Половин година след най-емоционалната изповед на писателя Калин Терзийски той отново повдигна завесата и разкри мислите си – за поезията, за актрисата Елен Колева, за дългогодишната му спътница Ивана Генова. Припомняме, че зимата поетът призна, че е болен от алкохолизъм, но няма никакво намерение да се лекува или опитва да спира пиенето. Алкохолът поддържал музата му будна и му помагал да пише в пъти по-добре, без лицемерие и преструвка. 6 месеца по-късно той се съгласи отново да разкаже подробности за професионалния си път и личния си живот.– Г-н Терзийски, пиете ли още?
– Пия, но по-малко. Никак не ми се ще да спирам окончателно. Преди не излизах от фитнеса. Хранех се с броколи и извара. Бях скучен трезвеник, който се хареса на прекалено много хора. В това има нещо гнило и нездраво. Харесваха ме хора, които аз самият дълбоко не харесвам. Това започна откровено да ме дразни. По едно време имах чувството, че съм някой друг. Мои фенове се оказаха всякакви професори и светила, авторитети в най-различни области на живота. Не ми харесваше да бъда такъв. Започнах да пия и изведнъж станах лошото момче. Някой даже беше казал, че съм се екзекутирал медийно заради това, че скъсах с благоприличието, че съм се появявал пиян насам-натам. Всички го играят светци и консерви, а всъщност хората са свине! Не било прието поет да се държи така, да пие и говори каквото иска. Всеки тайно върши свинщини, но по-добре умее да сочи с пръст делата на другите. На мен ми омръзна всеки да ме сочи, пипа, гняви, че дори да се влюбва в мен.
– Кой се влюбва в теб сега? С актрисата Елен Колева ли си в момента?
– След час тръгвам за София, там живея при Ивана (жената, с която Терзийски живее 15 години, преди да срещне младата актриса Елен Колева – б.а.). Ивана е най-либералната жена на света, която познавам. Няма такава, която да приеме, че не е единствената. Жените ревнуват, полудяват, страдат. Това не е ненормално, но не е добре за самите тях. В крайна сметка Ивана ме прие такъв – свободолюбив, луд, влюбчив. Виждам се и с Елен Колева, тя в момента е в Шумен. Любовта и свободата на любовта вървят ръка за ръка. Привързан съм към свободата на човешките отношения. Какво лошо има да любя и Ивана, и Елен. Ако трябва да бъда честен, имам още 4-5 любовници. Това също не ми пречи да обичам Ивана ужасно много. Обичам Ивана ужасно много! И Елен Колева обичам ужасно много! По-добре ли е да мразя? Да сея омраза, защо? Лошото е, че жените имат склонност да мразят, защото ревнуват. Полигамията е по-стара на света от моногамията.
– Не се ли изморяваш да отделяш внимание на толкова места?
– Амазонките също са отделяли време за любов с различни мъже, а не са се изморявали. Минават, любят, отминават. Кое му е изтощителното (смее се).
– Вярно ли е, че те е бутнала кола?
– Това беше преди няколко години. Шофьорът караше най-малко със 100 км/ч. Оцелях. Така затвърдих сентенцията, че пияните и Господ ги пази. Въпреки че реално тогава не бях кой знае колко – само две-три водки, а след тях няколко бири. Реших, че съм безсмъртен и мога да пресека набързо „Цариградско шосе“ през нощта. Трябва да си абсолютно луд, за да го сториш, а може би съм такъв. Най-странното беше, че уврежданията бяха много „поетичини“ – от удара пострадаха две области на тялото, които са най-важни за нас, писателите – главата и сърцето. Под сърдечната област всичките ми ребра бяха изпочупени. На челото имах няколко шева и сътресение. С една дума – главата ми беше на кайма.
– Наскоро си отиде великият поет Евтим Евтимов, като че ли обаче стрелбата на Митьо Очите се оказа по-интересна за хорските очи и уши. Сбъркан ли е наистина чипът на обществото?
– Всеки избира какво да знае и какво да поеме като информация. Мен ме интересуваше, че е починал Евтимов, защото той е гениален български поет. Че някой е стрелял по Митьо Очите, ме интересува точно толкова, колкото в чии дворове ходи котката ми денем… Докато медиите занимават хората с боклуци и нещастници като Митьо и създават един холивудски имидж на такива свине и малоумници – нищо добро не чака страната. Дори не холивудски имидж, а „Бояна филм“ имидж… Неприятен ми е този първичен бульон, от който се пръкнаха всички мутри, простаци и схемаджии. Не може да се героизират отрепки, които се вживяват на Ал Капоне, а всъщност са едни елементарни, жалки боклуци, за които не трябва да се казва и дума, нито имената им да бъдат споменавани.
– Имаш странна колекция, с която изключително се гордееш – да събираш автографи от хора, чиито умствен капацитет е доста под нивото на твоя, разкажи повече за тази ти приумица?
– Бях си купил избрани стихотворения на Христо Смирненски. Случайно видях Тошко Славков, който беше гипсиран на морето. Ходеше със счупен крак на Лозенец и реших да го заговоря. Казах му, че съм му страшен фен и искам да ми се разпише върху книгата, която носех. Той вика: „Окей, нямаш проблеми“. Разписа се специално за д-р Калин Терзийски върху съчиненията на Смирненски. Същото съм правил и с Митьо Пищова, Тони Стораро, Софи Маринова, Веско Маринов…
– Но това е откровена гавра, не ти ли се разсърдиха после?
– Не. Тези мили хорица са си талантливи в своята област, грамотността им е плачевна.
– Къде е мъжът, който беше приютил в къщата си през зимните месеци, бездомникът Данчо?
– Данчо си намери работа и вече не живее вкъщи. Честно казано, доста ми липсва този образ. Беше до мен в много трудните зимни месеци, когато бях буквално без пукнат лев в джоба. Тогава, не стига че нямах пари, ами не изтрезнявах. За щастие преминах този период и сега съм доста по-добре.
Интервю на Димана Дойчинова, в. „България днес”