Слави Трифонов, Татяна Дончева, Радан Кънев и Христо Иванов в играта за подмяна на вота
Предстоящите избори за президент, а и очакваният референдум, който макар и отсега да е ясно, че ще се провали, се оказват истински магнит за политическото инженерство. Оставащите месеци до края на октомври ще са ключови за най-малко три лабораторни политически проекта, дирижирани от олигархичното задкулисие и целящи да отклонят подкрепа от традиционните партии.
Освен че имат общи корени, политическите ГМО проекти не са прицелени нито в президентския вот, нито във въпросите, които ще останат в допитването след произнасянето на Конституционния съд. Главната цел на кукловодите е да употребят обществения дебат и вота на гласуващите, за да дадат живот на прокситата, чиято стратегическа цел са следващите парламентарни избори.
За да реализират бърз старт на създадените в епруветки политически ГМО-та, общите им кукловоди залагат не само популизма и на отричането на досегашния политически модел, а и на достатъчно известни фигури.
Макар да е налице сериозен репутационен риск, политическите инженери предпочитат да заложат на познати, макар и изключително противоречиви лица, най-вече поради тоталния провал да идентифицират нови лица, притежаващи харизма и авторитет, които са способни бързо да се обучат и излязат на политическата сцена.
Заради това носители на политическата подмяна в следващите месеци до президентския вот и референдума ще са Слави Трифонов, Татяна Дончева, Радан Кънев и Христо Иванов. Превърналата се в постулат мисъл на Радой Ралин „Като си тръгнат отвратените остават отвратителните“ сякаш най-точно определя компанията.
Шоуто на популизма
Каквото и да обяснява, колкото и да отрича, каквито и провокации да прави, Слави Трифонов още дълго няма да има алиби за свръхамбициите си да попадне в политическия живот на страната. За Трифонов е ясно, че без да рискува сам да се изложи на гласа на хората, плановете му да има политическо представителство няма как да се осъществят. Това прави възможността Слави Трифонов да се яви като независим кандидат за президент изключително голяма. Може би най-познатото лице в българския телевизионен ефир е таргетиран в най-широкия политически спектър, а представяйки себе си като антисистемен играч, той ще се опита да събере вота и на традиционно негласуващи. Трифонов ще пробва да „открадне“ избиратели както от ГЕРБ, така и от БСП и от АБВ. Негова цел са и гласоподаватели на „Атака“, както и на Патриотичния фронт, а и гласувалите на последните избори за партията на друг бивш тв водещ – Николай Бареков. Тази всеядност всъщност е най-голямото потвърждение за хибридността на политическите амбиции на Трифонов. Идеология няма, има junk политика.
Рискът пред телевизионния водещ е също толкова голям, колкото и амбицията му. Евентуален провал на президентските избори, каквото ще е класирането му на трето-четвърто място, а много вероятно и далеч по-назад на първия тур на президентските избори, ще го направи бледа реплика на вечния кандидат за държавен глава Жорж Ганчев. Наред с това, ако прогнозата на експертите за провал на напълно излишния референдум, спретнат от Трифонов, се окаже вярна, това ще означава край за популисткия проект още с неговото отделяне от изкуствените условия на задкулисното политическо инженерство. Провалът на Трифонов на президентските избори и на референдума ще е край и за печелившия бизнес на дългогодишния партньор на най-голямата частна телевизия у нас, а няма никакво съмнение, че Слави Трифонов се утвърди като най-добрия и успешен шоумен в страната за последните години.
Паразитът на олигархията
Из политическите флора и фауна от две-три години продължава да паразитира някогашната юристка на „Мултигруп“ Татяна Дончева. За разлика от Трифонов, който ползва телевизията, за да влезе в политиката, Дончева ползва партията си, за да влезе в телевизора, а оттам – да атакува прокуратурата. За Дончева политиката отдавна е средство да се опитва да противодейства на наказателните разследвания срещу ръководещите я олигарси.
Освен че ще опитва да откъсне минимално количество гласоподаватели от кандидата на БСП и АБВ, Дончева ще издигне кандидатурата си за президент, за да атакува персонално главния прокурор, а по този начин да продължи да заработва адвокатските си хонорари било от Гриша Ганчев – официално – а индиректно и от укриващия се от българското правосъдие фараон Цветан Василев. Дончева ще се ползва с подкрепата и на други клиенти и кандидат-клиенти на прокуратурата, които чрез изградената мрежа от поръчкови медии успяват да си осигурят имунитет срещу разследвания.
За съжаление освен чрез лобиране за интересите на задкулисието, което е запазен патент на Дончева още от времето, когато се опита да прокара през един предишен парламент поправката „Мери Джейн“, адвокатката партийка и бъдеща кандидат-президентка всъщност доволно прибира солидни средства и от държавния бюджет под формата на партийна субсидия.
Партийната дейност на Татяна Дончева би трябвало да е основателен повод за законодателя да промени тази норма – преминалите бариерата от 1% на парламентарни избори да получават пари от данъците, които всички плащаме. Така че и за Дончева важи правилото, че кандидатирането й няма нищо общо със самите президентски избори. Тя просто иска да си гарантира, че на следващите парламентарни избори, ако отново не успее да влезе в парламента, поне да си осигури държавна издръжка.
Един е малко, двама са много…
От трите ГМО проекта вероятно най-много усилия на политическите инженери коства този за лансирането на Радан Кънев и/или Христо Иванов като кандидати за президент и/или вицепрезидент. Те са двама, защото сами не могат да изградят авторитет, а още по-малко имат самостоятелен потенциал за лидиране дори на изкуствено създаден политически проект.
Лицемерният опит за зачеркване на политическата история и традиции под формата на внушението „няма ляво, няма дясно, има деление на добри и лоши“, на което станахме свидетели покрай манифестирането на „професионалните“ граждани навръх Трети март тази година, всъщност бе началото на опита на олигарсите да създадат инициативен комитет за издигането на кандидатура за президент. Към онзи момент инициаторите на т.нар. манифест „За Републиката“ все още очакваха да издигнат настоящия държавен глава като кандидат за втори мандат. Макар Плевнелиев да се отказа от втори мандат, а манифестиращите да изпаднаха в криза на мисълта, основно заради липса на последователи, но най-вероятно поради липса на финансов грант, в следващите седмици може да се очаква реактивирането им.
Все по-малката вероятност Реформаторският блок да издигне общ кандидат за президент би била идеална възможност на изпадналия от реалния, за сметка на виртуалния, политически живот лидер на превърналата се в секта партия ДСБ Радан Кънев да се превърне в потенциален кандидат за президент поне на част от манифестиращите „граждани“. Другият потенциален кандидат на „грантовите“ моралисти е провалилият се като правосъден министър агент на задкулисието Христо Иванов. Кой ще е кандидат, Кънев или Иванов, дали двамата ще са обща двойка – това са въпроси, които ще се решат от инженерите на „хибридния“ проект. Със сигурност и тази кандидатура няма шанс да достигне до трета позиция в изборите, колкото и на кукловодите да им се иска да видят проксито си на балотаж срещу бъдещия президент, най-вероятно излъчен от ГЕРБ.
Менторите на Кънев и Иванов са изключително затруднени в избора си и защото крайната цел на участието на кампанията ще е последващото трансформиране на кандидата за президент в политически лидер на последващ политически проект, чиято цел ще е „отвличане“ на гласоподавателите на Реформаторския блок и опит за „източване“ на симпатизанти от ГЕРБ. Това е същият политически проект, за който от половин година говори Радан Кънев, а от няколко месеца проваленият като министър Христо Иванов тренира, за да е готов, ако се наложи, да влезе в ролята на резервен вариант за лидер.
Макар да са малцина тези, които вярват, че Кънев и Иванов са способни да постигнат сериозно политическо представителство при следващите парламентарни избори, двамата продължават да живеят със заблудата, че с една шепа депутат-рекетьори могат да налагат волята си над партията мандатоносител. Кънев и Иванов рискуват обаче при тежък провал на президентския вот окончателно да бъдат изоставени не само от минималния си електорат, но и от направляващите ги чрез финансиране и спускане на „опорни точки“ олигарси и политически инженери.
А тези от нас, които все пак вярват, че давайки гласа си за някое от кандидат-ментетата, заченати по изкуствен път в лабораторията на олигархичното задкулисие, гласуват за амбицирана да спечели президентските избори личност, трябва възможно най-бързо да изживеят разочарованието от заблудата, на която са станали жертва. И не защото ако гласуват за поредния ГМО кандидат, има опасност той да постигне висок резултат, а защото гласът за кандидатите на политическото инженерство правят кукловодите все по-амбицирани в провеждането на следващи експерименти в търсене на перфектния Франкенщайн на политическия живот./ТРУД