По Еньовден говеем, за да чуем природата и да се свържем с корена

0
1297

По нов стил, според църквата, празникът Еньовден се празнува на 24.06 – рождението на Св. Йоан Кръстител. Старите българи са го празнували през нощта срещу 21.06 – денят на лятното слънцестоене. За тайнствата по време на празника, каква сила и какъв заряд носи той, споделя Розмари Де Мео пред камерата на предаването “Преди обед” по телевизия БТВ.

Тайнството на Еньовден лежи на основата на старото ни българско знание, което твърди, че душата е направена от духа на Бога и корена. Тоест – онази частица вечна, която идва от светлината и в светлината се прибира, когато й дойде време да се прероди, тя прави винаги два избора – към земята, където да се роди, и към родителите. Та, когато дойде на земята, в нашия случай земята българска, тя се свързва с корена. Коренът е направен от ген, род, кръв, родова памет, български език. Всичкото това нещо, което е памет, душата си взима, когато дойде. Светлината, дъха на Бога, се свързва с това коренче тук и сега, при това прераждане. И старите българи твърдят, че силата ти е точно в този корен, силата ти за това прераждане, за това ти идване. Точно тази сила се вика на Еньовден.

Две части има тайнството на Еньовден. Говоря за същинското тайнство през нощта, в навечерието на изгрева. Първата част е самото наричане. Наричане за викане на силата. Втората част е мълчанието и бдението. Всеки си нарича благото, което иска да получи. Както се казва „радостта в живота“ и иска силата от корена си български, за да може да го сбъдне това. Когато приключи това наричане има едно мълчано хоро, което жените играят. Мълчаното хоро не са някакви сложни стъпки, определени посоки или някакви невероятно сложни езотерични упражнения.

Именува се мълчано хоро, защото се мълчи на него. То по-­скоро не е сложни стъпки, колкото е едно бързичко ходене, само че има три много особени вдишвания, издишвания и изсвистявания. Жените изчистват с дъха си мястото, където ще бъде сторена същината на тайнството. Когато това мълчано хоро приключи, то приключва при мъжкия огън, жените се събират вече около мъжете. Тук има един момент, който е много важен. Това е точно този момент, в който се вика българския корен „да чуе“, „да чуе земята българска“. Да чуе точно тази памет, точно силата на род и кръв, която е в земята. Това става по един много прост начин – хората започват да хвърлят български думи в огъня.

В момента, в който на всички сърцата им започнат да блъскат в гърлото – защото това е с много голяма сила, много е голяма емоцията в този момент, много е голямо вълнението – този обред трябва да се пресече като с нож, точно във връхната му точка, в най­-силния момент. И това е моментът, в който той трябва да премине в мълчание. Обикновено това се случва около един часа през нощта, след като е минало всичко. И това е моментът, в който всички трябва да приседнат и да замълчат, да замълчат до изгрев.

В старите ни тайнства и във фолклорните ни празници много често присъства мълчанието като вид изчистване, т.нар. „говеене“. То се практикува в много български фолклорни, народни обичаи. За да се случи истинската ти връзка с корена, трябва да чуеш природата. Трябва отново да се опиташ да бъдеш част от нея, трябва да можеш да чуеш гласа й, трябва да може да се движиш в тъмното… трябва да си част от обитателите на този дом.

Затова толкова много харесвам българската думичка „природа“, защото тя само на български значи „да си при родата“. И с абсолютна почит към рода хората започват да сноват из гората и всеки да извършва своето бдение и мълчание. Според старото ни знание едно от основните правила е много условно – да си здрав човек, да си радостен човек, е да почиташ корена си. Ако ти приемеш, че по-­мъдрата ти вечна душа, идвайки и отивайки си всеки път, този път избира земята българска, по всяка вероятност тя има нещо наум. По всяка вероятност тя те праща точно тук, за да научиш нещо, нали?…

Ти избираш дали да ги учиш тези уроци или не. Разбира се, тези уроци могат да бъдат учени извън България. Само че коренът ти, който избира душата ти в това прераждане, е България. И ако ти имаш очи и сърце да си чуеш корена, и да почиташ корена си, ще си здрав и щастлив човек./портал 12

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук