Върховният касационен съд (ВКС) остави без разглеждане жалбите на основните акционери и изпълнителните директори на Корпоративна търговска банка (КТБ) по повод началната дата на неплатежоспособността на банката, съобщава ВКС.
ВКС потвърждава решението на Софийския апелативен съд, в което са оставени без разглеждане въззивните жалби на „Бромак“ ЕООД, „Бългериан Акуизишън Къмпани С. а. р. л.“, Люксембург и на КТБ чрез изпълнителните й директори и чрез мажоритарния й акционер „Бромак“, срещу решението на Софийски градски съд за обявяване на неплатежоспобността на банката от 20 юни 2014 г. и за прекратяване на въззивното производство по тях.
Съображенията на състава на ВКС са, че подадената от КТБ АД чрез изпълнителните й директори и чрез „Бромак” въззивна жалба срещу решението на Софийски градски съд е недопустима, тъй като лицата са били без надлежна представителна власт по отношение на банката. Съдът се позовава на чл. 11, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност, според който „банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временни синдици или от упълномощени от тях лица“.
Така излиза, че право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и централната банка, а право на протест – прокурорът, пише Инвестор.
По същите съображения се счетени за недопустими и подадените от посочените лица касационни жалби срещу решението на Софийския апелативен съд за определяне за начална дата на неплатежоспособността на КТБ, а именно – датата 20 юни 2014 г., на която банката бе поставена под специален надзор.
В решението си ВКС посочва, че Конституционният съд (КС) е отхвърлил искането му за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност, касаещи правото на защита на акционери на банки с над 5%.
В мотивите си КС изтъква, че с оглед особената функция на банките законите, регулиращи дейността им, предвиждат засилен контрол и спешни мерки при съмнение за нарушение на правилата от страна на управителните им органи или неправилно управление. КС посочва и че една от оспорените наредби от Закона за банковата несъстоятелност само потвърждава правилото, че от момента, в който банка е застрашена от неплатежоспособност, управлението й се поема от лица, различни от управителните й органи.
С оглед на това КС приема,че това законово решение е в интерес на вложителите и не противоречи на никоя конституционна норма. Също така излага съображения,че лишаването на участващите в производството по банкова несъстоятелност акционери с повече на 5 на сто от капитала на банката, от възможността да обжалват решения на съда, свързани с несъстоятелността, не противоречи на Конституцията, защото подлежащите на въззивно и касационно обжалване съдебни актове не засягат техните права и законни интереси.
КС стига и до извода, че разпоредбата от ЗБН не нарушава равенството на страните в процеса, нито правото им на защита.
„Предвид задължителната за състава на ВКС преценка на КС, че разпоредбите от Закона за банковата несъстоятелност не са в противоречие с конституционните разпоредби, тъй като не нарушават равенството на страните в процеса, нито правото им на защита, което право е обект на закрила и от разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставът на ВКС следва да приложи посочените разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност“, пише в решението.
Според него „разпоредбите на Закона за банковата несъстоятелност не са обявени за противоконституционни, а доколкото е задължителен изводът на КС, че те не нарушават равенството на страните в процеса, нито правото им на защита, същите не могат да се приемат за противоречащи на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и съответно – за отменени по силата на прякото отменително действие на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на онези разпоредби от законите и подзаконовите нормативни актове, които й противоречат“.
В частта, с която са оставени без разглеждане касационните жалби срещу решението на Софийски апелативен съд, определението на ВКС подлежи на обжалване с частна жалба, пред друг състав на ВКС. В останалата част определението не подлежи на обжалване.