Британската телевизионна журналистка Анна Ричардсън качи свои голи снимки в „порно сайт за отмъщение”. Оказа се, че такъв вид страници са много разпространени в интернет и разкриват една страна от човешката природа, която е шокираща. В шок изпаднала и Ричардсън, когато прочела коментарите под голите си фотоси, съобщава „Индипендънт”.Журналистката буквално скрила лицето си, когато отворила лаптопа и видяла какво се пише по неин адрес. „О Боже, това не е редно, това не е нормално”, възкликнала тя.
А ето и част от коментарите, предизвикали тази реакция: „Ще унищожа тази кучка и ще се държа с нея като мръсна торба, каквато е”, „Плюя в устата й и я задушавам докато я ч*кам в гърлото” и т.н.
В „сайтовете за отмъщение” обикновено хора, на които половинките им са изневерили, качват голи снимки на бившите си, за да ги изложат. Обикновено това правят мъжете, а други мъже се наслаждават на снимките и настървено коментират изложените на показ жени.
Анна Ричардсън участва в документален филм на британския Канал 4 „Порно за отмъщение. Тя признава, че досега е нямала представа за мрачната страна на онлайн отмъщението, въпреки че се е занимавала с темата за секса и преди.
Докато снимали филма тя установила, че има три етапа в цикъла на порно отмъщение. Първият е, когато разочаровани любовници, обикновено мъже, качват неприлични изображения на жените, които са ги наранили, в социалните мрежи без тяхно съгласие.
Веднъж попаднали онлайн, не е ясно къде могат да стигнат тези кадри. Много от тях лъсват в специализирани уебсайтове за отмъщение, където се разглеждат стотици хиляди пъти от хора, които искат да „се хранят от нещастието и да демонстрират своята омраза към жените и да ги унизят”.
Третата фаза е най-зловеща, смята Ричардсън. Това са коментарите под снимките в тези сайтове, които журналистката нарича „Дивият Запад на интернета”. Там хората се надпреварват да пишат такива изявления, които биха подтикнали обектите на коментарите да се самонаранят или дори да се самоубият.
От анонимни профили тези мъже търгуват с всяка информация, която могат да извлекат от социалната мрежа или като намерят начин да се вмъкнат в ежедневието на жените и да разберат техните адреси, къде работят или къде ходят децата им на училище. След това си говорят за това как ще изнасилят, убият или разчленят въпросните неверни жени.
Кои са тези хора? Мотивацията за създаване на подобни сайтове е брутална, но проста. Хънтър Мур, който е създател на една от първите такива уебстраници, печели по 13 000 долара на месец от „такси”, които събира от жени, които искат снимките им да бъдат махнати. Тези снимки са качени или от техните бивши мъже или от самия Мур, който успял да хакне личната им информация.
Остава неясно защо у хората има такова неистово желание да изливат омраза към непознати жени, което е широко разпространено. Затова Ричардсън използва голото си тяло като примамка и се опитва да изследва проблема.
Първоначално създателите на документалния филм смятали да използват модел, но тя заявила, че не иска да причинява този ужас на друга жена и решила сама да поеме негативите от експеримента. Без никакво обяснение, снимките й били свалени след две седмици в сайта. Тя се съмнява, че все пак може да е била разкрита.
„Не става дума за порнографското съдържание. Въпросът е в унижението, което тези хора искат. Това е едно ужасно ястие, с което хората задоволяват своята наистина отровна, отрицателна страна от тяхната същност и никога не поемат отговорност за това какво правят или казва”, смята журналистката.
Сайтовете за отмъщение бяха забранени преди три седмици във Великобритания. Според експерти, обаче, в закона има твърде много пропуски, които ще лишат жертвите им от справедливост.
Превод и редакция: БЛИЦ