Новините от Иран, че нямат интерес към предлагания от Борисов реактор, за мен не са изненада. Изненада ме бързината, с която персите отрязаха хипотетичната сделка, те обикновено действат на по-бавни обороти. Аз съм единственият европейски политик, член на двете ключови за Техеран комисии в ЕП – Комисията по енергетика и Делегацията за връзки ЕС-Иран. Предупредих нашето правителство, че сделката с ядрения реактор, без санкцията на ЕС, САЩ и производителя Русия, е отчаян, необмислен, технически и финансово необезпечен ход. Една лековата утопия, която можеше да заблуди само накачулените със забрадки и шалове селфиращи журналистки, тръгнали на екскурзия с правителствения самолет.
Като политик съм най-подготвен и в най-силна позиция пред иранските власти, но моята експертиза не беше потърсена, нито моето високопоставено положение беше използвано от властите в България. Зле скалъпената и с погрешен фокус визита приключи с очаквано фиаско. Дори предложен очевидно на безценица, както ни издадоха самите иранци, нашият руски реактор или части от него не е събудил и грам интерес. Иран излиза от тежки санкции, които го върнаха с половин век назад, и на този етап няма пари за инвестиции в енергетиката, а самият той търси такива.
Основният извод е, че когато си поставен натясно от руснаците и си прецакан от тях, няма как да си намериш някой глупак или по-голям брат, който да „напляска“ Путин от твое име. Глупостите на ГЕРБ и БСП в Белене не могат да бъдат компенсирани с популизъм нито на Изток, нито на Запад. В дипломацията и енергетиката важат други и по-сложни правила. Другото е прах в очите на забулените мозъчно журналистки. А Иран е друга тема за нас, която е много и по-перспективна, за да разчитаме на това слабо наше правителство. Ние, политиците в Европа, отворихме с много усилия тази страница на тази стара книга, писана в продължение на хиляди години. Без задълбочени познания по историята и дълбочината на иранската дипломация, нито един политик не би успял в Иран. Не можеш да им продадеш атомна централа за милиарди по време на първия си официален чай с тях. Както и министър Теменужка вече разбра, втори чай с ядрен подсладител няма да се състои.
Иран не е загубена кауза за България. Тепърва работата и възможностите предстоят. По- добре да се фокусираме върху възможностите за газови доставки и взаимно изгодни инвестиции, за да забравим по-бързо фалстарта със злополучния руски реактор, който ще тежи на правителството като воденичен камък на шията. Макар и последователен критик у нас на това слабо управление, в Европа аз съм последователен защитник на българските национални интереси!