Скрита камера довърши Васа Ганчева

Беше като че ли 14 януари 2000 година. Някъде около 19 часа пред Театър 199 бе истинско стълпотворение. Предстоеше премиерата на пиесата „Есенна соната” на Ингмар Бергман. Режисьорът Младен Киселов си бе дошъл от Съединените щати, където живееше, за да направи тази постановка. При това приложи нещо непознато в практиката на родните ни театри дотогава: кастинг. Носеха се слухове, че повече от четиристотин актьори са се явили с надеждата да спечелят някоя от четирите роли. По-късно стана ясна точната цифра – 348. На всеки от одобрените за втория кръг е направен видеозапис, по който режисьорът взема крайното си решение. Избрани бяха Илка Зафирова, Жорета Николова, талантливата, но скандална по онова време заради сериала „Дунав мост” Йоана Буковска и Атанас Атанасов. Репетициите продължават по осем часа на ден, но никой няма достъп до тях.

Финалният поклон на премиерата бе съпроводен с продължителни аплаузи и много цветя. След успеха в резиденцията на шведския посланик на скромен коктейл се събраха героите на вечерта. Но тогава вниманието, особено от страна на домакините, бе не толкова към актьорите, а към жената, която бе направила разбираем на български текста на шведското киновеличие. Васа Ганчева приемаше с известно притеснение поздравленията. След чаша-две вино явно се освободи от напрежението, за да разкаже на тези около нея, че тази вечер е била предхождана от години тежък труд и борба, в която на моменти дори е губила надежда в щастливия край. Така беше тогава. Днес „Есенна соната” е в програмата на много театри, но преводачката няма как да вади отново резултата от труда си. Спомняме си за нея, защото на 1 юли 2013 година тя ни напусна и отиде да си бъбри с Бергман на друга планета.

При раздялата с Васа във фоайето на Народния театър беше събран интелектуалният букет на България. Изрекоха се похвали, които тя не бе чувала, докато беше жива. Във вестниците се появиха заглавия от рода на „Гняв и сълзи на погребението на…”, министърът на културата Вежди Рашидов нарече покойната: „Пример за голяма журналистка, режисьорка, преводачка и завърши: Кажете ми има ли един човек, достоен българин, който не сме омърсили, преди да го изпратим. Във вестниците пишеше още, че сестрата на Васа, професор Вера Ганчева, е поканила за тъжния ритуал: „Хлебарките… Нека дойдат, нека ги видим”.

Този факт, после бе опроверган

За мъртвите или хубаво, или нищо. Този неписан закон не бе нарушен в онзи ден. За някои от живите обаче се говореше през зъби. Дори с омраза. Защо има толкова злоба и лошотия, питаха се приятелите на Васа. И продължаваха да се връщат към своята версия: тя е убита, макар и не физически. На какво основание се говореше това, след като медицинската експертиза доказваше, че известната дама си е отишла след няколко операции, наложени след преплитане на червата? Тези хора като че ли знаеха повече. Или може би тълкуваха по свой начин това, което вече бе известно. А то никак не бе малко. Скандалът, в който журналистката неочаквано бе замесена, не слизаше от вестниците и телевизионните екрани седмици наред. А последният SMS, който тя бе написала на своята най-добра приятелка и който медиите упорито повтаряха, гласеше:

„Окаляна съм. Тежко…”

Но нека се опитваме да си припомним коя беше Васа Ганчева. Най-кратко казано, момиче от сой, необуздана бохемка, безкомпромисна в налагането на мнението си, любителка на доброто вино, кулинарка, журналистка, преводачка, критичка, режисьорка, тв водеща, авторитетно присъствие на всяка престижна маса и в резултат на това – вечно бореща се с килограмите си. Въобще щастливка, потупана от Господа няколко пъти: най-напред като се родила, после като станала асистент в киното, и то не на кой да е, а на Методи Андонов, още по-после като се омъжила за барда, поет и талант Михаил Белчев, след това пък като се развела с него, в чест на което се почерпили и останали приятели… Нека спрем дотук… Но няма как да не се върнем към началото. Защото то започва не къде да е, а на жълтите павета, което основателно й даваше правото да казва: Аз съм кореняк софиянка. Бащата е високопоставеният земеделски деятел, интелектуалец, дипломат, журналист Лалю Ганчев. Следвал е в Софийския университет, но заради участие в антифашистката борба три пъти е изключван. Спасява се в чужбина. Учи славянска филология в Белград, после отива в Париж. При социализма, разбира се, заема високи постове, но за свое спокойствие високите комунистически порти се стараят да го държат надалеч.

Майката на Васа е известната журналистка Надя Ганчева, главен редактор на най-тиражното списание за времето си: „Жената днес” и на луксозното „Лада”. На нея се дължат визитите на световните колоси в модата Пиер Карден, Слава Зайцев и други. Двете сестри в семейството растат сред книги. В дома им се намира една от най-големите частни библиотеки в страната. „Страстната си любов към четенето наследих от татко, а от мама – отношението към изяществото и в изкуството, и в непосредственото ми обкръжение, дори в баналния бит, казва Васа. Тя завършва английска гимназия, но когато трябва да продължи да изучава езика на Шекспир в Софийския университет, баща й е назначен за посланик в страните от скандинавския север: Швеция, Норвегия, Дания, Исландия, със седалище в шведската столица. Образованието на Васа продължава в Института за история и теория на театъра и киното в Стокхолмския университет, огромен шанс, какъвто малцина българи имат по онова време. Докато у нас „Бийтълс” са все още някакъв мит, за който почти нищо не знаем, тя ги гледа на живо и се ръкува с Джон Ленън. Същото се отнася и за Франк Синатра, за световни интелектуалци и писатели.

След като завършва, Васа Ганчева се завръща в родината и се посвещава на телевизията. Назначена е в БНТ на първи април 1971 година. Режисира и пише сценарии за два филма за Любомир Левчев, прави забавни програми, превежда книги, дори играе лелята в пълнометражната лента „14 целувки”.

Много широка популярност обаче тя печели с авторските предавания, посветени на хората от третата възраст, на които е и водещ: „С вас е Васа” и „Вкусът на живота”. Отделно с успех се ползват критическите й статии, посветени на програмите на малкия екран. Животът й е почти изцяло свързан с Националната телевизия, където е сменила деветнадесет директори. Уволнявана е четири пъти, гаф обаче не е правила. Поне така мисли.

Но идва този фатален 27 май 2011 година, когато в „Станция Нова”, продуцирана от Иван и Андрей, се излъчва запис, направен със скрита камера в ресторант. Продължителността му не повече от 100 секунди, но те преобръщат живота на легендата. На екрана ясно се вижда и чува как тя се договаря за хонорар от хиляда лева, срещу които ще напише три хвалебствени страници за предаването „Съдебен спор”. Следва и анонс, че темата ще бъде продължена още в неделя. При това: „Съвсем сериозно!” – подчертават водещите. При тайните преговори парите, които взема Ганчева, се стопяват наполовина, но за сметка на това реакцията от случилото се после расте като търкаляща се снежна топка.

Във въпросната неделя пред камерите на Нова Васа е разпъната на кръст. В ролята на съдебни заседатели са едни от най-известните медийни имена. Те са строги, справедливи и безкомпромисни или поне така искат да изглеждат. Образът на Ганчева е добре очертан.

Тя е символът на корупцията в критиката, внушава екранът.

Вече истинските магистрати оценяват простъпката й на пет години затвор.

Отговорът на „подсъдимата” не закъснява. Ето какво пише тя в писмо, публикувано в сайта на СБЖ: „Случилото се е поредното поръчково убийство на свободното слово, мащабите, в които се разду нелепата история, излялата се помия върху личността и поне досега безупречната ми репутация нямат равни в историята на медиите… Най-оскърбителен обаче е опитът да ме линчуват и изправят пред трибунал шепа от най-корумпираните в журналистическата гилдия: Блъсков, Михнева, Табакова, Бакалов, Чолаков. Най-комично пък бе поведението на превърналия се отдавна в шут Г. Лозанов, който чрез моя „случай” генерализира и обяви журналистическата гилдия за корумпирана поне в 50% от нейните изяви?! Мога да понеса с вдигната глава огромното унижение и лишаване от хляб.”

След всичко това и вестникът, в който критичката има постоянна рубрика, се отказва от услугите й. Уволняват я, както гласят съобщенията, а „Гоподарите…” бързат да й връчат скункса си. Пред Боби Ваклинов тя все пак запазва присъствие на духа. Опитва се да се шегува. Казва, че са й скроили капан. Усмихва се горчиво… Признава гафа си.

Но явно за човек на честта като нея обаче „случката” има стойност на катастрофа. На 22 юни Васа Ганчева постъпва спешно в болница с остри коремни болки. Диагнозата е преплитане на червата. След първата, обявена за успешна, операция следват още три. На 1 юли в 11 часа обаче борбата за живота й приключва.

Сега вече се задава се въпросът:

Била ли е болна Васа или не.

Появява се слух, че е имала рак, който близките скриват. Те от своя страна продължават да твърдят: Постановката с подкупа я срина. Тя я уби.

Ред на продуцентите е да се защитават. В отворено писмо Иван и Андрей пишат: „Това, което днес се носи като внушение от някои медии и близки на починалата за нашата роля в кончината й обаче е лъжа, популистка и носеща тиражи, но лъжа. Истината е, че ние не носим вина за смъртта на Васа Ганчева и още по-малко сме знаели за нейните здравословни проблеми в момента на избухването на скандала със скритата камера, които, както впоследствие научихме, са се появили доста по-рано. В онзи момент фактите и професионалната ни съвест ни накараха да дадем публичност заради бедната и навряна в ъгъла истина. И макар че сега ни е тежко и трудно, отказваме да вървим по улиците на България с клеймото „убийци”, защото това просто не е вярно.”

Днес фондация на името на Васа Ганчева раздава всяка година награди за таланти в областта на телевизионната критика, публицистика и културни предавания, както и за художествен превод на шведски. Само година след като тя почина, съсухрен, тъжен и самотен си отиде и любимият й котарах Хо-хо.

Страниците подготви Исак ГОЗЕС

––––––––––––––––-
Предложила на Хачо да се оженят
Когато Хачо става директор на Националната телевизия, между уволнените е и Васа Ганчева. Оттогава е знаменитият й лаф: „Хачо, дай да се оженим!” . Бояджиев е очаквал всичко друго, скандал, възмущение, кавга, но не и подобна реплика… Тя го объркала дотолкова, че не можал да реагира, въпреки, че минавал за най-умния. Въпреки уволнението за Васа той си останал голям професионал и висока летва.

Васа имаше чепат характер. Ще се скара с теб, ще ти чете конско по повод, справедлив според нея, а пет минути по-късно сменя тона и ти предлага да похапнете. Определяше се като хедонист – обичаше хубавите вина, компаниите. „Не се яде сам. Трябва да се яде с приятна компания.” Затова и често канеше гости . Това си бяха вечери „ ала Шератон.” Беше си купила от чужбина една тъмночервена лакирана кръгла маса, каквато дотогава не бяхме виждали – с вдлъбнатини в окръжността й. Във всяка от тях поставяше специални купи със сосове. Всеки можеше да завърти вътрешния кръг на масата и да си сложи към ястието от който си хареса, разказва Савка Чолакова.

В „ Клубът на журналистите” Васа обикновено сядала при най-скандалните личности, които все нямат пари. Черпела ги, а на финала си поръчвала бутилка вино, която не давала да пипат. Обичам хубавата софра, хубавото вино, компаниите, казвала.- Е, какво лошо! Кой не ги обича? Пък и го заслужавам. Не гледам чуждата паница и не искам да гледат моята. Просто искам да работя. Друг изход нямам. Когато ходех без работа, знае ли някой какво ми беше. Дори продавачка не можех да стана, защото търсеха 30 годишни само.”

„Искам хората на моята възраст да се чувстват нужни, да не са потиснати, да имат дух. Такава цел съм си поставила с предаването „Вкусът на живота”. Искам да не забравяме културата и постиженията на нашите творци. Дали някой ме ругае, все ми е едно. Аз съм милозлив човек. На никого зло не съм сторила. Ям си хляба и с краля и с каруцаря. Не съм глезена. Вкъщи имаше книги, картини, идваха интелигентни хора. Говореше се за театър, за музика, книги. Днес в домовете се говори за насъщния”.

Тези изпълнени с болка думи са запомнили, хората които се наричат приятели на Васа Ганчева.
Източник: ШОУ