Най-горещите млади звезди на Европа – днес класици, изгряват в несъществуващия Летен театър на комплекса
Заедно с първите хотели и ресто¬ранти проек¬тантите на Слънчев бряг пускат и увеселителни заведения в самата зора на ку¬рорта. Най-оригинално е облото Вариете, кое¬то е в тога¬вашния му край (днес на негово място има хотел от кръга на известни¬те братя Диневи).
Именно там през 1964 г., по идея Българската асоциация за ту¬ризъм и отдих, се провежда първи¬ят песенен конкурс „Песни за българско¬то Черноморие“. На следващата година, когато го поверяват на хитрия полиглот Генко Генов, той из¬мисля голямата му награда – златна ста¬туетка на родения по нашите земи митичен музикант Орфей. От 1966 г. – точно пре¬ди половин век, фес¬тивалът е наречен .Златният Орфей“. Замислен като реклама на туризма по идея на италианския „Сан Ремо“, който също се провежда в морски курорт. Исти¬ната е, че преди да из¬греят именно на него¬вия подиум, през 1975 г. на сцената на „Орфея“ изгряват като дует ита¬лианците Ал Бано и Ромина Пауър. В началото на 80-те години те ще покорят и домашния си събрат на нашия фести¬вал. И ще се превърнат в едни от най-големите легенди на „Сан Ремо“. На върха на славата си през 1984 г. те ще се вър¬нат за почетен рецитал на „Златният Орфей“. И с умиление си спомнят за своя старт на Слънчев бряг през 1975 г. Същата година голямата награда е спечелена от рус¬кинята Алла Пугачова, дошла като резерва на разкрит като гей арменски певец, който трябвало да представля¬ва Съветския съюз. С песента „Арлекино“ на нашата суперзвез¬да Емил Ди¬митров, но направе¬на в неин стил, тя омагьос¬ва пуб¬ликата и журито. „Орфеят“ я прави звезда в родината й, където и до днес тя остава несъм¬нената примадо- на в естрадата. Две години по-рано – през 1973 г., нашият фестивал дава старта и на Хулио Иглесиас – един от десет¬те най-продавани певци в историята. Бившият фут¬болен вратар трескаво търси шанс да пробие на попрището на забавната музика И успява точно на „Златният Орфей“. Отто¬гава и досега той е най-голямата звезда не само на испанската, но и на латиномузиката изобщо, а стотиците му милиони дискове се продават в це¬лия свят.
Важен елемент от успе¬ха на бляскавото събитие е развитието на БНТ. По ирония на съдбата или по щастливо стечение на об¬стоятелствата тя се поя¬вява точно през 1959 г., също като самия Слънчев бряг. А през 1966 г. вече е готова да предава на живо мащабно шоу като „Златният Орфей“. Имен¬но той ражда звездата на бъдещия основен поста¬новчик на телевизията до смъртта си проф. Хачо Бо¬яджиев.
В следващите години и особено по времето на Иван Славков, който като зет на Тодор Живков ус¬пява да осигури финан¬сирането и вниманието, което телевизията за¬служава, медията и фестивалът се превръщат в ус¬пешен тандем, който задвиж¬ва и машината на печелещата бесни пари за държавната хазна индус¬трия на забавната музика в България.
Повече от 3 десетиле¬тия певческата надпре¬вара на Слънчев бряг лансира всичките голе¬ми имена в българската попмузика – Емил Ди¬митров, Лили Иванова, Йорданка Христова, Бо¬гдана Карадочева, Мими Йванова, Мария Нейкова, Васил Найденов, Марга¬рита Хранова, Нели Ран- гелова. Всички те са при¬тежатели на награди от форума, а повечето – на гранд при от него. Фестът хем е туристиче¬ска реклама, хем е най- гледаното шоу в Източна Европа.
Той е соцалтернативата на „Евровизия“ и се излъчва в началото на юни от всички „братски телевизии на Интервизия“, малко след като през втората половина на май е минал „вражеският“ фест, на който днес и ние участваме. Слънчев бряг и България получават ня¬колко вечери безплатен пиар, и то възможно най-лъскав в праймтайма на единствените тв канали на Източна Германия, Полша, Финландия, Че¬хословакия, Унгария, Ру¬мъния и обединилия 15 днешни държави – Съвет¬ски съюз. Това е туристически пазар с над 350 милиона потребители. И всички те мечтаят за Слънчев бряг. Той е произвел небивал за сивия и скучен соцпродукт на блясък, шоу и слава, приличащ на Западен, по който цяла Източна Европа въздиша.
Покрай музикалния фо¬рум интересът към ком¬плекса непрекъснато расте, а хотелите от 30 на старта на „Орфея“ стигат до 100. Капацитетът им е 30 000 души. Израст¬ват огромният „Кубан“ в самото сърце на курор¬та, който става и център на фестивала, „Бургас“ и още няколко мастодонта, които променят първона¬чалния облик на Слънчака, проектиран като сбор от малки 3-4 етаж¬ни хотелчета, потънали в зеленина.
Специално за феста се построява и Летният теа¬тър в центъра на компле¬кса. Вариетето е малко да побере желаещите да гледат няколкото фести¬вални вечери. Така ме-ниджърите на туризма и попмузиката постигат съгласие да се направи инвестиция в мащабна зала
но с рекламна цел тя не е закрита като прочутия театър „Аристон“ в Сан Ремо, а е под открито небе.
Понеже парцелът е мно¬го апетитен, още щом фестивалът спира да съ¬ществува поради неза¬интересованост на дър¬жавата да го поддържа и да го подпомага, Летни¬ят театър става обект на приватизация. При ре¬жима на Костов, когато държавна собственост за 25 милиарда долара преминава за 2 мили¬арда в зелено в частни ръце, целият комплекс е разпродаден.
Това е началото на края на Слънчев бряг като уютен и зелен курорт – градина насред пясъч¬на пустиня от дюни.