата заминаха за Казан, Русия, за Световната купа. След това една седмица имат тренировки в България и пътуват за поредната Световна купа – този път в Баку, Азербайджан. Следва лагер в Бразилия и се потапяме в олимпийския дух….
– Имаше ли вариант гимнастичките да не участват на европейското в Израел след случилото се с Цвети?
– Инцидентът с Цвети се случи, когато ние вече бяхме кацнали и пътувахме с автобуса от аерогарата към хотела. Трагедията ни свари там.
– Разбирайки за Цвети, почувствахте ли се съсипана, изморена, отчаяна?
– Аз нямах време да бъда отчаяна. Не бях и изморена, но може да се каже, че бях съсипана. Това е голям шок, много е страшно случилото се. В същото време виждах какво става около мен, как всички рухваха емоционално… Беше страшен емоционален и психически шок за всички. Нямам представа как съм се мобилизирала, дори наскоро си говорихме с Ина Ананиева за това… Тя тогава ме извика и ми каза да бъда до нея и да й помагам, защото й е много трудно. През цялото време бях до Ина, до момичетата, до всички от отбора. Бяхме в Израел и индивидуално с девойки и жени. Ако трябва да съм честна, нямам обяснение как се мобилизирах, всичко ми е в сън… За мен в тези дни и часове беше изключително важно момичетата от ансамбъла на всяка цена да преодолеят шока, да си изиграят съчетанията на европейското първенство. Аз и всички знаехме, че Цвети е жива, бяхме информирани за физическите проблеми, които си е причинила или са причинени от случилото се… Все още никой няма яснота какво е станало. Знае се само, че е паднала или е скочила от 6-я етаж. Не сме наясно с подробностите как са се случили нещата. Слава Богу, тя е жива. Знаех, че е жива и бях сигурна, че ще се оправи. Изпаднах в ситуация, в която се събуди моето шесто чувство, което ме накара да вярвам, че Цвети ще се оправи. За мен в онзи момент бе важно какво става с отбора. Разбирайки, че Цвети е жива, знаейки подробности за състоянието й, дори за миг не съм се съмнявала, че тя ще оцелее и че всичко ще е както трябва.
– И все пак няма ли нещо, което да индикира дали случилото се с Цвети е опит за самоубийство или злополука?
– След като разбрах за случилото се, веднага звъннах на баба й. Обясни ми, че когато е отишла при Цвети, тя е била в съзнание и е казала: „Бабо, аз паднах”. Баба Цеца ми сподели също, че и самата тя е щяла преди време да падне… Може да е и опит за самоубийство… Нямам представа. Вярвам, че полицията ще си свърши работата и истината ще излезе. Най-важното е, че Цвети е жива.
– В какви отношения сте с бабата и брата на Цвети Стоянова?
– С бабата сме в много добри отношения, откакто почина майката на Цвети. Навремето тя ни правеше питки и погачи, когато сме пътували по големи състезания. Ние сме си като едно семейство. С брат й се запознах дни преди инцидента. Той и тя дойдоха при мен във федерацията по художествена гимнастика. Двамата ми казаха, че Цвети не иска повече да тренира.
– Редовно ли ходите да виждате Цвети в болницата?
– Разбира се, че ходя да я виждам в болницата. Дори проф. Миланов ми се обади един ден и ми каза, че тя е пожелала да отидем с гимнастичките, но тъй като те бяха на лагер, я посетих само аз.
– Чувствате ли лична вина за случилото се?
– Вижте, когато се случи такава трагедия, след целия този шок и всичко… Два пъти разказах подробно какво и как е станало. Знам, че всичко, което е искала тя, което се е налагало ние да направим, сме го сторили. Ще ви кажа така – ако е опит за самоубийство, е много страшно за самата нея.
– Вие усещахте ли тя да е депресирана?
– Не. Това, което видях и много силно ме притесни, беше, че няма желание да тренира. Разбрах, естествено, и че е разстроена… Ако кажа, че не чувствам вина, отново ще
г избухнат някакви вълни и настроения… Но връщайки лентата назад, не мога да разбера за кое трябва да се чувствам виновна.
– Нешка Робева казва, че сте били прекалено загрижена за момичетата и не сте създали конкурентна атмосфера…
– По-голяма конкуренция от това да отидеш и да воюваш с най-големите конкуренти като Русия, Италия, Израел, Беларус, да ги побеждаваш, здраве му кажи. Това е световна конкуренция! Цвети не е имала проблем да прави някакви грешки. Само първия път, преди години, когато участва, си спомням, че допусна грешка. Но момичетата не са роботи, всяка е грешила. Важното е, че успя бързо да се впише в отбора и да стане световен и европейски шампион. Това е моят стил на работа – всички, които са имали досег с мен, знаят, че аз много обгрижвам децата, но съм и много безкомпромисна по отношение на това как трябва да се правят нещата, че трябва да се изпилват докрай, че не бива да се хленчи при
умора. Спортът си има изисквания.
– Имаше изказване, че повечето треньорки били психарки и задължително искали на всяка цена медал, само Ина Ананиева правела изключение…
– Всеки спортист знае, че практикува дисциплината си, за да печели медали, работейки на високо ниво. Ако Ина Ананиева не е психар, а Цвети Стоянова е работила само с нея, то няма повод треньорката да бъде обвинявана, за каквото и да било. Да, Ина наистина не е психар. Тя е блестящ специалист, който завоюва най-големите успехи в художествената гимнастика в новия век, в новото време на гимнастиката. Да се използва тази трагедия, за да се омаскарява спортът като социално явление, аз не мога да позволя. Не мога да го позволя първо като спортист, второ като треньор, трето като ръководител… За мен спортът е онази сфера, която създава най-устойчиви психически личности. Това за тях е изключителен трамплин към всяка една сфера в живота. Офанзивата срещу мен може да бъде на лична основа, може дори да бъде за отклоняване на нападки, но тук става въпрос за една изключителна атака към спорта като социален феномен. Не може един такъв изолиран случай да бъде повод за толкова страшни обобщения.Това, което беше изписано и казано, бяха безумия. Хвърчаха обвинения, много сериозни атаки… Но най- грозното от всичко, беше атаката срещу спорта и особено към художествената гимнастика. Това е неморално, а от позиция на журналистиката непрофесионално. Показва една незрялост. Откакто свят светува, когато някой е успешен и уверен, му се случват такива неща. Не можеш да се харесваш на всички. Хората, които са интелигентни, които търсят истината и анализират, ни подкрепиха. Освен разни писания и злобни изказвания по наш адрес, ние срещнахме и една огромна подкрепа в обществото, която е по-голяма от атаките. Агресията в един такъв момент е много страшна…
– Упорито се говори, че не сте били понасяли Цвети Стоянова, тъй като между нея и годеника на дъщеря ви Виолета имало забранена любов…
– Да се твърди това, е много страшно, най-отвратителното нещо! Дъщеря ми чака дете, има една разкошна любов с приятеля си Жоро. Слава Богу, че Виолета е моя и на Наско дъщеря, че през целия си живот със сестра й са били плътно до нас, че през всичко сме преминали заедно и знаем как да посрещаме злобата. През годините върху съпруга ми са се изсипвали доста лъжи и агресия. Когато дъщеря ми разбра за тази поредна лъжа, каза: „Майко, да не вземеш да се нервираш сега за тези глупости, които се пишат!”. Истината е, че аз много се ядосах. Та те чакат първата си рожба! Имат разкошна любов! Цвети е жива и някои хора май забравят, че тя трябва да се изправи на крака, че това дете не бива да се среща с този ад. Ние не знаем как ще се почувства тя от всички тези лъжи по неин адрес. Имаше дори обвинения срещу момичетата дори, че са играли в Израел. Това е просто безумие! Имаше обвинение и срещу резервата Любомира, която я замести! Цвети е била като дъщеря на мен и на Ина Ананиева, тя е идвала вкъщи и се уважава с дъщерите ми. Ако това дете е ранимо, трябва да му дадем шанс да се оправи и изправи! Всички тези лъжи и измами, цялата тази мръсотия, която се изсипва, я убиват.
– Ще пода дете ли оставка от федерацията?
– Няма да се подам на подобни провокации и да подам оставка. Обвиненията срещу мен са много на лична основа, чисто лична… В повечето случаи те идват от едни неосъществени хора, с болезнени амбиции, мразещи успелите. За първи път се сблъсквам с толкова силна атака, но омраза и агресия съм срещала още като момиче. Човешката злоба е спътница в живота ми и някак си съм я приела като такава. От едната страна е любовта, от другата – омразата и агресията. Това е животът. Ако си лабилен, не анализираш и не си уверен в правотата си, това ще те съсипе. През цялото време, докато се бълваха тези неща за мен, аз винаги съм използвала моето най-силно оръжие – истината. Това е и причината да се чувствам силна, да не съм уязвима. Истината е това, което не 1^и позволи да рухна и да се подам на провокациите. За оставка човек трябва да мисли, ако е сгрешил или се е провалил. Цвети е жива и има следствие. Никой нямаше право да изсипва „версиите” предварително.
Не съм рухнала, защото съм наясно с истината за ситуацията. А дали тя е направила опит за самоубийство, само тя и Бог знаят. Най-важното е Цвети да се възстанови, да прегърне живота, да продължи пътя си…
– Докато вие бяхте активна спортистка, минавала ли ви е мисълта да сложите сама край на живота си?
– Не, никога. Ние сме тренирали много повече, дори в пъти нещата бяха по-различни по наше време. Несравнимо е с това, което е в момента. За да изкараш един отбор за 8 години, смятайте как се тренира, какви са условията и как са обгрижвани тези деца. Няма състезатели, които да могат да издържат 8 години при свръхнатоварване, да са на върха, да се борят за медали. Това означава, че атмосферата и условията за работа при нас са много добри. Пак казвам, никога на мен не ми е минавала такава мисъл –
да сложа край на живота си. Изпадала съм в тежки състояния, но те са били не като гимнастичка, а и не мога да кажа дори, че са били депресивни. Не бих си позволила да анализирам самоубийството, защото то е изключително личен избор. Не знам какво означава човек изцяло да изгуби усета за самосъхранението. Не знам дали трябва да си позволяваме всички ние да коментираме подобно нещо, освен хората, които са специалисти в тази област.
– Какво се случва с клуба ви по художествена гимнастика „Илиана”?
– Откакто съм президент на федерацията по художествена гимнастика, той е и под ръководството и на Ина Ананиева. Налице са успехи, развива се добре клубът, има национални състезателки. Ина се справя, грижи се за децата. От позицията си на председател на федерацията, мога да кажа, че има доста нови клубове и много родители искат дъщерите им да се занимават с нашия спорт.
– Имате ли политически амбиции?
– Доволна съм от начина, по който съществува в политическото пространство нашата партия „Обединена България” – без средства, без да е нечия, без пари на олигарси. Все пак имаме 13 кметове, което е огромно постижение. Дали ще продължа да се развивам в политиката, не съм много сигурна. България няма своята политическа мъдрост да се опитва да разбира и вижда истински партиите. Обществото някак си свиква със своите политически представители и е много трудно на една нова партия да пробие, особено по начина, по който аз го правя. Не се подадох да вляза в коалиции, в които бях канена, нито пък да бъда финансирана от хора с големи възможности. Търсих истинския и верния път, останах типично вярна на себе си.
– Кога ще ставате баба и дядо с Наско Сираков? Ще има ли сватба?
– Да сме живи и здрави, надяваме се до края на годината да бъдем едни щастливи баба и дядо. При всички случаи сватба ще има, но нека младите да си решат кога точно ще бъде тя.
– Изглеждате страхотно! Спазвате ли диета? Правили ли сте си пластични операции или някакви други подмладяващи процедури?
– Нямам никакви пластични операции по себе си, нямам екстеншъни и силикон. Разбира се, достатъчно суетна жена съм и ходя на козметик, използвам хубава козметика, правя си мезотерапия много често. Уважавам модерните методи, които са извън пластичната хирургия. Спазвам и диета. Много говорих преди 2 години, че нямам хранителен режим, но стана така, че ми се наложи да взема мерки в това отношение (смее се). Имах проблем – много висок холестерол, който ме принуди да мина на диета. Този висок холестерол стоеше неестествено на моята физика.
– Строга ли е диетата?
– Драстична е, но я спазвам и до днес. Благодарение на нея отслабнах с 5 килограма. Освен това пия и билки, които са препоръчани от леля Ванга. Тя е една истинска светица, на която съм вярвала безрезервно.
– Ревнива съпруга ли сте?
– Наско е хубав мъж (смее се). Ако съм ревнива, как сме изкарали 33 години заедно? Все нещо е щяло да се случи…