Тънки сметки на социалистическата партия подготвят разцеплението на Патриотичния фронт за президентските избори и блокирането на възможността ГЕРБ да ги спечели на първи тур, както и бламирането на мнозинството впоследствие.
Това съобщиха пред ПИК отлично информирани източници от лявото политическо пространство.
Идеята на амбициозната нова лидерка на БСП Корнелия Нинова била да потърси подкрепата на ВМРО за президентския вот, като по този начин създаде конфликт в Патриотичния фронт и съответно блокира възможността за обединението между него и „Атака”. Реализацията ѝ минавала през издигането на уж надпартийна кандидатура на човек с ясно изявена привързаност към националната кауза, най-вероятно от научните среди или виден общественик.
Не случайно още преди да бъде избрана за лидер на столетницата, Нинова постави силен акцент върху това, че техният кандидат за държавен глава трябва да бъде патриот. Малко по-късно се заговори, че отношенията между новото ръководство и лидера на ВМРО Красимир Каракачанов са силно затоплени и причината е именно предстоящия президентски вот и евентуалните им общи действия.
В четвъртък пък Нинова открито подаде ръка на 15 патриотични организации, с които се срещна на „Позитано” 20. На разговорите в централата на БСП дойдоха представители Асоциация на военните разузнавачи, Асоциация на разузнавачите от запаса, Движение „Възраждане“, Национален военен университет „Васил Левски“, Национална асоциация „Сигурност“, Национално движение „Русофили“, Национално дружество „Традиция“, Общобългарски комитет „Васил Левски“, Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюз на парашутистите, Съюз на патриотичните сили „Защита“ и Фондация „Тангра“. Както се вижда от списъка, сред тях има и създатели на първоначалната коалиция и днешна партия „Атака”.
Красимир Каракачанов бил и в дъното на сегашното затопляне на отношенията между бившите приятели и дори рода и доскорошни люти врагове Валери Симеонов и Волен Сидеров. Претекстът отново са президентските избори, на които патриотите искат да се явят заедно, а социолозите намекват, че при едно обединение резултатите им на вота могат да бъдат по-високи от тези на БСП.
Всъщност непримиримият и дясно ориентиран лидер на НФСБ Валери Симеонов едва ли би се съгласил на отстъпки след грубостите, които си размениха със Сидеров, ако целта на тяхното обединение не беше именно да изтласкат БСП на трето място на президентския вот, тъй като това от една страна дава доста големи шансове на кандидата на ГЕРБ да спечели още на първи тур и гарантира стопроцентова победа за него на втори тур.
В случая важи максимата „парен каша духа”, тъй като в опитическите анали има прецеденти и в двете посоки. През 2006 г., когато тогавашният държавен глава Георги Първанов се кандидатира за втори мандат, Сидеров отиде на балотаж заедно с него и се стигна до парадоксалния призив от десницата в Европейския съюз да подкрепи социалиста, само и само да не допусне националист начело на държавата.
През 2011 г. пък кандидатът на ГЕРБ Росен Плевнелиев отиде на балотаж с кандидата на левицата Ивайло Калфин и битката им на финалната права беше толкова драматична, че до ден днешен има дълбоки съмнения как точно е избран Плевнелиев, особено като се има предвид, че броят на недействителните бюлетини на вота бяха повече, отколкото подадените гласове за него.
Затова тайната идея на обединението на патриотите е да избегнат подобни кризисни моменти, като оставят БСП на трета позиция, тъй като е повече от ясно, че техен кандидат никога не би събрал застрашаващ претендента на ГЕРБ вот.
Нинова обаче залага на точно обратната сметка, въодушевена и от социологическите изследвания, както и от твърденията на анализаторите, че БСП е в подем. Разцеплението на патриотите сваля всички въпросителни пред второто място на столетницата на президентските избори, а приобщаването на част от избирателите им гарантира доста електорални проблеми на кандидата на ГЕРБ.
Макар засега да няма съмнение, че именно този кандидат ще е бъдещият държавен глава, съдбата на по-нанатъшното мнозинство в парламента става доста проблематична именно заради разцеплението на патриотите, тъй като президентските избори са истинският стрес-тест за бъдещето му.
И това е цел максимум на новото ръководство на БСП – силен трус в парламентарното мнозинство, което и вече остана без 10-те депутата на АБВ, чиято цифра не може да бъде запълнена съвесм от колегите им от БДЦ, и принудително прекратяване на сегашния мандат и провеждане на предсрочни парламентарни избори.
Нинова е абсолютно наясно, че само този сценарий може да ѝ гарантира спокойствие начело на БСП, макар че краткото време не е достатъчно, за да оздрави партията си. И въпреки че при тотална загуба, каквото би било третото място за БСП на президентския вот, има прекрасното оправдание „за толкова време – толкова”. Тъй като знае, че толерансът към нея в столетницата е изчерпан още преди да я поеме.
С тези задкулисни замисли вляво обаче е наясно и премиерът Бойко Борисов. Според информирани една от причините да отложи обявяването на кандидата за президент на ГЕРБ чак за септември е точно тази. А резултатите от сегашните совалки по партийните централи ще решат и каква ще бъде ролята на самия Борисов на предстоящите президентски избори./ПИК