Руснаците ни осъдиха заради спирането на строежа на АЕЦ „Белене“
Можем да спечелим, ако продадем оборудването за АЕЦ на страни, в които Русия строи ядрени реактори
Проф. Атанас ТАСЕВ
Енергиен експерт
Решението на Арбитражния съд в Женева по делото за АЕЦ „Белене“ между България и „Росатом“ е възможно най-доброто за нас при така създалите се обстоятелства. Арбитражният съд е уважил само иска за заплащане на реално произведеното оборудване по проекта АЕЦ „Белене“. Останалите искове относно претенциите по отношение на ескалация на цената, претенции за неустойки и пропуснати ползи, за разходи, направени извън предмета на договора и за разходи за демобилизация, са отхвърлени от арбитража. Общият размер на предявения иск от „Атомстройекспорт“ е бил в размер на около 1,2 млрд. евро. Де факто след решението България трябва да заплати 550 милиона евро. В този смисъл резултатът е добър за нас, защото претенцията беше двойно по-голяма и включваше пропуснати ползи, което е естествено. Печалбата се реализира тогава, ко- гато обектът е завършен като цяло. Тук в дадения случай ние просто трябва да си платим изготвеното оборудване, което е нормална практика.
Нека разгледаме предмета на делото, за да разберем защо всъщност ние не губим.
Ти си подписал договор или споразумение. Може дори да сте се чули само по телефона и да си поръчал някакво оборудване, контрагентът отсреща ти дава офертата. Щом ти си платил аванс, това означава, че сделката е стартирала. В нашия случай след сключена сделка „Росатом“ се обажда и казва: „Оборудването е готово, ела и си го вземи“, а ние казваме „Не!“.
Няма как да не си платим и решението на съда е очаквано и в рамките на тази логика.
Възниква обаче един въпрос – дали изготвеното оборудване все още е в гаранционен срок. Защото, ако то е в гаранционен срок, при съгласие от страна на руската страна то може да бъде продадено в държави, където се строят руски ядрени реактори. То има своята цена, освен това то е произведено при други условия и неговата себестойност е по-ниска, от- колкото пазарната цена. Това означава, че можем да го продадем не като скрап, както предишното оборудване на „Белене“, а като ново.
Известно е, че Русия строи аналогични централи, и то в Иран, във Виетнам, в Индия. Има място, където руската страна при определени условия да пласира това оборудване при взаимно изгодна цена. Това означава, че при добро стечение на обстоятелствата не само може да не загубим, но дори и да спечелим от „Белене“. При евентуална продажба на оборудването на трети страни руснаците биха могли значително по-бързо от предвидените срокове за новите централи да монтират подобни обекти. Ако вие примерно съкратите с една година срока за въвеждане в експлоатация и пуснете тази машина за пари, тя веднага започва да печели.
Правителството трябва да реши какво ще се случи оттук нататък с „Белене“. Ако се намери инвеститор, може и да се продължи строителството, макар това да е трудна опция, защото самият проект е много сложен.