Сондата на НАСА премина два историчерски предела тази седмица
„Юнона” пресече два предела, които отбелязват границите на газовия гигант – зоната на ударната вълна и магнитопаузата на петата планета от Слънцето. Автоматичната междупланетарна станция на НАСА „Юнона” предаде на Земята първите данни от местоположението си до Юпитер, на чиято орбита тя трябва да излезе в понеделник, 4 юли.
През отминаващата седмица „Юнона” премина два предела, които отбелязват границите на газовия гигант. На 24-ти юни апаратът пресече зоната на ударната вълна, а след това магнитопаузата на Юпитер. Благодарение на това се появи възможност да се чуят звуците, записани от „Юнона”. Това е истинският рев на най-голямата планета в Слънчевата система. Станцията е оборудвана с бордови сензори, които са записали звука на преминаването. Записът е публикуван на официалната страница на НАСА, съобщава „Популярна механика”.
Зоната на ударната вълна е границата на магнитосферата на планетата, онова пространство, в което заредените частици, летящи към Юпитер с огромна скорост, започват да се забавят на границата на магнитосферата и произвеждат нещо като свръхзвуков удар. На „Юнона” ѝ бяха необходими около два часа, за да преодолеят тази зона.
Магнитопаузата е физическата граница между магнитното поле на Слънцето и Юпитер. Трябва да се отбележи, че магнитосферата на Юпитер е най-голямата физическа структура в Слънчевата система. Тя е 15 пъти по-голяма от Слънцето, именно затова на „Юнона” ѝ бе необходимо повече от седмица, за да достигне до зоната на ударната вълна.
„Юнона” отлетя към петата планета от Слънцето на 5 август 2011 година. Пред нея стоят следните задачи: изследване на атмосферата, магнитното поле и магнитосферата, вътрешната структура на Юпитер, както и съставяне на карта на ветровете.
Учените се надяват да разберат колко вода съдържа Юпитер. Това ще помогне да бъде разгадан произходът на най-голямата планета в Слънчевата система.
Разстоянието, на което е сега Юпитер от Слънцето, е около пет пъти по-голямо от това, на което е Земята. Възможно е обаче Юпитер да се е образувала на различно място и да се е преместил, като е изтласкал гравитационно други планети по пътя си.
Повече от половината от материала, останал след образуването на Слънцето преди 4,6 милиарда години, е послужил за формирането на Юпитер. Обиколката на планетата е 11 пъти по-голяма, отколкото е земната, а и около нея има 67 известни луни.
www.blitz.bg